Премиерът Димитър Главчев проведе среща с новоизбрания председател на 51-вото народно събрание Наталия Киселова. Разговорът се състоя по покана на доцент Киселова.

Министър-председателят Главчев пожела успех на Наталия Киселова и изрази надежда парламентът да заработи ефективно. Премиерът подчерта, че тази среща е важен знак за укрепване на взаимодействието между институциите и демонстрира ангажимента към съвместна работа в полза на българските граждани. Главчев отново призова за сформирането на редовно правителство, подчертавайки, че това е най-доброто решение за стабилността и развитието на страната.

Министър-председателят Главчев и председателят на Народното събрание Наталия Киселова обсъдиха предстоящото разглеждане на бюджета за 2025 г., който скоро ще бъде внесен от правителството за обсъждане в парламента. Главчев и Киселова бяха категорични, че работата на народните представители по приемане на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. трябва да започне в най-кратки срокове. Доцент Киселева заяви, че ще положи усилия, за да може Народното събрание да избере бързо състав на постоянните и временни комисии, след което ще започне фактическото разглеждане на бюджета.

По време на срещата бе акцентирано, че е необходимо спешно депутатите да разгледат и останалите 15 законопроекта, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, които вече са внесени от правителството в Народното събрание, за да може страната ни да получи предвидените средства.

Политическите формации, отговорни за ефективното функциониране на парламента, носят отговорност и за конституционната процедура за съставяне на правителство. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща в президентската институция с представители на парламентарната група на „Продължаваме Промяната-Демократична България“. В съответствие с Конституцията от днес президентът провежда консултации с представители на политическите формации в 51-ото Народно събрание. В разговора участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Държавният глава отбеляза, че отреденото от избирателите второ място за „Продължаваме Промяната-Демократична България“ на проведените през октомври парламентарни избори е сериозна отговорност за политическата формация. В рамките на срещата Румен Радев постави пред представителите на втората по численост парламентарна група в 51-ото Народно събрание въпроса как се отнасят към обявеното намерение от страна на ГЕРБ-СДС да положат усилия за съставяне на редовно правителство и дали смятат да бъдат част от тези усилия.

Единствено „Демократична България“ ще влезе в преговори за съставяне на редовно правителство. Но не на всяка цена. Това стана на консултацията на президента Румен Радев с ПП-ДБ.

„Вашите колеги от първата сила обявиха, че ще поемат отговорност и ще положат усилия за съставяне на правителство. Смятате ли да бъдете част от тези усилия?“, обърна се държавният глава към представителите на ПП-ДБ.

„Основна задача на всяко Народно събрание е да избере редовно правителство. Осъзнаваме нашата отговорност. Приоритет номер 1 е приемането на бюджет, който да позволи всички системи в държавата да работят нормално. Спешно трябва да се приемат законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Тези, които блокират приемането на законите, пречат за създаване на справедливост и създават сериозни финансови проблеми“, заяви бившият премиер акад. Николай Денков от „Продължаваме промяната“.

„От години правосъдната система не изпълнява своите функции. Крайно време е тези, които блокират правосъдната система, да намерят своето място в процеса“, настоя депутатът от ПП-ДБ.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ на свой ред посочи, че за да бъде стабилно правителството, то трябва да бъде подкрепено от широко парламентарно мнозинство.

„Ние виждаме, че в този парламент е възможно да има проевропейско и антикорупционно мнозинство. В съдебната система трайното решение е избор на ВСС, който не е партийно оцветен. За това трябва време.
Ще работим за правителство, което е структурирано около проевропейски приоритети – Шенген, Еврозоната, и антикорупционни приоритети. При този парцелиран парламент считаме, че само равноотдалечен премиер може да изпълни тази мисия. Готови сме да влезем в преговори с всички парламентарни сили, без „Възраждане“ и ДПС-Ново начало“, обясни тя.

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков също говори пред президента Радев.

„След големите фалшификации на последните избори, заедно с колегите от ДБ, предложихме ясен измерител кои партии са готови да се отделят от корупционния модел. Доста от колегите се съгласиха, имаме над 100 народни представители, чиито групи са подписали санитарен кордон. Притеснява ни, че първата сила шикалкави. Те не са готови да приемат обективните антикорупционни закони и да направят стъпки за съдебната реформа и изборния процес“, каза той.

