Днес по обяд в полицията в Царево е получено съобщение за инцидент, възникнал на неохраняем плаж „Липите“ край Синеморец, при който в морето започнали да се давят две деца.

На помощ влезли двама мъже, които успели да извадят едното дете. Влизайки за второто обаче и двама са повлечени от мъртвото вълнение. Преди десет минути е извадено тялото на единия от “спасителите”, който е на видима възраст около 40 години, с неустановена към момента самоличност.

Издирват се втория мъж и детето. Спасителните действия на плажа продължават.

31-годишен турист от Молдова е блъснал малко дете с триколка в Слънчев бряг, съобщиха от Областната дирекция на МВР – Бургас. Инцидентът станал на пешеходната крайбрежна алея в комплекса.

За щастие детето, което е на година и половина, се отървало само с охлузвания по главата и коляното. Прегледано и освободено е за домашно лечение. Водачът на триколката е тестван за употреба на алкохол, като дрегерът отчел 2,24 промила.

Като причина за ПТП-то от полицията определят движение с несъобразена скорост от страна на водача, който блъска внезапно излязлото пред него дете.

Стана традиция по това време на годината да обсъждаме новината за трето класиране в Софийския университет. Ще има и четвърто, но ще го нарекат допълнителен прием. Темата събужда тъжни размишления за катастрофата на българското висше образование – защото ако най-старият и авторитетен университет в България не успява да събере желаещи, какво остава за другите!

Факт е, че се стигна до неконтролирано разрастване на университетския бизнес. Вече няма голям провинциален град, в който да не е отворен поне филиал. За местната власт това е самореклама, защото децата остават у дома. За родителите пък така се избягват тежките харчове по издръжка на детето в София. Всъщност тази „местна“ тенденция унищожава основния смисъл на висшето образование: младите да се откъснат от познатата среда, да поживеят в друг свят.

Не знам дали си давате сметка, че Софийският университет вече буквално отговаря на името си – доста повече от половината студенти са софиянци. Ако ще е гарга – да е рошава, си казват родителите и наместо в столицата пращат децата направо в Германия. Където впрочем – ако пресметнеш стипендии, общежития, стол, библиотеки – май не излиза по-скъпо от тук. А чуждестранни студенти България почти не привлича – не само защото нямаме достатъчен престиж, а и защото нямаме курсове на английски, кампусите ни са в безумно състояние, Студентският град в София е просто изпитание, а административните пречки – мъчителни.

Висшето образование се масовизира и в останалия свят

Междувременно в света се стигна до обща масовизация на висшето образование. Малко под 30% са висшистите у нас (демографията е винаги под въпрос, защото не знаем колко точно сме тук); към 40% е делът им в ЕС и САЩ. Между 2001 и 2014 година броят на университетите в Китай е скочил от 1022 на 2824! Постепенно се движим към свят, в който ролята на средното образование ще бъде поета от висшето и не случайно нови леви лидери като Сандърс в Америка или Корбин в Обединеното кралство говорят то да стане всеобщо и безплатно.

С какво право тогава можем да искаме ограничаване на приема? Който е решил – да учи. В много частни университети просто няма приемен изпит, ролята на цедка играе готовността да си платиш таксата; в страни като Франция пък се смята, че е гражданско право да се запишеш в първи курс, макар и да отпаднеш по-нататък. Проблемът в България е не просто в това, че почти всеки вече може да се запише, а че веднъж записан, почти сигурно ще завърши, освен ако не му скимне нещо и изчезне, което при нас се случва с кажи-речи половината студенти. Самото финансиране е направено така, че преподавателят няма никакъв интерес да скъса студент, защото програмата му губи „клиент“. Ако имаше държавно изискване всяка година да отпадат по, примерно 5% от студентите, щеше да е съвсем друго.

Или да си представим такава форма на оценяване: дават на преподавателя определени количества бележки – примерно 20% шестици, 20% петици и тъй нататък, които той разпределя между записалите се в курса. Дали оценката няма да добие повече тежест отколкото сега, когато колеги пишат отгоре до долу отличен, за да им е мирна главата? Още по-трудно изглежда у нас създаването на каквато и да е йерархия. Страстите, които избликнаха напоследък около оперната прима, пожелала да стане учител, добре илюстрират това. Просто не може да има авторитети, освен онези безотговорни колеги, които разправят небивалици по медиите. Когато се раздават награди или финансиране, обичайното решение е на калпак, за да не се сърди никой. Политици, писатели, художници – трябва да са умрели отдавна, за да ги оценим. Приживе – това е почти невъзможно.

