Малко преди полунощ стотици вярващи посетиха поморийските храмове, за да запалят свещ от благодатния огън и да се поздравят с Божието Възкресение.

Местната традиция за празника повелява на площада да се извиват дълги шарени Великденски хора. За осма поредна година обичаят бе спазен. В танцовата забава се включиха ТК „Раковина”, ТК „Чайка”, Младежката танцова формация към Българо – гръцкото дружество, Детски фолклорен ансамбъл „Раковина“, жители и гости на града. Благопожеланията си към всички присъстващи поднесоха народният представител Ася Пеева и председателят на Общински съвет – Поморие Адам Адамов.

Надиграването беше предшествано от изложба на 200 писани яйца и 200 обредни хлябове, приготвени от дамите в Тракийско дружество „Одринска епопея“. Принос към празничната програма имаха също децата от ДГ „Веселушко” и музикантите от Общинския духов оркестър. За хубавата народна българска музика припомниха и изпълненията на семейство Драганови и певческа група „Тракийка“.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

дивната вест за Христовата победа и днес се разнася из цялата Вселена, за да сгрее сърцата ни и да изпълни душите ни с радост, която не може да се сравни с никоя друга радост, защото отново пълнотата на Църквата тържествува:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възкръсна Христос и вече няма смърт! Възкръсна Христос и животът се възцари! Възкръсна Христос и цялото творение се радва!

Заличен е грехът на праотците, вдигнато е древното проклятие и заключените отвека порти на Небесното царство са повторно отворени за всекиго, който с вяра, надежда и богоподражателна любов изповядва Господа и Неговото спасително за човешкия род дело. “Защото ­ както казва св. ап. Павел ­ ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него” (1 Сол. 4:14). “Ще отрие Бог всяка сълза“ и праведност ще се вмени на всекиго, който вярва “в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване” (Откр. 21:4; Рим. 4:25). Възстановено е нашето богосиновство и ние вече не сме роби на греха, но сме чеда на светлината, призвани към святост и вечен живот (вж. Рим. 6:22; Еф. 5:8).

А всичко това стана възможно затова, защото Сам Бог влезе в света и в човешката история, възприемайки с божествено смирение падналия някога образ и пълнотата на човешката природа, за да я въздигне обратно в първоначалната є чистота и невинност. Да я освети и я очисти от пораженията на греха, и да я прослави, и, така прославена, да я въздигне на Небесата, като по този начин изпълни волята на Небесния Отец, за която Христос свидетелства и говори: “Волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден… всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден” (Йоан. 6:39-40). Залогът пък за това наше възкресение е самото Възкресение Христово, както в радостта си изяснява и апостолът: “Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Защото “ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните” (Рим. 11:16). А тези клони сме всички ние, верните на Христа, свидетели във всяко време и на всяко място за Неговото славно Възкресение.

Бедно е човешкото слово и не са достатъчни думите, с които да изразим пълнотата на тази радост, която ни изпълва в деня на Възкресението. Недостъпното за ума обаче е открито за човешкото сърце, което и днес, тържествувайки, ликува: “Ден на възкресение е… Пасха, Господня Пасха!” (Ирмос на Песен 1 от Пасхалния канон). “Пасха нова, свята, … тайнствена, Пасха всечестна, Пасха ­ Христос Избавител, Пасха непорочна, … велика, Пасха на верните, Пасха, отваряща ни райските врати, … освещаваща всички верни” (из Пасхалните стихири). Тази Пасха празнуваме и днес, приобщавайки се към радостта на цялото творение, за чието обновление Христос дойде в света и принесе Себе Си в жертва свята и непорочна, жертва “за живота на света” (Йоан. 6:51), за да имаме ние живот и да го имаме “в изобилие” (Йоан. 10:10).

Братя и сестри,

Тържествувайки с радостта от Христово Възкресение, нека пребъдваме в неговата светлина и да бъдем носители на тази светлина свидетели и апостоли Христови, които с живота и делата си и днес благовестят на всички за победата на Спасителя и за изгрялата в утрото на Пасха светлина на живота. Нека всяко наше слово и дело бъдат потвърждение на това спасително благовестие и свидетелство за него, защото това е нашето призвание: да освещаваме и да преобразяваме самите себе си и да разпръсваме чудната светлина на Възкресението, възсияла в третия ден от празния гроб, защото затова дойде Христос, “за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира” (Лука. 1:79).

Да бъдем вестители на радостната вест за Възкресението и носители на Божия мир и на Божията всеопрощаваща любов, в която апостолът ни съветва да се облечем и която той нарича “свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14). На всички “да кажем: “Братя!” и всичко да простим заради Възкресението” (из Пасхалните стихири). Защото Христовата жертва бе принесена за всеки и спасителните плодове от Христовата победа над злото и смъртта са плодове на “истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан. 1:9). Тази светлина днес огрява всекиго от нас и целия свят, и тя е, която трябва да свети и от самите нас, та чрез нас да се прослави Небесният наш Отец (вж. Мат. 5:16).

Като поздравяваме и приветстваме с радостта от Христовото Възкресение всички верни чеда на светата ни Църква ­ в Родината и далеч от нейните предели ­ пожелаваме на всички мир и светлина в душите и сърцата, “благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа” (2 Петр. 3:18), светла пасхална радост и единство във вярата и в нашата надежда, защото едно тяло сме всички ние и към една надежда сме призвани (вж. Еф. 4:4) ­ “… надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена” (Тит. 1:2).

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!