Д-р Иван Макавеев е първият и засега единствен военен лекар – паразитолог в историята на българската армия. Започва професионалния си път в МУ Плевен и УМБАЛ „Георги Странски”, а след това 9 години работи във Военна болница – Плевен, като стига до чин капитан. През лятото на тази година взима важното решение да остави пагоните и да се премести близо до морето – в Бургас, където  става част от екипа на една от най-големите и надеждни лаборатории в страната – „ЛИНА”. Мотивация за това е  възможността за научна работа, допълнителна специализация и още по-голямо развитие в професията.

Д-р Макавеев, как се превърнахте в първия военен лекар – паразитолог? Ще ни разкажете ли за тази част от кариерата Ви?

През 2005г. завърших Медицинския университет в Плевен и няколко месеца по-късно започнах да специализирам „Медицинска паразитология” в МУ Плевен и в университетската многопрофилна  болница за активно лечение „Георги Странски ”. След като придобих специалност се преместих във Военна болница – Плевен, която е към ВМА – София.  Отделението, в което работех преди да дойда в „ЛИНА”, се нарича Отделение по  „Превантивна медицина”, част от структурата на Научно-приложен център по военна епидемиология и хигиена (НПЦВЕХ), ВМА -София. След като спечелих конкурс и издържах физическия изпит за кадрови военнослужещ, станах военен лекар – паразитолог, единственият в българската армия до този момент, стигнах до чин капитан.  Последните 9 години натрупах ценен опит и имах честта да работя с прекрасни колеги, с които сме и много добри приятели. Бях част и от екипа по Превантивна медицина на ВМА София. Пазя прекрасни спомени от този период.

Какво Ви подтикна да изоставите работата като военен лекар и възможността за ранно пенсиониране и да преминете в цивилния сектор? Освен от Бургас имали ли сте предложения и от други лечебни заведения в страната и как  се спряхте на лаборатория „ЛИНА”?

Имал съм  предложения от  София, които винаги съм отклонявал. София не е моят град за живеене. Когато обаче чух, че ме търсят от Бургас, мигновено проявих интерес. Бургас е любимият ми град още от дете, защото с родителите ми винаги почивахме по Южното Черноморие. От друга страна жена ми е от Балчик и харесва морето.  Разбира се най-много натежа това,  че „ЛИНА”  е сериозна медицинска лаборатория,  а условията на работа са чудесни. Най-много ме мотивира отношението на управителите д-р Васил Костадинов и Татяна Костадинова и възможността да продължа с научните изяви и още една специализация. Те двамата толерират и насърчават лекарите да надграждат своята квалификация, а това е много важно. Ако бяха получил покана отдругаде, нямаше да я приема. В „ЛИНА” видях възможността да надградя опита си. Мисля, че Бургас е точният град за мен и моето семейство предвид хубавите детски градини, училища, възможността за спорт и посещаване на различни културни прояви.

Не са много болниците и лабораториите, в които се държи да има паразитолог. Знаете ли колко общо са колегите Ви в страната?

Макар да е необходима специалност, в последните десетилетия се превърна в рядка, защото не е така привлекателна за младите колеги както гинекологията, хирургията и др. Специалистите паразитолози в България са може би не повече от 50-60 , като една част от тях са в напреднала възраст, което от гледна точка на опита е безценно, но според мен е необходимо да има и повече млади специалисти. Тук е моментът да кажа, че добро впечатление в медицинска лаборатория „ЛИНА” ми направи и това, че е сертифицирана от Министерството на здравеопазването като база за специализация на лекари по това направление. Имаме  и един специализант – млада колега, и това е похвално. В България паразитните заболявания не са много като цяло, но светът стана малък и хората пътуват, включително и до екзотични дестинации, затова трябва да сме подготвени.

Кои са най-честите „вносни” паразитни заболявания и как трябва да се подготвим при пътуване в чужбина и до екзотични дестинации?

Маларията и лайшманиозата никак не са за подценяване, има и други тропически заболявания като шистозоматози и филариатози, които също биха могли да се внесат в страната. В миналото се е пътувало доста по-малко до екзотични държави, а и контролът  на завръщащите се от предишното ХЕИ е бил доста сериозен, от това което знам от разказите на  колеги, работещи тогава. В съвременния свят е  необходимо  човек да има лични познания и здравна култура, за да потърси лекар и лаборатория, ако забележи симптоми. Затова и специалността „Медицинска паразитология”  е повече от необходима. Маларията в България е ликвидирана като местно заболяване през 1961г., но от тогава до сега са регистрирани няколко хиляди случая на малария, внесени от чужбина, и няколко местни взрива, което показва че климатичните условия са предпоставка за възстановяване на маларията, което ще има сериозни последствия,  ако се случи.