„От ПП ще останем бдителни дали те могат да направят прекъсване на задкулисието, или ГЕРБ ще лъжат, така че да не се постигнат стъпките напред. Колегите от ДБ ще влязат в преговори. Ние ще преговаряме, само ако партиите са готови да подпишат санитарния кордон“, настоя Петков.

„БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ няма как да подкрепи ГЕРБ за политически кабинет. Това, от което се нуждае страната ни е преходен, експертен кабинет. Това заяви съпредседателят на парламентарната група на левите Борислав Гуцанов в ефира на „Лице в лице“. Той припомни, че БСП има решение на Конгрес по темата.

По неговите думи в настоящата ситуация на разделение, политически кабинет няма как да има успех. Той допълни, че трябва да се търсят министър-председател и министри, приемливи за голяма част от политическите партии. „Трябва да се види кои са приоритетите. Затова от „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ говорим и за нова кръгла маса“, каза още Гуцанов. Като пример за такива приоритети Гуцанов даде отлагането или пълната отмяна на излизането на потребителите на свободния пазар за ток, както и изграждането на АЕЦ „Белене“.

Съпредседателят на парламентарната група на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ беше категоричен, че формацията ще направи всичко възможно, за да не стигне страната до осми предсрочни парламентарни избори.

По негови думи изборът на Наталия Киселова за председател на парламента е добър знак за политическия живот у нас, защото безспорно тя е най-подходящата за поста.

„Голяма част от партиите успяха да надскочат егоцентризма си, за да се стигне до избор на председател и то на най-добрия кандидат“, каза Гуцанов. Той определи избора на Киселова като безспорен успех на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“: „Ние излизаме от една изолация. Не сме имали председател на парламента от 11 години.“

Гуцанов коментира и предстоящото разглеждане на Бюджет 2025 в парламента. „Нашата първа среща на парламентарната група беше с Людмила Петкова, защото това е най-важното нещо за българските семейства, за гражданите и за бизнеса“, припомни той. По негови думи не може да се прави отстъпление от решенията на Народното събрание за инвестиционни проекти в общините, парите за пенсионери, полицаи, военни, а средства има откъде да се намерят без да се вдигат данъците на хората. Като пример той даде, че за последните 10 месеца банките имат печалба от над 3 милиарда и трябва да се мисли в посока облагане на свръхпечалбите.

„Не може ВСС с изтекъл мандат да избира главен прокурор. Трябва да се намерят тези текстове, които да гарантират честен избор“, декларира отново Гуцанов.

Австрия оттегля ветото си върху пълноправното членство на Румъния и България в Шенгенското пространство на свободно движение. За това съобщи австрийското министерство на вътрешните работи, цитирано от Ройтерс.

Това ще даде възможност тази стъпка да бъде одобрена от вътрешните министри от Европейския съюз на срещата им в четвъртък.

„Можем да предприемем следващата стъпка в Съвета на ЕС (по правосъдие и вътрешни работи)“, заяви австрийският министърът на вътрешните работи Герхард Карнер в изявление, публикувано от министерството.

България високо цени партньорството си със Съвета на Европа в изключително значими сфери като върховенството на правото и защитата на човешките права, които са сред фундаментите на цивилизованото общество и демокрацията. Това заяви президентът Румен Радев на среща в Страсбург с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе. По покана на Ален Берсе българският държавен глава е на посещение в  най-старата европейска политическа организация, основана след Втората световна война, като последователно проведе срещи с генералния секретар, с комисаря на Съвета на Европа по правата на човека Майкъл О`Флаерти и посети Европейския съд по правата на човека.

Българският държавен глава изрази подкрепата си за ръководството на Съвета на Европа да активизира основните функции на организацията в условията на многобройни предизвикателства пред демокрацията – увеличаване на популизма и радикализация на различни обществени групи в Европа. Румен Радев открои също така корупцията, накърняването на върховенството на правото и човешките права, което изисква неотклонен ангажимент от отговорните институции за ефективното им противодействие. Като основен приоритет президентът посочи образованието и приобщаването на младите хора към ценностите и принципите на демокрацията, в което е и най-голямото преимущество на Обединена Европа.

