Стоян Демирев Грозев е роден през 1972 г. в гр. Бургас.
Магистър е по „Стопанско управление”, „Администрация и управление в публичния
сектор” и бакалавър по „Туризъм”. Притежава сериозен професионален опит в
сферата на туризма, жилищното и промишлено строителство в страната и извън нея.
В последните 3 години води активни мероприятия относно борбата с мръсния
въздух. Един от учредителите на НПО „Обединени Български Региони – обединение
на общините в България за борба с екологични проблеми”. Член на ИК за пряка
демокрация, целящ въвеждането на райони и пряко избираеми районни кметове в
Бургас. Кандидат за общински съветник в листата на „Движение България на гражданите”.
-Г-н Грозев, много бургазлии свързват Вашето име с
протестите срещу мръсния въздух в Бургас и редицата инициативи, които имат за
цел да дишаме по-чист въздух. Защо години наред местната власт отказва да се
справи с този проблем и има ли тя нужните инструменти за влияние върху този
пагубен процес?
-Може да прозвучи
малко нескромно, но малкото нещата, които се предприеха в последно време от
управлението в посока подобряване качеството на атмосферния въздух /КАВ/ в
Бургас, бяха вследствие на обединението и непримиримостта на група хора от
Бургас, които вярват, че чистият въздух е основно тяхно право. След създаване, преди около 3 години, на ИК за Борба с мръсния въздух
бяха организирани и проведени редица инициативи, обезпечени единствено с
времето и личните средства на хората, участващи в тях. Сред инициативите бяха и
протестите срещу мръсния въздух. На първия от тях бяха поставени различни
искания към контролиращите органи, които така и не срещнаха подкрепа в
по-голямата си част, а на следващия вече имаше само едно единствено искане –
хората, живеещи в Община Бургас, да дишат чист въздух. Как и с какви средства
ще бъде постигнато това – е задача на управлението и контролните органи, на
които им плащат същите тези граждани. Разочарование имаше сред хората,
участващи в протестите, от неглижирането на недоволството им от страна на
местното управление. И докато по време на протеста на ромите за спряната вода в
кв. Победа кметът г-н Николов се срещна с тях, то по време на протестите срещу
мръсния въздух, хората не бяха удостоени с подобно внимание.
Други инициативи на
ИК бяха „осиновяване” на станции за измерване на ФПЧ и включването им в
глобалната онлайн мрежа на Фондация КОД, провеждането на подписки с цел местен
референдум, свързан с въпроси, касаещи подобряването на КАВ. Вследствие на тези
подписки „Движение България на гражданите” и ИК организираха кръгла маса сред
общинските съветници от всички политически сили в ОбС-Бургас. Лично аз не си
спомням в ОбС-Бургас да е имало разгорещени дебати относно въздуха в града друг
път. Проблемът беше поставен на масата и за него започна да се говори, което аз
отчитам като успех, защото години наред тази тема беше избягвана. Колкото до
това защо години наред местната власт отказва да се справи с този проблем, е най-добре
да питате тях.
-В предизборните си цели залагате предимно екологични
мерки. Ваше интересно предложение е 2 % от бюджета на община Бургас да бъде
изцяло за екология. Реално постижимо ли е?
-Разбира се, че е
реално постижимо. Бюджетът на община Бургас е около 270 милиона на година. 2 %
са малко над 5 милиона лева, които съм убеден, че община като Бургас може да си
позволи да инвестира в здравето на хората, чрез различни мероприятия, свързани
с подобряване на първо място на КАВ. Представете си, че всяка година над 5
милиона лева реално се инвестират в съоръжения и инициативи за подобряване на
екологията. Аз съм сигурен, че ако това стане факт, Бургас ще бъде пример за
екологичен град в България. Бургас е водещ в статистиката за най-голям процент
на алергични и респираторни заболявания. За това основна роля има замърсяването
с фини прахови частици /ФПЧ/. Това е проблем на всички големи градове, но това
не означава, че трябва да се примиряваме и да не се планират мероприятия с цел
намаляване на техните нива.
-Възможно ли е чисто законово Община Бургас да въведе
по-ниски прагове като допустими стойности на замърсяване?
