Инфлацията за 2024 г. е 2.2% спрямо предходната година, отчитат от Националния статистически институт. За декември този показател е 0.4%. Средногодишната инфлация за периода януари 2024 – декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 – декември 2023 г. е 2.4%. За декември 2024 г. най-голямо е увеличението на цените в групите: „Развлечения и култура“ – 5.9%, „Транспорт“ – 1.3%, „Ресторанти и хотели“ – 0.7% и „Разнообразни стоки и услуги“ – 0.6%. Най-голямо намаление е регистрирано в групите: „Облекло и обувки“ – 1.3% и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – 0.6%.

През миналия месец са се увеличили цените на следните хранителни продукти: зеле – с 15.4%, нискомаслено прясно мляко – с 4.9%, гъби – с 4.5%, зрял лук – с 4.3%, зелен лук, чесън и праз – с 4.2%, шоколад и шоколадови изделия – с 2.6%, пресни зеленчукови подправки – с 2.6%, яйца – с 2.4%, олио – с 2.2%, месо от едър рогат добитък – с 2.1%, зрял чесън – с 1.8%, прясна и охладена риба – с 1.8%, малотрайни колбаси – с 1.6%, сушени зеленчукови подправки – с 1.6%, оцет – с 1.5%, млечни масла – с 1.3%, извара – с 1.2%, мляно месо (кайма) – с 1.0%, минерална вода – с 1.0%, кисели млека – с 0.9%, кашкавал – с 0.9%, плодови сокове – с 0.8%, пълномаслено прясно мляко – с 0.5%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) – с 0.5%, листни зеленчуци – с 0.5%, хляб – с 0.3%, маргарин – с 0.2%, сол – с 0.2%, чай – с 0.2%, вина – с 0.2%, и други.

Намалени са цените на следните хранителни продукти: пипер – с 8.9%, цитрусови и южни плодове – с 8.4%, ябълки – с 4.2%, маслини – с 3.6%, макаронени изделия – с 3.0%, сирене – с 2.0%, бира – с 1.7%, свинско месо – с 1.4%, замразена риба – с 1.3%, картофи – с 1.3%, захар – с 1.0%, ориз – с 0.9%, газирани напитки – с 0.9%, ракии – с 0.8%, боб – с 0.7%, брашно – с 0.6%, зърнени закуски – с 0.5%, трайни колбаси – с 0.5%, месо от домашни птици – с 0.4%, какао – с 0.3%, домати – с 0.2%, и други.

В групите на нехранителните стоки и на услугите e регистрирано увеличение на цените при: международни полети – с 29.3%, почивка и туристически пътувания в страната – с 9.9%, централно газоснабдяване – с 8.7%, метан за ЛТС – с 4.7%, газ пропан-бутан за ЛТС – с 3.0%, дизелово гориво – с 2.0%, почистващи и дезинфекционни средства (течни препарати за почистване на дома) – с 1.8%, хотели във ваканционни центрове и курорти – с 1.6%, дърва за отопление – с 1.5%, бензин А95Н – с 1.2%, бензин А100Н – с 1.1%, продукти за лична хигиена и козметични продукти – с 0.8%, услуги по обществено хранене – с 0.7%, бойлери – с 0.6%, други пощенски услуги (куриерски услуги) – с 0.5%, поддържане и ремонт на ЛТС – с 0.4%, пътнически транспорт с такси – с 0.4%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид – с 0.4%, газообразни горива за битови нужди – с 0.3%, готварски печки – с 0.3%, климатични инсталации – с 0.3%, препарати за почистване на съдове – с 0.3%, цигари – с 0.2%, и други.

При нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: обувки – с 2.6%, прахове за пране – с 2.3%, пелети – с 2.0%, телевизори – с 1.8%, отоплителни уреди – с 1.2%, прахосмукачки – с 0.9%, хладилници – с 0.8%, облекло – с 0.7%, кина и театри – с 0.3%, и други. Регистрирано е увеличение на цените на лекарствените продукти с 0.5%, а цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили с по 0.2%.

За управление не е достатъчно правителството просто да бъде редовно, а да е компетентно и подчинено изцяло на обществения интерес. Това заяви президентът Румен Радев по време на конституционната процедура, на която връчи мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател Росен Желязков, определен от най-голямата по численост парламентарна група в 51-ото Народно събрание, тази на ГЕРБ-СДС.