В тази култура, разбира се, няма как един университет да стане елитен – СУ получава някакви бонуси за своите първи места в класациите, но дотук те са символични. Колкото и странно да звучи – заплатите в много провинциални университети са по-високи. Последният удар бяха заплатите на учителите – оказва се, че начеващ учител ще получава повече от асистент и колкото доцент. Парите не са най-важното, разбира се. Проблемът е в това, че няма никакво значение откъде ти е дипломата, камо ли – какви оценки си имал, кой ти е преподавал. Работодателите искат човекът да може да работи на компютър и да знае английски, за другото – те ще го обучат. Ако някакви институции имат нужда от изследване – обръщат се към неправителствени организации, а не към СУ или БАН. Самите учени непрекъснато правят проекти, които да предлагат на някого, и които така и си остават в чекмеджето. Вярно, че има мързеливи, некомпетентни и неуволняеми хора в тези среди, но тук говоря за принципа. Масовизацията на титлите и званията при министър Игнатов тотално ликвидира подбора на кадри: сега всяко учебно заведение си прави конкурс и назначава когото реши с близка до стоте процента успеваемост.

Да спомена и катастрофалния пропуск СУ да влезе в новата европейска мрежа от университети – не влезе, впрочем, нито едно българско висше учебно заведение. Дали работата е от немукаятлък или пък са се появили някакви обективни пречки – ще питаме ректорското ръководство по време на изборите наесен. Но резултатът от това самоизолиране от европейския процес – мисля е ясен за всеки. Бизнесът не спира да говори, че не се подготвят специалистите, от които има нужда. Но тази работа не е така лесна, защото в един момент трябват едни работници, в друг – други. Нали помните как ликвидираха инженерните специалности през 90-те, защото вече нямало нужда от тях? Сега години наред не могат да се възстановят.

Тази година в СУ отново на първо място е психологията, макар че не си представям къде точно си намират работа завършилите. За скандинавистика – ясно, там има чудесни стипендии; компютърните дисциплини са супер платени, графичният дизайн – привлекателна фантазия за младите хора. С медицината аз лично мисля, че университетът сбърка, защото нямаме ресурс за това обучение и може би затова желаещите са малко. Но защо няма кандидати в точните науки? Вярно, че вече нямаме много индустрия, но пък възможностите в чужбина са огромни. Предполагам, че младежите се плашат от трудното следване.

Защото извън няколкото държавно регулирани специалности, висшето образование май става все повече въпрос на преживяване. Не е ясно за какво точно ще ти послужи в живота, къде ще те отнесе вятърът догодина. Затова и не инвестираш в много тежки и дългосрочни проекти, развиваш широка палитра от умения, способност за адаптация. Може би в тази посока следва да преустроим нашето образование – младежите да прекарват повече време в стажове, участие в проекти и изследвания, пътуване, творчески занимания. Да изграждаме личности, а не просто кадри./ Източник: dw.com./коментар на проф. Ивайло Дичев

От приходната агенция обмислят да заведат дело срещу извършителите на хакерската атака.

Актът за установяване на административно нарушение, съставен срещу НАП от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), е оспорен в законовия 3-дневен срок, съобщиха от приходното ведомство. Наказателното постановление, с което комисията налага санкция в размер на 5,1 млн. лв., също ще бъде обжалвано пред съда.

Главният мотив за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им публично оповестяване са резултат от действия,  представляващи престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, осъществени независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита.

От НАП обмислят и предприемането на съдебни действия спрямо извършителите на хакерската атака срещу сървърите на агенцията, като е възможно както присъединяването на агенцията в наказателното производство, така и воденето на гражданско дело.  Така финансовата претенция в размер, покриващ наложената на приходната агенция имуществената санкция, ще бъде насочена към извършителите на престъпното посегателство.

Справката в приложението за това какъв вид лични данни са били разкрити за български граждани, ще бъде пусната в експлоатация през следващата седмица, съобщават още от НАП. Проверката ще може да бъде извършена чрез идентификация с персонален идентификационен код (ПИК), издаден от приходната агенция, или с електронен подпис. Такава справка ще може да се направи и в офисите на НАП в страната след представяне на лична карта. 

