2019 г. бе изключително предизвикателна за туризма ни, но постигнатите резултати са много добри

2019 г. е трудна и изпълнена с много предизвикателства пред туризма, но постигнатите до момента резултати са много добри дори спрямо миналогодишните исторически рекорди. От януари до септември чуждестранните визити у нас са над 7,8 млн., като спадът спрямо същия период на 2018 г. е едва 0,8%. По данни на БНБ за периода януари-август 2019 г. приходите от международен туризъм възлизат на над 2,8 млрд. евро, като спадът е 0,3%. Добри са данните и за лятото – в местата за настаняване с поне 10 легла в страната през периода от юни до септември 2019 г. приходите от нощувки са с ръст от 4,5 на сто  в сравнение със същия интервал на 2018 г.

Това заяви министърът на туризма Николина Ангелкова на заседание на Националния съвет по туризъм в курорта Боровец, в което участваха представители на институциите, бизнеса, местната власт и наблюдатели. То бе свикано, за да бъдат обсъдени важни за сектора теми след фалита на британския туроператор „Томас Кук“ през септември.

Министърът припомни негативната кампания в началото на годината, която предвещаваше срив на летния сезон, но фактите говорят обратното. Секторът има нужда от спокойствие, за да реализира оптимални резултати, отбеляза тя. В същото време при организираните туроператори, и най вече в националните курорти, се отчита спад между 10 и 18 процента и знаейки това, направихме стъпки за насърчаване на организирания туризъм, обърна внимание министър Ангелкова.

Тя благодари на премиера Борисов, на финансовия министър Горанов и останалите членове на правителството, което издигна в приоритет туристическия сектор. В резултат бе анонсирана подкрепа от 15 млн. лв. за организирания туризъм през рекламата и маркетинга към основни генериращи пазари. Фокус са Германия, Великобритания, Русия и страните от Вишеградската четворка. Процедурата предвижда финансова подкрепа при доказан положителен резултат от отседнали в местата за настаняване, които са регистрирани в ЕСТИ, тоест платили са всички данъци, категорична бе министър Ангелкова. Тя подчерта, че механизмът пилотно ще се прилага за месеците от май до октомври. Ако мярката покаже добри резултати, ще бъде включена в 5-годишен период с допълнителен ресурс.

Министър Ангелкова изказа признателност към бранша и институциите за мобилизацията и изрази надежда с общи усилия на всички тези резултати да бъдат постигнати и следващата година, което ще е отново сериозно предизвикателство. Тя постави акцент върху продължаващите срещи с големи туроператори и представители на чуждестранни институции, за да може да се подготви добър летен сезон през 2020 и 2021 г., като бъдат пренасочени към други компании заявките за настаняване и седалките в полетите към България след фалита на „Томас Кук“.

Министър Ангелкова поясни, че българското законодателство предвижда застраховка, която касае само крайния потребител. Допълнителни застраховки не са задължителни по европейското и българското законодателство и ние не можем да се месим в частноправни отношения. Всички щети за туристите след фалита на „Томас Кук“ са покрити, заяви още тя. Що се отнася до доставчиците,  те трябва да се конституират като кредитори според съответното законодателство. Колегите са във връзка с Германия, германското Министерство на  икономиката и застрахователите и за това браншът бе своевременно информиран, каза още министърът.

В момента е важна застраховката „Отговорност на туроператора“. От общо 3430 регистрирани туроператори и турагенти у нас 1154 са с минимална застраховка от 25 хил. лв. и само 18 са с над 1,4 млн. лв., съобщи министърът. Тя илюстрира с примера, че туроператор с 25 хил. лв. покритие и пакет от 600 лв. на турист може да удовлетвори претенциите едва на 41 човека, което е крайно недостатъчно. Вдигането на нивата на застрахователните лимити за туроператори е дебат и в Германия.

Създаваме работна група, за да обсъдим увеличаване на минималния лимит на задължителната застраховка. Министерството на финансите, КФН, Асоциацията на застрахователите и други институции също ще бъдат включени, за да може  в срок да се предложат текстове за законодателна промяна и да гарантираме интересите на туристите, анонсира министърът.

Проучваме опита на други страни, свързани с предлагане на туристически услуги от апартаментите за гости и различните електронни платформи за настаняване. Поехме ангажимент работната група, която бе създадена от началото на годината, да предложи текстове със законодателни промени как те да излязат на светло, защото голяма част предлагат тези услуги, но не са регистрирани, поясни министърът.

В момента се обсъжда ЗИД на Закона за туризма в Народното събрание, предстои първото му четене в пленарна зала. Промените касаят основно статута на националните курорти, каза министър Ангелкова. Ще положим усилия поне част от приходите, постъпващи от националните курорти, да се реинвестират в тях.