Росен Желязков върна изпълнен връчения му проучвателен мандат и съгласно конституционната процедура представи състав и структура на правителство. Държавният глава напомни, че българите твърде дълго чакат изход от политическата криза и съставяне на редовно правителство и подчерта, че парламентът е мястото, където следва да бъде проведен съдържателният дебат относно неговия състав и структура. В изпълнение на конституционната процедура президентът подписа и указа, с който предлага на 51-ото Народно събрание да избере номинирания от първата по численост парламентарна група за министър-председател.

Президентът Румен Радев връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Кандидатът за министър-председател от ГЕРБ-СДС Росен Желязков прие папката с нагласата да оглави редовен кабинет и веднага върна мандата изпълнен.

Ето и състава на Министерския съвет в проектокабинета „Желязков“:

Министър-председател – Росен Желязков

Роден е на 5 април 1968 г. Той е юрист, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в третото правителство на Бойко Борисов от 20 септември 2018 до 12 май 2021 г., както и председател на XLIX Народно събрание от 19 април 2023 г. до предсрочното му освобождаване на 25 април 2024 г.

Завършва магистратура по право в Софийския университет.

От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право. Между 1998 и 1999 г. е заместник-кмет по „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община. В периода 2003 – 2009 г. е секретар на Столична община.

От 2011 до 2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.

Между 2009 и 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет. От 2014 до 2016 г. съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

На 30 септември 2016 г. е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.

На 20 декември 2017 г. става председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.

Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година с мандат до април 2021 г.

На 19 април 2023 е избран за председател на XLIX народно събрание.

Вицепремиер и министър на иновациите и растежа – Томислав Дончев

Роден е на 6 август 1973 г. в Габрово. През 1991 година завършва математическата гимназия в родния си град. През 1997 г. получава магистърска степен по философия от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има и втора специалност по журналистика. През 2006 г. получава магистърска степен по стопанско управление във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

За местните избори през 2007 година Томислав Дончев е издигнат от ГЕРБ за кандидат-кмет на Габрово. Печели надпреварата с 65.51% подкрепа на втори тур.

На 18 март 2010 г. става министър по еврофондовете в първото правителство на Бойко Борисов.

В началото на ноември 2014 г. е избран за вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика във втория кабинет на Бойко Борисов, съставен от ГЕРБ и РБ, с подкрепата на Патриотичния фронт. Избран за заместник министър-председател на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

Бил е депутат в 42-ото, 43-ото, 44-ото, 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото, 50-ото Народно събрание.

Вицепремиер – Атанас Зафиров

Той е роден в гр.Бургас през 1971г. Завършва „Български език и история” в университета във Велико Търново. Има завършени допълнително магистърски степени по „Национална сигурност”, и „Финанси”. Завършил е множество професионални квалификации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет, Българско училище за политика, Институт за социална интеграция и Московската школа за политически изследвания. Работил е в сферата на частния бизнес и местното самоуправление.

Народен представител в 42-то, 43-ото, 45-ото, 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание, в комисиите по отбрана, вероизповедания, борба с корупцията и парламентарна етика, контрол над специалните служби. Председател на комисията по отбрана в 46-ото и 47-ото Народно събрание. Ротационен председател на Комисията за контрол на специалните служби в 48-ото НС. Заместник-председател на парламентарната група. Три мандата делегат в Парламентарната асамблея на НАТО. Три мандата председател на групата за приятелство с Армения в НС.

От 2008 г. е член на Националния съвет на БСП, от 2006 г. областен координатор, а от 2010 г. областен председател на БСП-Бургас. От началото на 2017 г. е член на ИБ на НС на БСП, а след 50-ия конгрес на партията (2020 г.), заместник-председател на НС на БСП, с ресор коалиционна политика. Два мандата председател на Съвета по отбрана и председател на УС на Фондация „Дума”. Председател на УС на Българска федерация ръгби. Носител на медала за заслуги на Международната конфедерация на офицерите от резерва към НАТО–СИОР. През юни 2024 г. след оставка на Корнелия Нинова, става вр.и.д. председател на БСП.

Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията – Гроздан Караджов

Той е политик, народен представител в 43-ото Народно събрание, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Кирил Петков.

