Община Несебър информира гражданите и гостите на територията на общината, че съгласно сключен договор, след проведена обществена поръчка и утвърден график за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки през м. август, на:
– 14.08.2025 г. ще бъдат извършени дезинсекционни обработки с топъл аерозол срещу летящи насекоми в населените места на територията на общината;
– 12.08.2025 г. ще бъде извършена обработка на зелени площи, паркове, градини, междублокови пространства, гробищни паркове и сборища на животни в селата  срещу кърлежи, бълхи и други пълзящи насекоми в гр. Несебър и застроената част между гр. Несебър и с. Равда, включително ж.к. „Черно море”, к.к. „Слънчев бряг“ – запад,  с. Равда, гр. Св. Влас, с. Кошарица и с.о. „Чолакова чешма“, с. Тънково,  с. Оризаре, с. Гюльовца и гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Раковсково с. Приселци, с. Паницово и с. Козница.

Община Несебър ежемесечно извършва планираните дезинсекционни и дератизационни обработки на територията на населените места, както и извънредни  такива при необходимост.

Държавният глава счита, че приетите в последния момент, на 31 юли 2025 г. промени,  отнемат установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата. Улеснява се продажбата на имущество от предприятия, включени в т.нар. забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК). Отпада изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) да бъде възможна само след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Във връзка с това в мотивите си президентът Радев посочва, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.

По отношение на промените в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда, Румен Радев посочва, че принципно подкрепя идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. С допълнението на определението за „обект със стратегическа важност“ в ЗООС, законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и постигането на законоустановените им цели. Подменя се самото предназначение на ускорените процедури за приоритетни проекти и така се създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели.

Следва пълният текст на мотивите:

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от 51-вото Народно събрание на

31 юли 2025 г.

Уважаеми народни представители,

На 31 юли 2025 г. 51-вото Народно събрание прие Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ЗИД ЗДС). Така приетият закон обединява два различни законопроекта и много предложения, направени между първо и второ гласуване.

Макар и неназована в мотивите, може да се каже, че общата цел на тези различни законодателни предложения е подобряване ефективността на мерките за насърчаване на инвестициите, с фокус върху ускореното изграждане на обекти със стратегическа важност за развитието на България. Тази цел обаче не може да бъде постигната чрез законодателни мерки, които са за сметка на основните права на гражданите и противни на конституционната повеля държавата да се грижи за повереното ѝ имущество в интерес на гражданите и на обществото.

1. Засягане  на установени в закон гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с държавно имущество или с имущество на дружества с държавно участие

С § 4, § 5 и § 6 от ЗИД ЗДС се премахват изричните правомощия на министъра на отбраната да участва в извършването на разпоредителни действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната. Това означава, че прехвърлянето на имоти, предоставени за управление на Министерството на отбраната (продажби и замени), ще се извършва по общия ред – съобразно общите процедури по разпореждане с държавна собственост – решение на Министерския съвет (МС) и/или с акт на областния управител. Споделям идеята да се ускорят и разтоварят административните процедури в Министерството на отбраната по отношение разпореждането с имоти с отпаднала необходимост. Законодателят обаче отива в друга крайност. Премахва се императивно установената в чл. 45, ал. 5, чл. 47, ал. 3, чл. 48, ал. 1 от ЗДС споделена компетентност между министъра на отбраната и МС. Основният мотив на промените е министърът на отбранатада се насочи изцяло към реализирането на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбрана инфраструктурни проекти.

Участието на Министерството на отбраната и най-вече установената в закона „инициатива за започване на процедурата“ не е самоцел на закона, а се свързва с необходимостта от преценка на специфичното предназначение на имотите, респ. отпадането на необходимостта от ползването им за такива цели. Логично е тази преценка да се упражнява от компетентния орган на изпълнителната власт. Нормите, които законодателят отменя, държаха сметка и за фактическото  положение, изразяващо се в мащабите на имуществото, чийто принципал е Министерството на отбраната. Както управлението, така и сделките с неговото разпореждане изискват експертност, централизация и съгласуваност. При осъществяване на правомощията си по чл. 106 от Конституцията МС не може да прескочи експертната компетентност на собствените си членове.

Конституцията и законодателството допускат редица ограничения на правото на собственост, легитимният контрол за които е именно националната сигурност и отбраната на страната (чл. 7, ал. 6 от ЗДС). Симетрично на тази идея е прехвърлянето на държавна собственост, управлявана от Министерството на отбраната, също да бъде пропорционално, но на отпадналата необходимост от изпълнението на целите, за които тази собственост е ползвана. Ето защо изключването на компетентния орган от този процес прави „отказа“ на държавата от нейната собственост непропорционален.