Моят съвет е всеки, който е предприел пътуване, да провери какви са местните болести в съответната  дестинация.  За някои от тях, като жълта треска и различни видове хепатит, има ваксини. Те  са задължителни за хора, които пребивават в такива държави. Аз съм бил в армията, където има контигенти, които пътуват на мисии до Афганистан и  Мали и те са преминавали през нас за поставяне на необходимите ваксини. При пътуване в държави, в които има малария, е задължително да се направи химиопрофилактика, която започва преди заминаване и продължава и след завръщане на туристите от тези държави. Информация за заболяванията в екзотичните страни може да се намери в сайтовете на НЦЗПБ както и на СЗО (Световна здравна организация). Така, ако се вземат всички необходими мерки, шансът за заразяване е минимален. Много важно е да  се пие бутилирана вода,  а не от местните  водоизточници, защото често там са източниците на зараза.

В България също има паразитни заболявания. Бихте ли ни споделили кои са те и как можем да предпазим себе си и децата си от тях?

Най-честите паразитози, които откриваме в лаборатория „ЛИНА” при изследване на малчуганите за детска градина и здравните книжки за започване на работа, са бластоцистоза, ламбиоза и ентеробиоза. Ако човек спазва добра хигиена, шансът да се зарази е по-малък.  Ентеробиозата е контактна паразитоза, като човек се заразява от попаднали в организма му яйца. След завършване на биологичния си цикъл паразитите отделят яйца, които се снасят от женската в перианалните гънки,  което е съпроводено със сърбеж. При разчесване на тази област яйцата попадат под ноктите и от там човек може да се самозарази, от друга страна яйцата на паразите се отделят и в околната среда, където могат да издържат повече от 100 дни.

Ламблиоза и бластоцистозата са протозоози – едноклетъчни паразити, заразяването с които се осъществява по фекално-орален път. Могат да предизвикат симптоми на стамашно-чревен дискомфорт,  болка в стомаха, алергии.  В Бургас добро впечатление ми направи, че на плажа и като цяло в града няма бездомни кучета, които да са източник на ехинококоза или токсокароза.

Други паразитни заболявания, които се срещат сравнително често в България и трябва да имаме предвид, са токсоплазмозата и трихинелозата. Първото заболяване е опасно най-вече за плода при бременните жени, както и при някои имунодефицитни състояния. Тук е мястото да кажа, че в лаборатория „ЛИНА” се провеждат серологични изследвания за токсоплазмоза и според мен всички жени след 14-годишна възраст трябва да се изследват профилактично, за да нямат проблем като бъдещи майки. 

Повечето хора знаят, че с трихинелоза могат да се заразят предимно от заразено дивечово месо ( не изследвано за трихинели).  Доколкото съм запознат в Бургас почти всяка година се наблюдават случаи на трихинелоза.

Макар да няма безмодни кучета в Бургас, кучешката тения е сериозен проблем в останалите части на страната. В кои органи се развива най-често?

Ехинококозата или  т.нар. кучешка тения наистина е сериозен проблем в България.  Източник на заразата са основно овчарски или бездомни кучета, които се хранят безконтролно с вътрешностите на заразени животни и отделят с фекалиите си яйца, с които човек може да се зарази. Попаднали в човек, от яйцата се образуват зародиши, които от своя страна могат да попаднат във всеки един орган на човека, в който се развиват кисти с различна големина. При спукване на такава киста може да последва анафилактичен шок и за съжаление и фатален край. Самата киста наподобява туморно образувание. В моята практика съм виждал такива кисти на абсолютно всички вътрешни органи – черен дроб, бял дроб, мозък, бъбреци, кости, мускули и др. Те изискват оперативни намеси, дълготрайно лечение, намалена трудоспособност за дълъг период време. В Европа сме начело по  заболеваемост от ехиникокоза.  Кучето може да дефекира в пясъчници, детски плошадки,  навсякъде  и дори да обясняваш на едно дете, че не трябва да си лапа ръцете или да го почистваш през минута, то отново си остава дете – любопитно към околния свят и не разбира напълно. Затова най-доброто решение е да няма източник на зараза и бездомните кучета да ги няма. Децата трябва да са щастливи и да играят спокойно по паркове, детски площадки и на плажа, а ние възрастните трябва да направим тези места безопасни. В това отношение Бургас е много добър пример, от който могат да се учат и останалите градове.