Роден е на 14 декември 1966 г. в Стара Загора. Завършва Първа английска езикова гимназия в София и специалност „Право“ в Софийския университет. Специализирал е бизнес мениджмънт в телекомуникации в Токио, Япония.

На парламентарните избори през 2014 г. е избран за народен представител в 43-ото НС от листата на РБ в 24 МИР София. Между 27 ноември 2014 г. и 9 декември 2015 г. е председател на парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения.

През август 2021 г. е предложен за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в неосъществилия се кабинет с мандат на партия „Има такъв народ“ и министър-председател Пламен Николов.

От 13 декември 2021 е министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Кирил Петков. На 9 юни 2022 г. подава оставка и като вицепремиер и като министър на регионалното развитие и благоустройството , след като лидерът на партия ИТН Слави Трифонов обявява, че изтегля министрите , излъчени от партията му от правителството и слага край на коалицията.

Министър на финансите – Теменужка Петкова

Родена е на 18 януари 1967 г. Завършва Университет за национално и световно стопанство. Има магистърска степен в специалност „Счетоводство и контрол“. Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор“ в Министерствата на финансите на Ирландия и Великобритания и в областта на „Държавната финансова инспекция“ в Министерството на финансите на Португалия.

От 1992 г. до 2000 г. заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“. Професионалната й кариера продължава в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като държавен вътрешен одитор и началник на отдел.

От 2007 г. е директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В периода 2010 г. – 2013 г. е директор на АДФИ. В служебния кабинет на Георги Близнашки е заместник-министър на финансите.

Тя е бивш министър на енергетиката в кабинета „Борисов II“ (2014 – 2017) и „Борисов III“ (2017 – 2021). Настоящ депутат и участник във всички парламенти през последните три години.

Министър на външните работи – Георг Георгиев

Той е роден на 20 октомври 1991 г. в град София. Завършва специалност „Политология“, а по-късно получава магистърска степен по политическо консултиране в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Започва кариерата си като сътрудник в Европейския информационен център и заема поста асистент на членове на Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ.

През 2014 г., 23-годишен, става най-младият народен представител в българския парламент.

През май 2017 г. е назначен за заместник-министър на външните работи в третото правителство на Бойко Борисов. Заема поста до изтичането на мандата на кабинета.

През 2021 г. отново е избран за народен представител в 45-ото Народно събрание, а през 2022 г. става депутат в 48-ото народно събрание. Заместник-председател е на Комисията по електронно управление и информационни технологии, както и член на Комисията по външна политика.

Министър на вътрешните работи – Даниел Митов 

През 2002 г. завършва „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2001 – 2002 г. специализира политически умения в Центъра за продължаващо обучение на НБУ.

През 2002 г. започва работа в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа. Работи като експерт в отдел „Публикации“ на НСИ. От 2006 г. е изпълнителен директор на Фондация „Демокрация“.

През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.

През 2006 г. става член на партия Демократи за силна България и се кандидатира на частичните избори за Европейски парламент през 2007 г. Изборите завършват неуспешно за партията и цялото ѝ ръководство, начело с лидера Иван Костов, подава оставка. При избора на ново ръководство Даниел Митов се кандидатира и е избран за заместник-председател на ДСБ. На парламентарните избори през 2009 г. е кандидат за депутат и водач на пропорционалната листа на Синята коалиция в 13-и Пазарджишки избирателен район, но не успява да влезе в парламента.

През 2012 г. Даниел Митов, заедно с Прошко Прошков, Петър Николов и Христо Ангеличин, напуска ДСБ и се присъединява към партията „Движение България на гражданите“, основана от бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Избран е за член на Националния съвет на партията и остава такъв до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към НДИ се оттегля от политиката.

През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно събрание. След изборите през юли е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ–СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на президента. От 13 май 2021 г. е зам.-председател на ГЕРБ.

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Иванов

Роден е на 13 август 1975 г. в гр. Шумен. Завършва средното си образование в ГПЧЕ „Никола Й. Вапцаров“ с английски, немски и руски език. През 1999 г. придобива магистърска степен по история в Софийския университет, а през 2006 г. и магистърска степен по право във Великотърновския университет. През 2000 г. завършва Школата за запасни офицери в гр. Шумен. През 2016 г. защитава докторска степен по история, а от 2018 г. е доктор на науките по управление на информационни процеси.

