Чайлдиш Гамбино е големият победител от тазгодишната церемония по връчване на наградите „Грами“

През 2018 година, червеният килим на наградите „Грами“ беше белязан с бели рози, които звездите носеха в знак на подкрепа на равенството между половете, съобщава Нова ТВ. Тази година дамите са по-добре представени сред номинираните изпълнителите за най-голямото събитие в света на музиката.

Водещата на церемонията също е жена – носителката на 15 награди „Грами“ Алиша Кийс.

Чайлдиш Гамбино е големият победител от тазгодишната церемония по връчване на наградите „Грами“. Той получи четири статуетки за песента си “This is America” сред които и най-престижнитe – за Песен на годината, Запис на годината, най-добро музикално видео, за най-добра рап вокална колаборация. „This is America” – песен със силно послание срещу оръжието и расизма.

Политически-заредената, но и социална композиция се пребори с Дрейк, Кендрик Ламар и Лейди Гага. Рапърът, чието рожденно име е Доналд Глоувър, не дойде на церемонията, а организаторите обясниха, че е отказал поканата да пее на събитието.

Кънтри звездата от Тексас Кейси Мъсгрейв получи „Грами“ за „Албум на годината, след като третият й студиен албум успя да победи Дрейк и Кендрик Ламар. Мъсгрейв също получи общо 4 статуетки – за най-добро кънтри солово изпълнение, най-добра кънтри песен и най-добър кънтри албум.

Лейди Гага взе три „Грами“-та. Хитовата песен “Shallow” от филма „Роди се звезда“ беше отличена с две статуетки, а певицата получи и трета в категорията „Най-добър поп соло изпълнител“ за песента “Joanne (Where Do You Think You’re Goin’?)”.

Ариана Гранде взе първото „Грами“ в кариерата си. Тя беше отличена за най-добър поп вокален албум за четвъртия си студиен албум „Sweetener, като успя да се пребори със сочената за фаворит Тейлър Суифт.

Гранде получи наградата след като досега шест пъти е била номинирана за нея. Звездата обаче отсъстваше от залата, тъй като само няколко дни преди събитието тя обвини продуцента на церемонията в „лъжа“ за решението си да не пее на най-голямата музикална нощ.

„Знам, че не съм там тази вечер (вярвайте ми, аз се опитах и все още наистина исках да се беше случило) и знам, че казах, че се опитвам да не влагам твърде много в тези неща … но (…) това е диво и красиво. Благодаря ви много – написа тя в Туитър.

Наградата за най-добър кънтри-албум отиде при Кейси Мъсгрейв за “Golden Hour”, а статуетката за най-добра рап-песен получи Дрейк за “God’s Plan”. Въпреки че колегите му Кендрик Ламар и Джей Зи не дойдоха на церемонията, канадецът Дрейк се качи на сцената, за да си получи отличието.

Английската певица и автор на песни Дуа Липа получи награда „Грами“ за най-добър нов изпълнител. Моделът от косоварски произход се пребори с конкуренцията на Джорджа Смит, авторката на песни Биби Рекса и енигматичната R&B изпълнителка H.E.R.

Липа стана известна през 2016 година с първия си глобален хит „Hotter than Hell”, последван от “Blow Your Mind”, който влезе в американския Billboadr Hot 100.

Бившата първа дама на САЩ Мишел Обама изненадващо се появи на сцената при откриването на церемонията по връчването на наградите „Грами“, за да предаде послание за силата на жените.

Заедно с нея бяха суперзвездите Лейди Гага, Дженифър Лопес, водещата на церемонията Алиша Кийс и актрисата Джейда Пинкет-Смит.

„Музиката ни показва, че всичко е от значение – всяка история във всеки глас, всяка нота във всяка песен“, казва бившата първа дама, която изглеждаше блестящо с пуловер с панталони в стила на 70-те години.

Така ли е, дами? – възкликна тя на фона на бурните аплодисменти.

Звукозаписната академията, която организира събитието, се сблъска с критики за това, че не е възприела многообразието в своите редици заради отношението към жените на церемонията миналата година.