С § 13, т. 2, б. „а“ от ЗИД ЗДС се премахва изискването приватизационна продажба на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 (т.нар. забранителен списък) от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК), да бъде възможна след решение от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Освен това, по силата на промените се предоставя универсална инициатива на органите, упражняващи правата на държавата в капитала на конкретното дружество с над 50 на сто пряко или опосредено участие в капитала, да правят предложения за приватизация на конкретните обекти по чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗПСК.  Това ще важи в пълна степен и спрямо обособените части от дружества, държавното участие в капитала на които се упражнява от Министерство на отбраната (§ 13, т.1, б. „а“). Обособените части от имущество на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие ще се продават само чрез електронен търг (§ 13, т. 4, б. „а“).

Принципно подкрепям идеята за разширяване на възможностите за осъществяване на процедурите по ЗПСПК, посредством разширяването на обхвата на електронните търгове. Това повишава прозрачността на процедурите, информираността и достъпа на потенциалните купувачи. Въпреки това императивното залагане на изискването обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да се продават единствено чрез електронната платформа е продължение на изначално неправомерния подход сделки с такива обекти да бъдат изведени от общия режим за продажба на имущество на дружества от забранителния списък.

Не отричам правото на законодателя да създава нови възможности за приватизация по отношение на обекти с отпаднала необходимост, които с времето влошават състоянието си и са източник на значителни разходи за дружествата и за държавата. Отмяната обаче дава възможност отново да бъдат продавани обособени части от дадено предприятие, включено в забранителния списък, като действителната необходимост от продажбата ще бъде преценявана най-вече от самите органи на дружеството. Считам, че отнемайки установената в закона споделена компетентност между Народното събрание и Министерския съвет, заличавайки правомощията и на двата органа по отношение на продажбата на имущество от дружества от забранителния списък, законодателят занижава отговорността на тези органи в този процес. Потенциален е рискът от злоупотреби и произвол, което в крайна сметка ще засегне публичния интерес. В дългосрочен план това би се отразило на активите на самите дружества и обезсмислило забранителния списък, в който номинално присъстват.

Не е изненада, че тези промени в ЗПСПК създават условия за прикриване на политическа отговорност на управляващото мнозинство. По-притеснителното е обаче, че те легализират отказ от конституционни правомощия, поверени на изпълнителната власт по управление и разпореждане с имущество, отговорност на държавата. В чл. 18, ал. 6 от Конституцията е предвидено общото задължение, че държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото. На Министерския съвет пък е възложено основното негово правомощие да организира стопанисването на държавното имущество при осъществяване на вътрешната политика на страната (чл. 106, вр. чл. 105, ал. 1 от Конституцията). То се отнася не само за двата вида собственост на държавата (публична и частна), но обхваща и другите нейни права и задължения, които са парично оценими (Решение № 19 от 1993 г. по к. д. № 11/93 г.). Тези ангажименти на държавата по един или друг начин стоят и по отношение на вещите, собственост на търговски дружества, в които участва държавата. Това е така, защото стопанската дейност на немалка част от тези субекти има стратегическо за обществото и икономиката значение. Именно общественият интерес е конституционният критерий при управлението и разпореждането с това имущество. Оттеглянето на държавата, в лицето на НС, и най-вече на ръководния орган на изпълнителната власт, по отношение на  сделки с обособени части на такива дружества е само по себе си абдикация от конституционно установените ѝ задължения да гарантира публичния интерес.

С § 14 от ЗИД ЗДС се прави допълнение в Закона за лечебните заведения, по силата на което с акт на Министерския съвет, без търг и конкурс, ще може да се учредяват възмездно ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна собственост в полза на държавни лечебни заведения. Приетата разпоредба влиза в противоречие както с разпоредбите на ЗДС, така и с установените разпоредителни режими в Закона за лечебните заведения. На практика законодателят създава основание търговски дружества да придобиват права върху имоти публична държавна собственост извън изрично установените ред и основания в ЗДС, без изисквания за състезателна процедура и публичност. Приетият текст сам по себе си не дава яснота относно контрола върху правоимащите субекти, конкретно дали учредените ограничени вещни права ще се ползват единствено за медицински дейности или биха могли да бъдат повод за заобикаляне на така поставената цел, в посока на друга търговска дейност, привидно свързана с „обслужването на пациентите“ (§ 14 от ЗИД ЗДС). Текстът не е съобразен  с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), а прилагането крие потенциални нарушения на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 6 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията.