Има юридически опит като юрисконсулт и адвокат и административен като общински съветник.

Народен представител в 42-ото, 43-ото, 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото НС от листите на „Коалиция за България“, „БСП лява България“ и „БСП за България“. Като депутат е член и заместник-председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и член на Комисията по правни въпроси.

На 13 декември 2021 г. е избран за министър на земеделието в правителството на Кирил Петков. На 2 август 2022 г. е заменен от Явор Гечев – министър в служебния кабинет на Гълъб Донев.

Министър на труда и социалната политика – Борислав Гуцанов

Става член на БСП през 1988 година. През 1995 г. е избран за член на Градския съвет на БСП-Варна. През същата година става общински съветник.

През 2005 г. е избран за председател на Общински съвет-Варна. Заема този пост и след местните избори през 2007 г. Същата година става председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България.

От 2009 г. до 2014 г. член на Изпълнителното бюро на БСП. От 2016 г. е председател на Съвета по финанси и икономика на БСП.

Председател е на Градската организация на БСП във Варна от 2007 до 2013 г., когато става народен представител.

Избран е за народен представител в 42-ото от „Коалиция за България “(БСП). Бил е зам.-председател и председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Участва в 46-ото, 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.

Министър на отбраната – Атанас Запрянов

Атанас Запрянов е генерал-лейтенант от запаса. На длъжността “Заместник-министър” е за трети път, като на същия пост е бил от юли 2016 г. до януари 2017 г. и от май 2017 г. до април 2021 г. В миналото заема различни командни и щабни длъжности в Свързочни войски на Българската армия. Бил е началник на Военна академия „Г. С. Раковски”, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и Представител на Началника на ГЩ на БА във военните комитети на НАТО и ЕС.

Министър на правосъдието – Георги Георгиев

Роден е на 26 май 1986 година в гр. Раднево. Завършва Търговската гимназия „Княз Симеон Търновски“, през 2010 година – право в Софийския университет. Обучавал се е в курсове по английско облигационно право в Университета в Кеймбридж през 2007 година и английско търговско право в Лондонското училище по икономика и политически науки през 2010 година. През 2012 година завършва магистърска програма по международно и сравнително търговско право в „Кингс Колидж“ с основни области на специализация търговско право.

През 2019 година Георгиев е избран за общински съветник в Столичния общински съвет като гражданска номинация от листата в коалицията на ГЕРБ-СДС. В периода 2019 – 2021 година е председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в Столичния общински съвет и е заместник-председател на Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба.

През септември 2021 година е избран за председател на Столичния общински съвет с гласовете на 36 представители на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ от присъствали 44 души от общо 61 общински съветници.

От юли 2024 г. е депутат в 50-ото Народно събрание.

Министър на образованието и науката – Красимир Вълчев

Роден е на 9 юни 1975 г. в София. Завършва Икономически университет – Варна и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ – САЩ.

През 2002 г. Вълчев започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“, която се занимава с планиране, изпълнение, анализ и оценка на бюджетни разходи. Красимир Вълчев участва в разработването и изпълнението на секторните и бюджетната политики. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи.В МОН се занимава се с управление на администрацията и бюджета на ведомството, координира функционирането на отделните структури и звена към МОН, участва в процеса на формиране и изпълнение на политиките в сектора.

От април до май 2017 г. Красимир Вълчев е началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите. Назначен е за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г. от XLIV Народно събрание.

Министър на здравеопазването – Силви Кирилов

Роден е на 17 декември 1950 година в Славотин, Михайловградско. Завършва Медицинския университет в София със специалност „Урология“. Магистър е по икономика със специалност „Здравен мениджмънт“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

От 1977 г. работи в Медицинската академия като доцент уролог.

През годините е бил изпълнителен директор на Университетска болница „Александровска“, МБАЛ „Доверие“ и МБАЛ „Уни Хоспитал“. Бил е директор на Изпълнителната агенция по трансплантациите.

Народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание, избиран от листите на партия „Има такъв народ“. Като най-възрастен присъстващ народен представител 70-годишният Кирилов открива на 3 декември 2021 г. първото заседание на 47-мият парламент. Отново в качеството си на най-възрастен присъстващ народен представител 73-годишният Кирилов открива на 11 ноември 2024 г. първото заседание на 51-вото Народно събрание.

