Обществото ни очаква борбата с купения и контролиран вот да не се свежда само до дилърите на гласове, а и да се обърне внимание и по-нагоре – към тези, които се ползват от техните услуги и съответно дават парите. Това заяви държавният глава Румен Радев пред представители на институциите, отговорни за подготовката на предстоящите избори за Народно събрание и за гарантирането на честността на вота, на среща в президентската институция. В нея се включиха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от Министерския съвет за координатор на организационно-техническата подготовка на изборите, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на електронното управление Валентин Мундров, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, председателят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова и Георги Георгиев – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Държавният глава заяви, че изобилства информацията за действия, които най-общо могат да се сведат до купуване на вот за предстоящите избори. В тази насока постъпват и сигнали в президентската институция. По думите на Румен Радев действията, свързани с купуването на гласове, дискредитират не само идеята за демокрацията, но и делегитимират институциите, още преди да са избрани. „Появиха се характерни имена и прякори, злощастно известни от недалечното минало“, заяви президентът и посочи, че нито един сигнал за купен и контролиран вот не следва да бъде оставен без убедителен отговор. Във връзка с разпространяваните списъци с имена за купуване на гласове Румен Радев каза, че трябва да се установи дали информацията отговаря на реалността и ако съответства и са събрани данни, от прокуратурата се очакват безкомпромисни действия. „Самият факт, че гражданското общество вече се надига, започва да събира, обобщава и представя информация на институциите, означава, че гражданската търпимост по отношение на честността в изборния процес явно достига до някакъв предел“, заяви държавният глава.

Президентът очаква убедителни действия не само за довереното изграждане на изходния код на машините, но и за изграждане на доверие на българските граждани към изборния процес от страна на всяка една отговорна институция. „Ние трябва да направим така, че не само в следващото Народно събрание, а и в никой български парламент да не влизат представители на купения и контролиран вот“, заяви Румен Радев.

„Изправени сме пред дълбок обществен проблем – политическата криза, която няма да намери разрешение, нито ще имаме правителство и парламент с достатъчна легитимност и „срок на годност“, докато не се повиши избирателната активност“, каза президентът Радев по време на срещата. Държавният глава посочи наличието на различни фактори, които влияят на избирателната активност, но постави фокус върху действията на институциите за гарантиране на честността на вота. „Нищо не отблъсква повече гражданите от урните и политиката, както доказателствата особено ако се извършват пред тях, за купен и за контролиран вот, и както когато виждат, че представителите на този вот се докопат до българския парламент и започнат да се разпореждат с тяхната съдба“, заяви Румен Радев. Президентът допълни, че институциите трябва да положат всички усилия, за да ограничат максимално купения и контролиран вот, защото той е сред тежките „заболявания“ на нашия политически процес и институциите трябва

По време на срещата президентът постави въпроси за машинното гласуване – за контрола от страна на държавата във връзка с дейността на частните фирми за съхранението на машините и сигурността на техния софтуер, за флаш паметта на устройствата и съответствието с изборните протоколи. Вицепрезидентът повдигна темата дали МВР разполага с информация кой покрива бързите кредити и заеми към магазини, свързани с купуването на гласове, както и кои са партиите, които търгуват с вота на хората. Според Илияна Йотова се наблюдава тенденция в общественото пространство, която цели гласоподавателите да се откажат от машинното гласуване.

Подготовката на изборите и по-конкретно материално-техническото обезпечаване на вота, за което отговаря служебното правителство, върви по график. Спазват се всички срокове и се осъществява всекидневна координация с ЦИК. Това заяви министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов на брифинг в Министерския съвет. Министър Карадимов припомни направените от правителството предложения за още по-голяма прозрачност на изборния процес. Карадимов обърна внимание на  въпроса с унищожаването на неизползваните ролки хартия от последните парламентарни избори, което също е важна част от гарантирането на честността на вота. Министърът посочи, че е създадена стройна организация при областните управители за унищожаването на ролките, но липсва информация дали това е направено на ниво местна власт – от кметовете. Карадимов апелира този въпрос да бъде изяснен.