2. Създаване на възможности за злоупотреби с процедурите за ускорено реализиране на значими инвестиционни проекти

С § 12 и § 15 ЗИД ЗДС се правят промени в Закона за насърчаване на инвестициите и в Закона за опазване на околната среда. Посредством тях се съкращават сроковете за произнасяне на администрацията във връзка с определени инвестиционни проекти, въвежда се принципът за мълчаливо съгласие, ограничават се съдебните инстанции в производства по ЗООС, разширява се дефиницията за „обект със стратегическа важност“. На идентични изменения на същия закон, приети от 49-то НС през 2024 г., наложих вето (Указ № 124 от 29.04.2024 г., oбн., ДВ, бр. 38 от 30.04.2024 г. ), което не бе преодоляно. Поддържам изцяло изложеното в мотивите относно противоконституционността на промените, включително за неспазване на правилата на законодателната процедура.

Приветствам мнозинството, че за разлика от предходните изменения в закона беше създадено изрично уточнение, че ускорените процедури за администрацията и мълчаливото съгласие няма да се прилагат при проектиране и изграждане на слънчеви фотоволтаични преобразуватели и генератори за енергия от вятър по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници (чл. 22к, ал. 4). Въпреки това промените в ЗНИ и ЗООС, приети от 51-вото НС, са още по-притеснителни, защото законодателят въвежда алтернативно изброяване на обектите (срв. чл. 22к, изречение първо от ЗНИ, срв. измененията на чл. 88, ал. 4, чл. 93, ал. 10, чл. 99, ал. 9 от ЗООС, където съюзът „и“ се заменя с „или“). По същество се разширява обхватът на различните инвестиционни проекти, спрямо които ще се прилагат изключенията относно съкратените срокове за действие на администрацията, принципът за мълчаливо съгласие и ограниченото съдебно обжалване. За съжаление, това не създава условия за ускореното реализиране на реално приоритетните проекти, а залага възможности за субективно заобикаляне на правилата.

Принципно подкрепям идеята за изрично въвеждане в закона на ускорени административни процедури за реализирането на значими проекти, предназначени за задоволяване на обществени потребности в публичен интерес. Това обаче следва да се прави при обективни критерии, при спазване на изискванията за предвидимост и оправданост. От една страна, разпоредбата на чл. 22к, ал. 1 обхваща разнороден списък с обекти, което дава възможност с регламентираното в закона изключение да бъде злоупотребявано. Това са обекти, които имат различно основание и предназначение, различен период на реализиране, различен териториален обхват, но въпреки това получават идентичен приоритетен статут.

На следващо място, липсва определеност по отношение на конкретните производства и актовете, към които ще се прилага така регламентираната хипотеза на „по-кратки“ срокове. Това се отнася и за начина, по който се въвежда законова презумпция за мълчаливо съгласие при непроизнасяне на органа в срок (чл. 22к, ал. 2).  Създава се пречка за административните органи да прилагат законосъобразно неясните правила на чл. 22к – 22л.

Използвам случая отново да припомня, че европейските актове, с които се мотивира въпросното изменение, изискват оценката на въздействието върху околната среда да бъде осъществявана съобразно особеностите на всеки отделен случай (чл. 3 от Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС).

С § 15, т. 1 – 4 от ЗИД ЗДС се правят изменения и допълнения в чл. 88, ал. 4, чл. 93, ал. 10, чл. 95, чл. 99, ал. 9 от ЗООС, които предвиждат при обекти с национално значение или при обекти със стратегическа важност, определени категории съдебни спорове да се разрешават само в една съдебна инстанция. Нееднократно съм поддържал, че бързината на съдебното производство не може да бъде за сметка на принципа на законността и за сметка на правата на гражданите (Указ № 175 от  07.08.2017 г. обн., ДВ, бр. 65 от 11.08.2017 г.; Указ № 73 от 15.05.2025 г., oбн., ДВ, бр. 41 от 20.05.2025 г.).

С § 15, т. 5 от ЗИД ЗДС се допълва определението на „обект със стратегическа важност в ЗООС, като така законодателят създава възможност за заобикаляне на целия процес на разработване и приемане на конкретните стратегии и законоустановените им цели. Народното събрание ще може за всеки конкретен случай да придава на определен обект статут на обект със стратегическа важност. Макар изначално да не е ясна материалната му компетентност за това негово правомощие, реализирането му ще води ex lege до гарантирано в закона предимство относно съкратени срокове за произнасяне на администрацията и ограничен достъп до съд – само на една съдебна инстанция. Така на практика НС завзема правомощия едновременно в изпълнителна и съдебна власт. Подменяйки самото предназначение на обектите по § 1, т. 76 от ЗООС, законодателят пряко променя приложното поле на ускорените процедури по ЗООС и ЗНИ и създава възможност те да бъдат използвани отвъд легитимните им цели.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 4, § 5, § 6, § 12, § 13, § 14 и § 15 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от 51-вото Народно събрание на 31 юли 2025 г.

РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Пожарът, който в продължение на няколко дни бушуваше в община Сунгурларе и унищожи значителни площи със смесени гори и лозя, вече е овладян, съобщи кметът на общината, Димитър Гавазов. Въпреки това, няколко противопожарни екипа все още работят на място, за да догосят остатъчните огнища. На терен са разположени нужната техника и въздушна подкрепа, включително хеликоптер и два самолета. Към момента действията на пожарникарите са насочени основно към две активни огнища в горската част.

В резултат на ситуацията в региона бе обявено бедствено положение за неопределен период. Това засяга териториите около Сунгурларе, селата Бероново, Скала, Славянци и Балабанчево, които остават под специален режим.

Пожарът, който избухна в петък, вече е в четвърти ден на гасене. Според кмета Гавазов, ситуацията остава под контрол, въпреки че все още има действащи огнища. „Работим неуморно и ще продължим усилията за напълно потушаване на огъня. Основната ни цел е да предотвратим разпространението на пламъците към населените места, които в момента не са застрашени“, добави той.

Пожарът в Сунгурларско отново се разрастна, като причината е обърнатата посока на вятъра и неговата скорост. Огънят се движи към с. Скала, за което са пренасочени усилия със земеделска техника- трактори с брани, които да се опитат да пресекат нивите и да спрат огъня. Кметът на Сунгурларе е на терен и съблюдава усилията на земеделците, с чиято техника се надяват да спрат пътя на огъня и да не допуснат пламъците да обхванат селото. Усилията на администрацията в момента са съсредоточени там, за да може да се реагира максимално бързо, ако се наложи да се евакуира населението на с. Скала. Към момента с огъня продължават да се борят 9 противопожарни екипа от Бургас, Карнобат и Царево, двата хеликоптера и двата шведски самолети, земеделци с техника и доброволци. Пожарникарите са вече много уморени от продължилата повече от 48 часова борба, но усилията продължават, за да се спре огъня.

Правителството на Пеевски и Борисов стяга  най-големия грабеж от 90-те години насам – готви се да разпродава 4400 държавни имота. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти във Варна. Държавният глава обяви, че връща за ново обсъждане в Народното събрание промените в Закона за държавната собственост, които по думите му неслучайно са прокарани в навечерието на отпуските.

„Бързането с еврото изпразни хазната и сега кабинетът търси пари и разпродава държавата – така една грешка води до друга грешка. От това ще се облажи клиентелата на новата сглобка, а ще обеднеят всички българи и пострада природата“, заяви президентът Радев и изрази очакване депутатите да осмислят наложеното от него вето на промените в Закона за държавната собственост.

В отговор на въпрос за модернизацията на Българската армия президентът открои необходимостта от ефективно приоритизиране на проектите, зачитане на военната експертиза, прозрачност на процеса и ангажиране в максимална степен на българската отбранителна индустрия и наука. Румен Радев изрази също така очакване максимално да бъде оползотворена възможността за инвестиции у нас на германския концерн „Райнметал“, след като изпълнителният директор на компанията Армин Папергер бе на посещение в България по инициатива на президента.

Нощта в Сунгурларско е преминала сравнително спокойно, но борбата с огъня продължава.

Към този момент има черити огнища в землищата на селата Бероново, Славянци и Скала. Гори гората. На терен, в момента има общо девет пожарни екипа от Бургас, Карнобат и Царево, както и хеликоптера от Ново село.

Всеки момент се очаква да пристигне още един хеликоптер- Кугър и двата шведски самолета, както и два булдозера.

Земеделски производители от региона помагат активно в борбата с огъня, като са ангажирали техниката, с която разполагат и носят вода. С пожарите се борят и доброволци.

Опасност за жителите във въпросните села и техните домове и стопанства няма.

Заповедта на кмета остава в сила до пълното потушаване на огъня. На този етап не може да се кажат какви точно са щетите, както и колко точно е изгорялата площ. Въпреки, че пожарът към момента, е овладян все още има голяма опасност положението отново да излезе извън контрол, ако вятърът обърне своята посока, затова ситуацията се следи много внимателно.

Евакуираните през вчерашния ден възрастни хора от домът за лица с увреждания в с. Славянци няма да бъдат върнати в дома през днешния ден. На място са директорът на РДПБЗН старши комисар Николай Николаев, областния управител на Обл. Бургас Владимир Крумов, Калин Стоянов, Исмаил Осман.

Бедственото положение в четирите села в Община Сунгурларе остава. Жителите на селата Славянци, Бероново и Скала са предупредени да имат готовност за евакуация, ако ситуацията се усложни. Прогнозите са за силен вятър в следобедните часове, който може да разпали нови огнища. На терен да гасят огъня остават двата шведски самолета и булдозел. Осем екипа на пожарната са останали и през ноща да гасят огъня. Към 10 000 декара гора и лозя са изторели.