Ето и основните наградени с „Грами“:

Албум на годината – “Golden Hour” – Кейси Мъсгрейв

Запис на годината – „This is America” – Чайлдиш Гамбино

Песен на годината – „This is America” – Чайлдиш Гамбино

Най-добро музикално видео – „This is America” – Чайлдиш Гамбино

Най-добър музикален филм – „Куинси“

Най-добър нов изпълнител – Дуа Липа

Най-добър традиционен поп вокален албум My Way – Уили Нелсън

Най-добър поп вокален албум – Sweetener – Ариана Гранде

Най-добър поп соло изпълнител “Joanne (Where Do You Think You’re Goin’?)” – Лейди Гага

Най-добър рап албум – “Invasion of Privacy” – Cardy B

Най-добра рап вокална колаборация – „This is America” – Чайлдиш Гамбино

Най-добър R&B албум – „H.E.R“ – H.E.R

Най-добра рап песен – „God’s Plan“ – Дрейк

Най-добър рап изпълнител – „King’s Dead“ – Kendrick Lamar, Jay Rock, Future & James Blake и „Bubblin“ – Anderson Paak

Най-добра рок песен – „Masseduction“ – Сейнт Винсент

Най-добър рок албум – „From the Fires“ – Грета ван Флийт

Най-добър рок изпълнител – „When Bad Does Good“ – Крис Корнел

Най-добър алтернатив албум – „Colors“ – Бек

Най-добър албум с Уърлд мюзик – „Freedom“ – Soweto Gospel Choir

Най-добър електронен денс албум – „Woman Worldwide“ – Джъстис

Най-добро метъл изпълнение – „Electric Messiah“ – High on Fire

Най-добър кънтри албум – „Golden Hour“ – Кейси Мъсгрейв

Най-добър дует или група – „Shallow“ – Лейди Гага и Брадли Купър

Голям пожар избухна във фабрика за месо в пловдивското село Войводиново, съобщи bTV в региона. В предприятието работят стотици служители, засега няма информация за пострадали.

Снимка: Емил Кацаров

Инцидентът е станал след 18 ч., когато редовната смяна е приключила работа. Три халета от завода горят. В момента на място се чуват глухи гърмежи – местни хора обясняват, че това са бутилки с въздух.

Емил Кацаров

Производствената част на завода се простира на площ от 10 декара в началото на селото. Пламъците се виждат от покрайнините на града под тепетата.

Снимка: Емил Кацаров

14 пожарни се борят с огнената стихия. В момента огнеборците обливат бутилки с метан, за да не се взривят.

Думата „споделям” става сред най-популярните в интернет търсачките и в социалните мрежи, а оттам вече и в пазарните взаимоотношения. Сега хората като че ли преживяват определени неща с идеята по-скоро да ги споделят, отколкото да ги усетят. Стига се до т.нар. споделена икономика, която представлява пазарното изражение на това, което се случва от години вече в общуването между хората посредством информационното общество и социалните медии. Този коментар направи председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов по телевизия „Европа”.

Според него има реална полза от споделената икономика, тъй като тя дава възможност съществуващите ресурси да бъдат използвани пълноценно чрез отдаване от собствениците им на други лица за временно ползване, обикновено срещу заплащане. Най-популярните форми са споделянето на жилища и на пътувания. Маргаритов даде пример със собственик на жилище, който предоставя възможността на различни хора на възмездни основания да го ползват в периодите, в които не го обитава и би останало празно. Той добави, че това може да се реализира и чрез различни платформи в интернет, които предлагат услуги по настаняване.

„Към момента основният индикатор за качеството на услугата е „споделянето” на впечатления, след като човек вече е използвал този механизъм. Но по отношение на регулацията има изоставане в световен мащаб, тъй като този тип комуникация между хората изпревари институционалното усещане на темата”, отбеляза Маргаритов. „Голямото предизвикателство е да се реагира, но не като „слон в стъкларски магазин” да разрушим цялата конструкция, включително вземайки предвид лобитата на големите корпорации, които настояват за регулационен режим, разрешителни, регистрации. След като нормалният живот го е извикал като потребност и ние виждаме, че хората са доволни от това, задачата пред институциите е да направим необходимото, за да има нормална регулаторна рамка и да се знае, че тази дейност се осъществява, прави се от това лице, когато нещо не е по правилата, то трябва да може да бъде намерено, проверено и санкционирано при нарушения”, обясни председателят на КЗП.