Държавата е предприела и изпълнява всички необходими мерки, за да гарантира пълната защита на вота на гражданите, заяви от своя страна министърът на електронното управление Валентин Мундров. Министърът беше категоричен, че няма да се допуснат никакви компромиси по отношение на сигурността на машинното гласуване. Напомни също, че за първи път гражданите могат да наблюдават целия процес и работата на експертите по удостоверяване на машините за гласуване в реално време в партерната зала на МЕУ – със звук и картина.

Министър Мундров отбеляза още, че методиката за удостоверяване беше актуализирана, като беше добавена проверка на параметризиращия софтуер с цел осигуряване на по-голяма сигурност и разширяване на процеса. Такава проверка не е включвана досега при нито едно предходно удостоверяване, посочи Мундров. Министърът има уверението на екипите от МЕУ, че процесът по удостоверяване ще приключи успешно в петък. За тогава е планирана да започне процедурата, която се извършва от Централната избирателна комисия, по доверено изграждане на софтуера, който ще се инсталира на машините за гласуване за предстоящите избори. Изграждането ще се извърши в контролирана среда, предоставена от Министерството на електронното управление. Събитието ще е открито за медиите, като са поканени представители на партиите, могат да присъстват и представители на неправителствени организации.

Министърът на вътрешните работи Атанас Илков акцентира върху усилията за противодействие срещу купения и корпоративния вот. По отношение на всеки сигнал се започва незабавна проверка, увери министър Илков.

Бившият директор на Разградския театър е внесъл гаранцията си от 50 000 лв. Той беше обвинен в длъжностно присвояване и и източване на бюджета на Министерство на културата чрез фиктивно назначаване на хора на щат. Техният брой е 41, а присвоената сума възлиза на близо 1 милион лева.

С парични гаранции вчера бяха освободени IT специалистът Петко Писков и каскадьорът Атанас Георгиев.

Уволнен беше и директорът на трупата в Смолян Румен Бечев, който също беше пуснат под гаранция на стойност 15 000 лева.

Най-добрият български тенисист Григор Димитров се ядоса на фен и едва не се стигна до голям инцидент. Случката е от Шанхай. Клипове в социалните мрежи показват как фенове са наобиколили Димитров и се опитват да се докоснат до него, докато той излиза от корта.

Първата ни ракета, вървейки след охраната си, е спънат от някой от тълпата, обръща се – видимо ядосан и посочва с пръст. На кадрите се вижда, че Григор Димитров тръгва заплашително към него, но все пак успява да запази самообладание.

„Никога повече не прави това“, казва Димитров на фена, посочвайки го с пръст. След това на кадрите се вижда как Димитров е изведен с помощта на охраната. Случката е в продължение на няколко секунди. 

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите, алармират от АИКБ. От Асоциацията искат от бъдещите народни представители в 51-то НС и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“. 

Освен това от Асоциацията искат ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.  

Eто и цялата декларация на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) срещу „неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит“: 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява дълбока загриженост относно състоянието на публичните финанси в страната, особено по отношение на неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит.

Според представената информация на пресконференцията, проведена от заместник министър-председателя и министър на финансите г-жа Людмила Петкова на 04.10.2024 г., във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г. се очаква значително увеличение на бюджетните разходите, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите.

Наблюдава се експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18,0 млрд. лева през 2024 г. – увеличение, надхвърлящо 23%. Паралелно с това отчитаме още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии. Тук виждаме скок от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36%.

Особено тревожен е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. За периода януари 2023 г. – август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4.5%. Следователно – налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България.

Тази тенденция поражда сериозни въпроси относно устойчивостта на публичните финанси и потенциалното въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план.

Темпът на нарастване на бюджетните разходите значително изпреварва този на приходите. Прогнозите сочат към нов дефицит от 11.9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6.2 млрд. лева., формира потенциален бюджетен дефицит от 18.1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9% от БВП. Тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.

Наложителна е незабавна ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото.