Министър Ангелкова очерта ролята на бъдещи конгресни центрове в националните ни курорти – не само в Слънчев бряг, но и в Златни пясъци и в големите градове също, които имат огромен потенциал да стъпят на картата на деловия туризъм. През 2020 г. предстои второ издание на проведената през май тази година в Слънчев бряг международна среща за устойчиви инвестиции в туризма. Ще бъде организирана и среща с международни и български блогъри, влогъри и инфлуенсъри, за да се развива иновативната реклама на българския туризъм.

Ведомството работи активно с Министерството на културата, за да утвърждава още по-успешно страната като дестинация за четири сезона. Предстои да финализираме проект, според който културните институти да участват в популяризирането на страната, обяви министър Ангелкова. Зам.-министърът на културата Румен Димитров коментира сериозните резултати от промотиране на туризма чрез фестивали и културни събития – Народният театър и Националната опера дават много добри примери в тази посока.

В срещата участва и зам.-кметът на Столична община доц. д-р Тодор Чобанов, който заяви, че фалитът на „Томас Кук“ е световно събитие, травмиращо за цялата туристическа индустрия. Съветът обсъди как да се подобрят механизмите и да се създадат нови, за да може при подобни събития, които не зависят от България, да сме максимално защитени – както крайните потребители, така и българските компании контрагенти, коментира той.

По време на дискусията експерти на Министерството на туризма направиха презентации за защитата при несъстоятелност и неплатежоспособност на компаниите, както и за дейността на фондове в туризма в някои европейски страни.

Това съобщи председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова

ГЕРБ и „Обединени патриоти“ номинират Сотир Цацаров за председател на КПКОНПИ. Това съобщи на брифинг в Народното събрание председателят на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, след среща с главния прокурор в парламента.

Според приетите от депутатите процедурни правила срокът за внасяне на кандидатури изтича утре – 20 ноември.

Народният представител от „Обединените патриоти“ Емил Димитров – Ревизоро заяви на брифинг, че лично той е водил преговорите с настоящия главен прокурор за номинацията. Той е категоричен, че Цацаров е най-подходящ за този пост и кандидатурата му не е политическа. 

„За нас номинираният трябваше да е човек, който да е работил и да разбира естеството на длъжността, която ще заема. Сотир Цацаров е всичко това, което другите не са. От 1992 година е в системата”, коментира Димитров. 

Той допълни, че предложението не е било спонтанно, а дълъг процес.  „Г-н Цацаров искаше да остане в системата, в която е сега. Искаше да бъде сред семейството си. Намерихме аргументи, чрез които успяхме да го убедим, че имаме нужда от него”, каза още Емил Димитров – Ревизоро. 

Над 3.3 млн. лични документи предстои да бъдат сменени през идните две години заради изтичаща валидност. Заради огромния брой на нови лични карти и задгранични паспорти, които ще трябва да бъдат издадени от МВР, се задават хаос, напрежение и дълги опашки от изнервени хора, прогнозираха експерти и представители на опозицията.

Километрични опашки и скандали пред полицейските управления имаше и преди 10 години, когато масово бяха издадени личните документи, чиято давност изтича през 2020/2021 г.  През 2020 г. трябва да бъдат подменени 999 018 лични карти и 637 743 паспорта, а през 2021 г. – съответно 1 088 116 и 563 129 документа за самоличност, става ясно от отговор на вътрешния министър Младен Маринов на питане на депутата от левицата Иван Иванов, публикуван на парламентарния сайт.

Данните са към края на октомври, като през втората половина на годината от вътрешното ведомство отчитат наплив на желаещите да извадят нови документи предсрочно. „В МВР нямат технически капацитет и не могат да се справят с трудоемката задача“, коментира пред „Сега“ Иванов, който е и зам.- председател на вътрешната комисия в парламента. По думите му за следващата година за капиталови разходи са отпуснати около 14 млн. лв., които са недостатъчни за издаването на над 1.5 млн. документа за самоличност.

„За кое ще стигнат първо?! Дали за оборудване на нови гишета и изнесени звена по общини, административни съдилища или по общините?“, допълни депутатът от левицата. Той определи като абсурдна амбицията на властта да се подменят толкова много нови документи. „Нямат нито техника, нито служители“, смята той. Подмяната на документите са само част от планираните капиталови разходи. Но тази година правителството няколко пъти одобрява допълнителни разходи по бюджета на МВР. В края на октомври МС гласува средствата в размер до 13 000 000 лв. за обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани именно с издаването на документите за самоличност. По-рано през март бяха отпуснати още 6 млн. лв. за документи, а през юли нови 12 млн. лв. за силовото министерство. Вътрешният министър не споделя тревогите на депутата Иванов.