Димитър Маргаритов посочи, че независимо от липсата на регулация на този тип пазарни отношения, институциите не са напълно обезоръжени. Той даде за пример пилотната инициатива на Комисията за защита на потребителите през изминалия летен сезон да прегледа големите платформи, които предлагат настаняване. „Трябва да е известно лицето, което предоставя услугата. Освен това, при хотелско настаняване трябва да има категоризация, за стаите под наем трябва да има регистрация. Ние не бива да бягаме от отговорностите, които като институции имаме, само защото това е един нов, малко по-различен модел”, каза Маргаритов. По думите му при извършените проверки са установени „опити на отделни лица да предоставят оферти с идеята, че мястото отговаря на всички условия, които определената категория туристически обект предполага, че трябва да има, а впоследствие да се окаже, че това не е така. Най-малкото, защото се прави опит, без да е съвсем на светло, да бъде предложено нещо, което да претендира, че е категоризирано и че предоставя определен набор от услуги и удобства”. Той добави, че големият проблем на подобен тип настаняване от гледна точка на КЗП са условията, в които ще попаднат потребителите.

В края на разговора Маргаритов отбеляза, че в отговор на нарастващия интерес към „споделеното живеене”, вече има много компании, все още извън България, които се ангажират да управляват подобен тип комплекси. Обикновено към този тип услуга се насочват най-вече хора от поколението на милениърите, дигиталните номади, чиято професия им позволява да извършват извън офиса или дома си определени неща. Те искат да общуват със себеподобни и намират такива пространства, които би трябвало да предоставят нормалните условия за живот и творческа дейност, за да могат да излъчат това, което се очаква от тях като резултат от професионалната им дейност. „Това има своята цена. И оттам вече – трябва да има и задължителните минимални удобства, които човек търси, когато иска да има една благоприятна среда за живеене и работа”, добави председателят на КЗП.

Днес се навършват 141 години от Освобождението на Несебър. По този повод  Археологическият музей и НЧ “Яна Лъскова-1905“ организираха съвместна инициатива, насочена към ученици от училище „Л. Каравелов“ и кръжочници по краезнание към ОДК.

За присъстващите деца и гости лекция на тема „Освобождение“ бе подготвена от експерта към музей „Старинен Несебър“ Стоянка Димова. От нейния разказ учениците научиха малко известни факти за събитията около две от руско-турските войни, довели до две освобождения на Несебър. Първото – през 1829 г. е краткотрайно и по условията на мирния договор, последвал края на военните действия между двете  империи, градът отново е върнат в османско владичество. Въпреки това съдбата му буди интереса на  изследователи и учени, и той се превръща в притегателен център за много  пътешественици.

Г-жа Димова разказа увлекателно и с много емоция за различните археологически и архитектурни паметници на малкия полуостров, привлекли първите историци в следосвобожденска България, като братята Шкорпил и Константин Иречек.

Историята визира датата 08.02.1878 като Освобождение на Несебър от османско владичество. В този ден отрядът на майор Колантаевски влиза в Несебър. Местното население е разоръжило  турския гарнизон и града тържествено посреща освободителите.

Днес се навършват 141 години от Освобождението на Несебър. По този повод  Археологическият музей и НЧ “Яна Лъскова-1905“ организираха съвместна инициатива, насочена към ученици от училище „Л. Каравелов“ и кръжочници по краезнание към ОДК.

За присъстващите деца и гости лекция на тема „Освобождение“ бе подготвена от експерта към музей „Старинен Несебър“ Стоянка Димова. От нейния разказ учениците научиха малко известни факти за събитията около две от руско-турските войни, довели до две освобождения на Несебър. Първото – през 1829 г. е краткотрайно и по условията на мирния договор, последвал края на военните действия между двете  империи, градът отново е върнат в османско владичество. Въпреки това съдбата му буди интереса на  изследователи и учени, и той се превръща в притегателен център за много  пътешественици.

Г-жа Димова разказа увлекателно и с много емоция за различните археологически и архитектурни паметници на малкия полуостров, привлекли първите историци в следосвобожденска България, като братята Шкорпил и Константин Иречек.

Историята визира датата 08.02.1878 като Освобождение на Несебър от османско владичество. В този ден отрядът на майор Колантаевски влиза в Несебър. Местното население е разоръжило  турския гарнизон и града тържествено посреща освободителите.