С приетите днес на второ четене изменения в Закона за енергетиката страната ни прави необходима стъпка напред към пълно и точно съответствие на изисквания на европейски директиви в българското законодателство. Това коментира народният представител от ГЕРБ-Бургас Димитър Бойчев. Той е член на енергийната комисия в парламента, която е излязла с доклад относно предприетите промени в сектора.

„Обединихме усилията си около създаването на необходимата правна рамка, отнасяща се до операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически превозни средства. До този момент това липсваше в нашето законодателство“, допълни още бургаският депутат.

Той акцентира и върху още една промяна – отнемане на съществуващата досега възможност оператори на електропреносните и електроразпределителните мрежи да отказват достъп до тях поради влошаване на условията за снабдяване. Тя се заменя с възможност временно да се ограничи или преустанови достъпът на ползвателите при определени условия.

„С колегите ми се обединихме около важно изменение и за българските потребители. Така, при отказ на присъединяване на нови такива към електроразпределителната, газопреносната и газоразпределителната мрежа, операторите ще трябва да изложат мотивите си за това решение в писмен вид. По този начин се стремим да гарантираме една сигурна правна сигурност на всички потребители на изброените услуги“, сподели Димитър Бойчев.

На второ четене днес бе гласувано и предварително установяване на реда, по който регулаторните органи в страната се произнасят по дадена сделка. Чрез изменението Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще се произнася последна по сделки в енергетиката. след наличие на разрешение или одобрение на други държавни органи, компетентни да разглеждат сделките.

Созопол ще кандидатства с проект за изграждането на рибарско пристанище в Созопол, съобщи кметът на града Панайот Рейзи. Финансиране ще се търси  по Програма за морско дело и рибарство 2014-2020.  Вече е стартирала подготовка на документи за реконструкцията на рибарско пристанище- Терминал 1 и Терминал 2 по Процедура чрез подбор на проекти „Рибарски пристанища, кейове за разтоварване, рибни борси и покрити лодкостоянки”.

Основна цел на проектните дейности са реконструкция, модернизация и разширение на съществуващо рибарско пристанище Созопол.

Първото проектно предложение е в сектор „Инвестиции, насочени към изграждане и/или модернизация на покрити лодкостоянки“ и включва изграждане на понтони в акваторията на Терминал 1 и реконструкция на кейова стена и площадкови мрежи. Сумата на безвъзмездна финансова помощ е до 800 000лв.

Второто проектно предложение е в сектор „Инвестиции в съществуващи рибарски пристанища“. Първият етап от модернизацията на рибарското пристанище включва изграждането на северен вълнолом с пристани за рибарски кораби тип „Сейнер”; Пристан за рибарски кораби тип „Балтик” част 1 и част 2 с насипно равнище; Навигационна обстановка; КПП и ограда.

„Созопол има нужда от модерно, рибарско пристанище с кейови места  и рибна борса. Надявам се да спечелим финансиране и още през 2019 година градът да има модерно пристанище. На по-късен етап може да се мисли да се обособи и общинско яхтено пристанище. Мечтата ми е да стане красива като това в Черноморец”, коментира кметът Панайот Рейзи.

Устойчива държавна политика от страна на МЗХ, увеличаване на пчелните семейства у нас и трайна тенденция на окрупняване на пчелините се наблюдава в последните години благодарение на европейското и национално финансиране. Това става ясно от отговор на министър Порожанов след питане от народните представители Ивелина Василева и Ася Пеева. Те поискаха детайлна информация, свързана със спазване на Наредба 13 за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне, както и с възможностите за финансова помощ за пчеларския сектор.

„От получения отговор от МЗХ става ясно, че към 1 октомври 2017 г. пчелните семейства в страната са 765,8 хил, което е с 1,5% повече спрямо 2016 г. Произведеният пчелен мед е 11 708 807 тона, което е с 15,6% повече спрямо година по-рано. С помощта на държавното и европейското финансиране средният брой на пчелни семейства в стопанство от 21,4% през 2007 г. достига до 57% през 2017. Това разкрива една устойчива и позитивна тенденция в сектора“, коментират народните представители от ГЕРБ-Бургас.

Общо предоставените средства за сектора са 6,6 млн. лв. за 2017 г., Най-много средства са отпуснати по Националната програма по пчеларство – 4,7 млн. лв. В помощ на пчеларите са различни мерки, така например по мярката за обновяване пчелните семейства са закупени 19 хил. нови кошери, 11 000 семейства и 29 396 пчелни майки за 1,4 млн. лв.  Осигурените пари от държавата по „de minimis“ през миналата година са 2,4 млн. лв. и са получени от 4348 пчелари.

От 25 октомври тази година предстои стартиране на прием на заявления за подпомагане за 2019 г., като това е последната година от настоящия тригодишен период. Политика на МЗХ спрямо сектора следва разпоредбите на европейското законодателство и прилаганите до момента тригодишни национални програми. Вече е изготвен и проект на заповед за създаване на работна група, която да изготви проект за Нова национална програма по пчеларство за 2020-2022. България, като държава-членка на ЕС, следва да представи пред Комисията в ЕП програмата си до 15 март 2019 г.

Пеева и Василева получиха и информация, свързана с контрола, извършван от БАБХ по отношение мерките за опазване на пчелите от отравяне. Въпросът бе сред дискутираните теми по време на среща на народните представители и пчелари, която се проведе преди месец в Поморие.

По данни на министерството през 2016 г. са извършени извънредни проверки по 18 постъпили сигнала за нарушения, а за 2017 – 11. За три години от Българската агенция по безопасност на храните са наложени общо 8 глоби, по 3 през 2016 и 2017 г. и две до средата на настоящата, уточнява в писмения отговор министъра на земеделието Румен Порожанов. Заради есенното профилактично третиране на пчелните семейства, този месец БАБХ е инициирало допълнителни проверки от страна на областните дирекции за спазване на изискванията при търговия със съответните препарати.