„Предприети са необходимите мерки за обезпечаване на процеса по издаване на български документи за самоличност и МВР разполага с техника, която има необходимия капацитет да издаде без затруднение заявените документи“, посочва Младен Маринов в предоставения писмен отговор. Министърът твърди, че „организираният прием ще се извършва посредством мобилни биометрични станции“. Той заявява още, че ако има затруднения, ще бъдат пренасочвани служители от други звена на силовото ведомство, за да помагат. Подобни обещания имаше както през 2000 г., когато за първи път бяха въведени документите за самоличност от сегашния вид, така и при предната голяма смяна през 2010 г., но тогава това изобщо не намали неразбориите и опашките. От отговора на Маринов става ясно още, че „за дейностите, свързани с издаването на личните документи, са „предприети действия за осигуряване на допълнителни помещения и разкриване на работни места. Към момента са отпуснати 80 допълнителни щатни бройки за позицията „системен оператор“ за СДВР, ОДМВР и дирекцията, отговаряща за документите за самоличност.

Назначаването им ще бъде финансово обезпечено със средства от бюджета на МВР за съответната година. Ако те не стигнат, което е много вероятно, ще се търсят и пари от европрограми или от други международни програми и договори“, се казва още в отговора. Но не се споменава колко и къде ще има новоназначени служители. /segabg.com

Предложението първият ден от болничния лист да не се заплаща на работника няма да бъде внесено в Народното събрание. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред журналисти.

Премиерът посочи, че темата ще бъде обсъдена в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и други важни социални въпроси като ТЕЛК решенията. „Не можем да оставим 2 милиона българи да работят максимално, а другите покрай тях да се измъкват“, категоричен бе министър-председателят Бойко Борисов по въпроса за болничните листове. По думите му и лекарската гилдия трябва да разбере, че не може да се толерират тарикати и да се наказват истински болните заради тях.

Министър-председателят Бойко Борисов изтъкна още, че синдикатите са изразили задоволство от заложената за догодина минимална пенсия от 250 лв. „Икономиката върви добре, можем да си го позволим, това са над 270 млн. лв. на година“, посочи премиерът Бойко Борисов след като инспектира строителните дейности на обходния път на град Габрово, който ще бъде готов до края на годината.

„Преди пет месеца това беше кал. Поне 5-6 километра е пробита планината и е поставен асфалт“, отбеляза премиерът Борисов по време на огледа. Той изтъкна, че пътят е стратегически, тъй като е част от Трансевропейския коридор № 9.

По време на огледа с министър-председателя бе вицепремиерът Томислав Дончев. Той посочи, че двете най-сложни съоръжения от изграждащото се трасе са голямата естакада над p. Синкевица и 540-метровият тунел. 

Премиерът Борисов припомни, че през май т.г. работниците взривяваха тунела, а днес – осветлението вече е монтирано и се поставя асфалт. Изключително ценно е, че придобитият от строителните екипи опит по време на изграждането на Обходния път на Габрово, който е със сложни съоръжения във високопланински район, ще може да се ползва и при други обекти.

„Българските граждани имат нужда да карат по хубави пътища. Това е прекрасно за икономиката, индустрията“, посочи министър-председателят Бойко Борисов. Той се спря и на напредъка на други важни инфраструктурни проекти у нас като автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и ключови обходни пътища. „Прекрасни строежи, хората не спират да работят“, обобщи Борисов.

Мащабният проект по обходния път на Габрово, водещ към бъдещия тунел под Шипка, е разделен на 5 етапа и се изпълнява в две фази.

В изпълнение е първата фаза, която включва строителството на 4 участъка от обекта и етапна връзка с обща дължина 23,25 км, както и изработването на разширен идеен проект за тунела под връх Шипка (3,22 км).

Втората фаза обхваща строителството на петия участък от път ІІІ-5004 „Обход на гр. Габрово“, включително и на тунела под Шипка. Общата дължина е 10,553 км. От тях новото строителство е 7,633 км (включително 3,2 км тунел под връх Шипка) и рехабилитация на 2,92 км. Общата дължина на двете фази е почти 34 км.

Досега 95 % от строителните дейности по първата фаза са изпълнени. Мостът, който е част от обходния път за Габрово, е завършен на ниво конструкция и в момента се изпълняват довършителни работи – поставяне на тротоарни конзоли и парапет.

Този мост е най-голямото стоманобетоново съоръжение в страната – с дължина 640 м и отвор 160 м. Построен е по метода „конзолно бетониране“, който предвижда изграждането на мостове с най-големите отвори. Това е третият такъв мост у нас след виадукта на 48-и км на АМ „Хемус“ и виадукта на пътя Подкова – Маказа.

На финалната права е работата по тунела с дължина 540 м, където вече е завършен монтажът на противопожарния водопровод и изграждането на колекторната система за опасни и запалими течности. Работи се по осветлението и предстои полагане на асфалт по трасето.

Стойността на проекта за обходния път на Габрово е 93 милиона лева, от които до момента са разплатени 73 милиона лева.