Министър на културата – Мариан Бачев

Роден е на 8 юли 1976 г. в София. Завършва 14 СОУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в София. По-късно завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на професор Надежда Сейкова през 1998 г. Носител е на няколко награди в областта на сценичните изкуства.

Министър на околната среда и водите – Манол Генов

Той е роден на 14 юни 1960 г. в град Асеновград, Народна република България. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив, а след това специалност „Руска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Има следдипломна квалификация по „Икономика на международния туризъм“ и втора магистратура „Организация и управление на бизнеса“.

Генов е икономист и политик от БСП. Народен представител от коалиция „БСП за България“ в 43-ото, 44-ото, 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото НС. Бил е управител на ВиК в Пловдив, зам.-кмет, общински съветник и председател на БСП в Асеновград. Той е член на НС на БСП. От края на юни 2019 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП.

Министър на земеделието и храните – Георги Тахов

Георги Тахов е роден през 1971 г. Завършил е езикова гимназия „Бертолт Брехт” в Пазарджик. Той е доктор по икономика, специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка”. Притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол” от ВФСИ „Д. А. Ценов”, Свищов, „Право” от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред” от Академията на МВР. Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия.

Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. Владее немски и английски език.

Министър на икономиката и индустрията – Петър Дилов

Министър на енергетиката – Жечо Станков

Той е роден на 4 август 1982 г. в град Бургас, Народна република България. Завършва специалност „Икономика“ в Регенсбургския университет в Германия.

Станков е политик и икономист от ГЕРБ. Народен представител от ГЕРБ в 44-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание. Той е съосновател е на „Българската асоциация компресиран газ“. Бил е председател на Българския енергиен холдинг.

На местните избори през 2011 г. е избран за общински съветник на ГЕРБ в община Бургас. През 2015 г. е назначен за зам.-министър на енергетиката във второто правителство на Бойко Борисов.

Министър на електронното управление – Валентин Мундров

Той е бил заместник-министър на електронното управление в кабинета „Денков“. До този момент Мундров е бил ИТ консултант в Националната здравноосигурителна каса. В периода между 2013 г. и 2022 г. е работил като директор в дирекция „Софтуерна интеграция“ в „Информационно обслужване“ АД. Бил е експерт в Агенция „Митници“, както и в Министерството на здравеопазването. Има трудов опит и в частния сектор.  На 15 юни 2023 година Валентин Мундров е назначен за заместник-министър на електронното управление от премиера акад. Николай Денков.

Министър на туризма – Мирослав Боршош

Роден е на 8 декември 1972 г. Баща му е унгарец и малко след раждането на Боршош семейството заминава за Унгария. Следва една година педагогика в Софийския университет, след което се прехвърля в новооткритата специалност културология, която завършва през 1996 г. Специализира Теория на културата. Дипломната му работа е „Културни измерения на прехода в България“.

През декември 2014 г. г. Боршош е назначен за директор на Националния дворец на културата.

На 11 май 2021 г. е назначен за заместник-кмет по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ на Столична община.

Министър на младежта и спорта – Иван Пешев

От служебния кабинет постовете си запазват министърът на отбраната Атанас Запрянов, на земеделието – Георги Тахов и Валентин Мундров, който ръководеше ведомството на електронно управление.

Втори ден колектива на Спортоното училище „Юрий Гагарин“ в Бургас протестира пред сградата на учебното заведение.

Причината е, че Министерството на младежта и спорта е взело решение директорът Янчо Стойчев да бъде освободен от поста си.

1 of 3

По думите на заместник- директорът Таня Георгиева причината за това искане е обвинение за конфликт на интереси. Според съда директорът е преназначил баща си на работа, който е дългогодишен служител в училището.

Решението на Министерството на младежта и спорта е от 18 декември, а днес в спорното училище чакаха техен представител, който така и не се яви.

„ От министреството  знаеха за тази ситуация още при назначаването на новия директор. Внезапно това се превърна в проблем, който за нас е необяснимо“, заяви зам. директорът.

Учениците също подкрепят  директора си. Те посочиха, че след назначаването му за директор  броят на учениците почти се удвоил .

От Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета  Янчо Стойчев е млад и амбициозен директор, който развива училището в правилна посока.

От ММС излизат с позиция: „Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на директора, решението е обжалвано пред Върховния административен съд. Той пък потвърждава решението на комисията. Министерството предприема действия по изпълнението на акта“.

Деляна, диагностицирана с аденокарцином на белия дроб с метастази. След месеци на болка, на 9 декември 2024 г. е поставена тежката диагноза. Лечението в клиника Istinye Universite Hastanesi Liv Hospital в Истанбул дава надежда за възстановяване, но е извън финансовите възможности на семейството.

Деляна е обичаща майка и съпруга. Всеки дарен лев е стъпка към нейното възстановяване и възможност да бъде отново сред близките си. Можете да помогнете

Съпруга на Деляна се обръща към всички ни:

Здравейте, казвам се Димитър и съм съпруг на Деляна Пеева – моята прекрасна жена и невероятна майка на нашите две деца, Християн (26 г.) и Анастасия (16 г.). Деляна е не просто съпруга, а моята най-добра приятелка, моята опора. Тя е тази, която винаги знаеше как да ни сплоти като семейство, да ни вдъхне кураж и да ни накара да се чувстваме сигурни.

Когато на 9 декември 2024 г. чухме диагнозата „аденокарцином на белия дроб с метастази“, светът ни се преобърна. Всичките ни планове и мечти изведнъж изглеждаха толкова далечни и недостижими. Месеците преди това бяха изпълнени с тревога, когато Деляна започна да се оплаква от болки в гърба. Никога не сме си и помисляли, че зад тези болки се крие толкова тежко заболяване.

След дълги и изтощителни прегледи в клиника Istinye Universite Hastanesi Liv Hospital в Истанбул, лекарите ни дадоха един лъч надежда. С интензивно лечение има шанс Деляна да преодолее това изпитание. Но този шанс има цена, която за нас е непосилна.

Деляна е сърцето на нашето семейство. Тя е жената, която винаги е готова да помогне на всеки, която никога не се оплаква и която винаги гледа напред с оптимизъм. Виждал съм я да се справя с най-трудните ситуации със сила и достойнство. Сега обаче имаме нужда от вашата помощ, за да може тя да продължи да се бори. Искаме да й дадем възможност да види как децата ни растат, да ги води към успеха и да се радва на всеки техен успех. Искаме да преживеем заедно още много щастливи мигове.

Всеки един от вас може да стане част от тази борба. Всеки дарен лев е стъпка към излекуването на Деляна. С вашата подкрепа ние можем да върнем усмивката на лицето й и да й дадем надежда за бъдещето. Нека заедно покажем, че добротата и човечността все още съществуват.

Източник: podkrepi.com/istoriata-na-delyana

Президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание.

Мандатът ще бъде връчен в 12 часа на кандидата за министър-председател, посочен от първата политическа сила ГЕРБ-СДС, вероятно това ще бъде Росен Желязков.

След преговори до последно – парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ – ДПС обяви, че ще подкрепи правителство на ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и ИТН по време на гласуването му в Народното събрание.

Президентът Румен Радев ще връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство в рамките на 51-ото Народно събрание.

Мандатът ще бъде връчен в 12 часа на кандидата за министър-председател, посочен от първата политическа сила ГЕРБ-СДС, вероятно това ще бъде Росен Желязков.

След преговори до последно – парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ – ДПС обяви, че ще подкрепи правителство на ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и ИТН по време на гласуването му в Народното събрание.

Прокурор при Софийска районна прокуратура внесе искане в Софийски районен съд за определяне на мярка „задържане под стража“ спрямо 51-годишен мъж, събирал информация за непълнолетно момиче с цел създаване на порнографски материали.

В периода от декември 2024 г. до 11.01.2025 г. в гр. София обвиняемият И.Д. чрез сайт за запознанства и приложение събирал информация за 15-годишно момиче, за да установи контакт с него за извършване на съвкупление и за създаване на порнографски материали.

По случая се води досъдебно производство за престъпление по чл.155а, ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.

С постановление на прокурор И.Д. бе задържан за срок до 72 часа.

Предстои съдът да се произнесе по искането на наблюдаващия прокурор за определяне на най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.