Три деца се отровиха с храна в село Кардам. Момче на 9 години е починало, а две от сестрите му – на 7 и 11 години, са настанени в болница във Варна. В тежко състояние са, но без опасност за живота. 

В къщата с трагичния случай се отглеждали общо 6 деца на възраст от 4 до 13 години. За тях основно са се грижили техните баба и дядо – на 63 и 53 години. Трагедията се разиграла в неделя. СВЪРЗАНИ

Според лекари семейството вечеряло наденица и салати, а децата пили газирана напитка. Първо дядото на децата започнал да повръща, същите симптоми получили и децата. 

Пристигнал екип на Спешна помощ, но по-късно в дома починало момченцето. Днес на място пристигнаха екипи на полицията, които разпитват роднините на децата. 

Местната здравна инспекция извършва проверка на храната. Проверка е разпоредена и от прокуратурата. Ще се проверява както храната, която са яли децата и техните баба и дядо, така и търговския обект, откъдето са купували продукти.

Какво е светлопис и кои са първите български фотографи, представя гостуваща изложба в Исторически музей – Бургас (ул. Лермонтов 31). Официалното ѝ откриване ще се състои от 17:30 часа на 30 октомври, а поводът е предстоящият празник – Деня на будителите.

Експозицията е дело на Самоковския музей и е създадена във връзка със 150-годишнината на българската фотография. Това изкуство, свързано с навлизането на индустриалната революция, се появява у нас още в началото на 60-те години на 19 век, в град Самоков. Историята на българската фотография започва с имената на Анастас Карастоянов и неговите синове Иван и Димитър, Иван Доспевски, Ксенофонт Смрикаров, Димитър Германски и Петър Хаджимитов. Те са придворни и военни фотографи, работят в самоковски и столични  ателиета,  обучават свои последователи и създават школа – до оператори в киното и телевизията.

Документалната изложба „Първите български фотографи“ е в ретро-стил. Събраните в нея стари фотографии са натоварени и с много история за семейната и колективна памет, за период на модернизация и трансформации в частния и обществен живот на родното общество непосредствено преди и след Освобождението. Автор на изложбата е Невена Митрева от Исторически музей – Самоков, фотографска обработка – Андрей Домишляров

Инцидентът е станал около 10,30 часа, съобщи БНР. В него са пътували ученици от Велико Търново, които отивали на планинска лагер-школа в Добринище. Докато пътували, гъст дим изпълнил автобуса. Ръководителите са предприели веднага евакуация на децата. Направили са верига, за да могат учениците да слязат безпроблемно.

Шофьорът на автобуса Димитър Докин, който е и собственик на фирмата от Разлог, е започнал сам да гаси пламъците с пожарогасителя в рейса. На мястото след това пристигнал и екип на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и пожарът бързо бил потушен.

Няма пострадали деца, нито вдишали дим. Изпратен им е бил друг автобус, с който групата да продължат към хижа Безбог.

По първоначална информация причината за възникналия огън е техническа повреда. Инцидентът не попречи на движението в прохода.

Ученици от различни възрасти в СУ ”Любен Каравелов”- Несебър “ и  ПГТ ,,Иван Вазов” – Сл.бряг отбелязаха с разнообразни прояви Европейския ден за борба с трафика на хора.

В подходяща за тях форма децата в СУ ”Любен Каравелов”  научиха, че в своята същност трафикът на хора нарушава основните човешки права като право на свободен живот и  право на избор, а трафикът на деца нарушава рожденото право на всяко дете да расте в защитена среда без насилие и експлоатация.  Основните фактори за трафик на хора бяха класифицирани в четири групи – икономически, социално-културни, психологически и геополитически.

Учениците бяха запознати с основните предпоставки за попадане в трафик като: липса на опит при пътуване в чужбина и информация за живота там; нереалистични очаквания; липса на познания за българското и международното законодателство; липса на знания за основните граждански права и институциите, които могат да ги защитят.

С подходящи примери, казуси и сюжетно-ролеви игри несебърските ученици разбраха кои са най-уязвимите категории хора и методи за въвличане в трафик. Научиха какво предвижда българското законодателство за борба с трафика на хора и как да действат, ако попаднат в беда независимо дали се намират в България или в чужбина.

Ден за запознаване с опасностите от най-бързо растящата се криминална индустрия в света – трафика на хора организира Местната комисията за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните към община Несебър, съвместно с училищното ръководството на ПГТ ,,Иван Вазов” – Слънчев бряг.

На срещата с ученици от осми и девети клас на училището психологът към Кабинета за социална превенция към МКБППМН Румяна Костова изнесе информация относно видовете трафик и основните прийоми на трафикантите: фалшиви обяви за работа; създаване на нереална романтична връзка с трафиканта или чрез отвличане.

Съдия Мария Берберова – Георгиева от Районен съд – Несебър поднесе важна информация, свързана с трафика на хора. Тя  разясни  законовата уредба и наказателните мерки спрямо организаторите и извършителите на това престъпление. Съдията запозна учениците с действителен случай от своята практика и ги призова  към повишено внимание в контактите както в реалния, така във виртуалния свят. Напомни им, че  при съмнение за престъпление своевременно трябва да потърсят помощта на полицията.

Един от комуникационните фокуси на срещата бе свързан  с Националната телефонна линия за борба с трафика на хора. Същата е създадена през 2015-а година от фондация “А21 България”, с подкрепата на Националната комисия за борба с трафика на хора и приема сигнали за случаи на трафик на телефон – 0800 20 100. Линията е денонощна, безплатна и анонимна. Служи като национален инструмент за достигане до уязвими групи, както и за спасяване на хора, които се намират в ситуация на трафик.

Целта на срещите в двете училища бе да се информират обществеността и младите хора за проблемите свързани с  трафика на хора, както  за методите за  превенцията  на това престъпление.

По данни от статистиката през първите девет месеца на 2019 г. 387 българи са станали жертва на трафик на хора. 258 от тях са трафикирани с цел развратни действия, 56 с цел принудителен труд и 51 са спрямо бременни жени с цел продажба на новородено.