-Не съм юрист, но
през последните 3 години изчетохме с моите колеги от ИК много разпоредби и
закони, свързани с екологията. В Закона за чистотата на атмосферния въздух в
чл. 9 ал. (5) се казва, че в зависимост
от условията на територията на дадена община могат да бъдат определени
по-строги норми за допустими емисии за обекти и дейности в определени общини,
райони или селищни образувания от тези, утвърдени с наредбите по ал. 1 и чл. 9а
– 9в. А ал. (6) указва и механизмът, по който това може да стане. Нормите по
ал. 5 се определят въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината до
министъра на околната среда и водите, одобрено с решение на Общинския съвет.
Така че това не е химера, и стига да има желание и воля, може да бъде
осъществено.
-Във Ваши изказванията често изтъквате, че би било добра
практика, ако граждани и НПО-та се включват активно в работата на Комисията по
екология към Общински съвет, но искате те да са с право на глас при вземане на
решения. Ако бъдете фактор в следващия местен парламент, ще дадете ли на
гражданите тази възможност?
-Да, така е. И това
може да се приложи не само в тази комисия, а и в останалите. Защото хората,
участващи в тези комисии, в голямата си част, не са експерти в дадените
области. Да, хората са им гласували доверие, за да ги представляват и бъдат
там, но те далеч не са специалисти по всичко. За вземане на правилни решения
трябва да се включват и експерти в дадената област, независимо дали са членове
на комисиите или не.
–Обяснете чисто практическата полза от въвеждането
на райони и пряко избираеми районни, това е кауза, за която се борихте с г-н
Табаков, но много бургазлии и сега не виждат смисъла?
-Напротив,
множеството бургазлии виждат смисъл и това го показаха както множеството
разговори, които проведохме, така и анкетата на местна медия. Започвайки тази
инициатива, ние се ръководихме единствено от един от основните принципи на
демокрацията – да избираш и да бъдеш избиран. Хората трябва да знаят, че и към
момента действат такива структури в общината, но под наименованията ЦАУ /Център
за административни услуги/, а директорите се назначават от кмета на общината.
Нашето предложение беше тези ЦАУ-та да бъдат преобразувани в райони с избираеми
кметове. Нелогично е села с 350 жители да си избират кмета пряко, а квартали и
комплекси с десетки хиляди жители да се управляват от човек, назначен от
общинския кмет. В повечето случаи тези хора са несменяеми, докато кметът на
общината е един и същ и това поражда съмнения за качеството на свършената
работа. Законът ясно е регламентирал в кои градове може да има избираеми
кметове – това са градове с жители над 300 000, в градове между 100 000 и 300
000 могат да бъдат избираеми по предложение на кмета на общината и решение на
Общински съвет. Към днешна дата не само че такова решение не е факт, но и искам
да припомня, че беше отхвърлено от хора, които широко афишират, че се ръководят
от принципите на демокрацията. Най-голямата полза за самите хора в района, ако
се въведат избираеми кметове, ще бъде тази, че човекът ще бъде един от тях,
запознат с проблемите на района и избран от самите тях. Следват оперативните
задължения, които ще се изпълняват много по-бързо и ефективно, защото избраният
кмет има интерес да работи качествено за хората, за да бъде избран отново.
-Създаването на антикорупционна комисия, съставена
основно от външни експерти, граждани и НПО-та, може ли да се справи наистина с
корупционните практики в общините?
-Силно се надявам.
Община Бургас усвоява крупни средства по различни проекти и най-нормалното е да
има независим орган, съставен от експерти, който във всеки един момент да може
да извършва проверки с цел ограничаване на корупционни практики, ако има
такива. По този начин гражданите ще бъдат сигурни, че 100 % от заявените за
проекта средства ще се влагат в него. Трябва да се работи в посока възвръщане
вярата на хората в институциите, защото към момента доверието в институциите,
особено тези, свързани с контрола на въздуха, е на критично ниско ниво. А това
може да стане с много прозрачна работа и реални резултати. Хората искат обединени управляващите, които
да работят с мисъл за тях. Съвременните политици трябва да разберат едно, че те
ще бъдат добре и успешни, само ако обществото се чувства добре. Всичко останало
е план за бърза реализация на определени хора, изразяваща се във финикийски
знаци.