На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски. Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония. В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято“ – гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници“ на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето „се отваря“ и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