България е част от усилията на Генералния секретариат за профилиране на теми от съществен интерес за Европа като преодоляването на неравенствата и стимулирането на развитието, решаването на системните и структурните проблеми пред нашите общества, подчерта още президентът Румен Радев по време на разговора си с Ален Берсе.

На срещата си с комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О`Флаерти държавният глава открои необходимостта от недопускане на нови разделения в Европа. С особена настойчивост този проблем стои пред региона на Югоизточна Европа, в който недоверието, езикът на омразата и незачитането на правата на човека препятстват изграждането на добросъседски отношения и сътрудничеството. По време на срещата бяха обсъдени също така интеграцията на ромската общност в страната ни, както и действията на международната общност в защита на правата на хората и особено на децата, потърпевши от войната в Украйна, както и други теми от дневния ред на партньорството на България със Съвета на Европа.

И.ф. главен прокурор на Република България внесе в 51-вото Народно събрание искане за сваляне на имунитета на народния представител К. Петков.

Искането е по предложение на Софийска градска прокуратура (СГП) във връзка с водено разследване, уточняват от прокуратурата, съобщава BTV.

Разследването е във връзка с ареста на председателят на партия ГЕРБ Бойко Борисов през 2022 година. Тогава бяха задържани още бившият финансов министър Владислав Горанов, както и PR експертът Севделина Арнаудова.

Според съобщението на прокуратурата Кирил Петков сам е разпоредил ареста на Бойко Борисов, Горанов и Арнаудова.

„Наблюдаващият прокурор от СГП е оценил събраните до момента доказателства като достатъчни за привличането към наказателна отговорност и предявяване на обвинение спрямо Кирил Петков за това, че на 17.03.2022 г., в качеството си на заемащо отговорно служебно положение лице, а именно – „министър-председател“, е превишил властта си, като неправомерно е разпоредил на началника и на заместник-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при ГДНП, както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“.

„Освен това като министър-председател К. Петков е изискал от разследващите полицаи да проведат разпит със самия него без изобщо да уведомят компетентния прокурор. Разпоредено е било още в жилищата на трима български граждани – Б.Б., Вл.Г. и С.А., да се извършат претърсвания и изземвания без разрешение на съответния съд и в тъмната част на денонощието като по случая не са били налице основания за неотложност.“

Арестът на Бойко Борисов, 2022 г.

Снимка: Reuters

„Наред с това К. Петков е разпоредил на директора и на заместник-директора на ГДНП-МВР да наредят на подчинените им полицейски органи да задържат за срок до 24 часа лицата Б.Б., Вл.Г. и С.А., с цел да причини на същите вреда, изразяваща се в уронване на престижа им и доброто им име в обществото, и от това са настъпили значителни вредни последици за държавата – уронване на престижа на изпълнителната власт – престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК.“

В материалите, предоставени на Народното събрание, са приложени събраните до момента доказателства, включително проведени разпити на свидетели.

Като народен представител К. Петков е лице с имунитет и съгласно чл.70 от Конституцията на Република България възбуждането на наказателно преследване спрямо него е възможно само с разрешение на Народното събрание или при писмено съгласие на народния представител.

Районна прокуратура-Сливен внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на двама мъже, обвинени в осъществяване на телефонна измама 

Районна прокуратура-Сливен внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на П.Т. и А.И. Те са обвинени за това, че в качеството си на съизвършители са поставили и поддържали в заблуждение 88-годишен мъж, с което са му насели имотна вреда в размер на 10 970 лева. Престъплението е осъществено на 06.12.2024 година в с. Скобелево, обл. Сливен. То е квалифицирано по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от НК.

По време на разследването е установено,че възрастният мъж е бил заблуден  чрез телефонни разговори, че е необходимо да предаде посочената сума за спешна операция, която се налага да бъде извършена на дъщеря му.

Предстои Районен съд-Сливен да разгледа внесеното искане в рамите на днешния ден.