вама работници са убийците на семейството, чиито трупове бяха открити разфасовани край Негован. Мъжете – на 39 и 44 години бяха задържани тази сряда, след като са били следени от органите на МВР в продължение на 6 дни. По време на брифинг на МВР стана ясно, че Пламен Шляпашки и Георги Нанчев са извършвали строителни дейности за убитото от тях семейство, пише monitor.bg.

Строителите са обмисляли извършването на престъплението около година, след като са били наети за ремонт на апартамента на Йордан и Марияна в столичния квартал „Иван Вазов“. Те са работели и по друг имот на семейството. Мотивът на престъплението е бил финансов. Пламен Шляпашки и съучастникът му Георги Нанков се съмнявали, че

възрастните хора притежавали

голяма сума пари

от продажбата на предишния им апартамент в кв. „Гоце Делчев“. Мъжете обаче не намерили въпросните пари, а успели само да задигнат скъпи предмети от жилището им.

Убийството било извършено на 14 юли в дома на жертвите. След фаталните изстрели задържаните разчленили телата на убитите в банята на жилището, след което ги натъпкали в бидони и ги откарали край Негован. След това те прикрили следите си, като старателно почистили апартамента с белина. Разследващите открили пистолетите на двамата мъже в тайник в помещение в двора на Техническия университет, с който строителите имали договор за поддръжка и техническо обслужване.

Заместник-главният прокурор Иван Гешев съобщи в брифинг, че МВР не е получило сигнал за извършеното престъпление, което е забавило и затруднило работата на разследващите. Пред „Монитор“ съседи на убитите споделят, че не са виждали Йордан Атанасов и Марияна от много време, но не са се усъмнили, че те са жертвите, намерени край Негован. Те виждали възрастният мъж главно докато разхожда кучето си – лабрадор или голдън ретривър и признават, че не са били близки. Марияна пък почти не виждали, казват, че тя имала затруднено движение.

Приятелка на дъщерята на жертвите – Нина Стефанова, сподели пред медиите, че е

започнала да се съмнява, когато

видяла дрехите на убитите.

„Не се бяхме чували от много време, мислехме, че са отишли на море“, споделя тя. Именно тя информирала и дъщеря им, че е възможно родителите и да са намерените мъж и жена. От думите и стана ясно, че Йордан и Марияна не са поддържали добри отношения с дъщеря си. Тя живеела от доста време в Щатите, след което се преместила в Нигерия. Семейството се е чувало последно с внучка си на 8 юли, около седмица преди убийството им.

От МВР съобщиха, че са събирали информация за жертвите на терен и по оперативен път. Извършени са били и анализи на невзети пенсии, но не са могли да намерят съвпадение между получените резултати и списъка на издирваните лица. Първи обаче били установени извършителите на престъплението.

В четвъртък, след анализ на доказателствата по убийството и пълното самопризнание на заподозрените, Софийска градска прокуратура повдигна обвинения на действалите в съучастие Пламен Шляпашки и Георги Нанчев за извършване на умишлено убийство. Предстои да се гледа и искането за постоянен арест на двамата.

Пламен Шляпашки, който е признал, че е извършил жестокото убийство на жертвите, намерени край Негован, е

споделял множество публикации

в своята фейсбук страница,

призоваващи хората да бъдат добри. Мъжът е цитирал и думи на пророчицата Ванга: „Нема да има спасение, ако не станем по-добри, ако не сме в услуга на ближния в беда, ако не изтръгнем от душата си завистта, омразата, злобата, жаждата за мъст, власт и пари, ако не започнем да правим ревизия на собствената си съвест!“. Убиецът на 75-годишния бивш треньор по борба Йордан Атанасов и неговата 70 – годишна съпруга и бивша учителка Марияна е от София, има син на 9 години и по-голяма дъщеричка.

Неговият съучастник Георги Нанчев, който разфасовал телата на жертвите, също е семеен. Роден е в Троян и е учил в Ловеч, а в момента живее в София. От профилите на извършителите става ясно, че двамата се занимават основно със строителна дейност. Семейните им снимки и тези от техни пътувания пък показват, че водят щастлив и спокоен живот.