АИКБ призовава бъдещите народни представители в 51-то Народно събрание на Република България и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20% заетите лица в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“ на и без това свръхвисокото им равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната. Остро се противопоставяме на всякакви опити за запушване на дупки в бюджета, причинени от безотговорно харчене на пари, които не сме изработили, с вдигане на данъци за хората и предприятията!

Само чрез отговорно и дисциплинирано ефективно и ефикасно управление на публичните финанси, в противовес на предизборния популизъм и купуване на гласове „на едро“ за сметка на растящ бюджетен дефицит, може да се гарантира успешното присъединяване на страната към еврозоната, Шенген и ОИСР, устойчив ръст в икономиката и оттам – устойчив ръст на реалните доходи и стандарт на живот. АИКБ настоява народните представители и правителството да действат решително, за да предотвратят задълбочаването на фискалните дисбаланси и риска от финансова и икономическа криза.

На изборния ден – 27 октомври, ще върнем часовниците си с час назад и ще преминем към зимно време. Така денонощието ни ще е с един час по-дълго и ще спим с един час повече. 

Смартфони, таблети и компютри ще се погрижат за тази актуализация автоматично.

Сутрините и вечерите ни ще са тъмни и денят ще ни се струва по-кратък. 

В Европа промяната на времето се прави от 1916 г., а в България – от 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. като мярка за спестяване на гориво във военната обстановка.

Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. САЩ последва примера ѝ през 1918 г.

А през 2019 г. членовете на Европейския съюз гласуваха за премахването на смяната на времето във всички държави от ЕС. Оттогава насам редовно се съобщава, че всяка смяна на лятното или зимното часово време може да бъде последна. За да се случи това обаче, всички държави от ЕС трябва да хармонизират избора си.

източник: BTV

праведливостта в демократичното общество изисква еднакъв подход на правоохранителните органи към всички престъпили закона, а не само към избрани, заяви държавният глава

Първостепенен приоритет на сегашното правителство следва да бъде борбата с купения и корпоративен вот и именно по резултатите от нея ние ще съдим за цялостната работа на кабинета. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в отговор на въпрос за срещата, която свиква днес с отговорните институции във връзка с подготовката на предстоящите избори за Народно събрание.

Държавният глава посочи, че отново в навечерието на изборите обществото ни е свидетел на множество сигнали и публикации за купен и корпоративен вот, дори се появяват и конкретни имена, което е и причината да инициира срещата. Президентът посочи, че фокусът ще бъде поставен върху гарантирането на честността на вота. „Важно е обществото ни да разбере наистина дали институциите осъзнават своята отговорност пред него и ще демонстрират ефективност, така че най-сетне силно да се ограничи купеният и корпоративен вот, за да не може повече това порочно явления да изкривява гласа на българите, съответно да вкарва представители в парламента и така да не се отразява волята на хората“, допълни Румен Радев.

В отговор на въпрос държавният глава заяви, че правоохранителните и правораздавателните органи трябва да покажат еднакъв подход към всички, нарушили законовите правила във връзка с вота. „Най-важното за едно общество, за да покаже, че е демократично, е справедливостта. А справедливостта означава преди всичко еднакъв подход от правоохранителните органи към всички, престъпили закона, а не само към избрани“, заяви Румен Радев.

„Най-важното в момента е да се осигури честност на вота, така че гражданите да получат увереност да се върнат към урните, защото те в момента те се отблъскват“, заяви президентът, попитан кога смята, че „трябва да включи в политическата игра“. Държавният глава посочи, че този въпрос се задава непрекъснато, но няма никакво отношение към настоящите избори. 

Над 44 000 са опитите за нелегално преминаване на границата ни, предотвратени от началото на годината до момента. Служебният премиер, министрите на вътрешните и на външните работи обходиха браздата и установиха, че в момента няма компрометирани участъци от оградата между България и Турция. Предстои доизграждане на интегрираната система за наблюдение, предава БНТ.

Със 70% е намалял миграционният натиск по границата ни с Турция от началото на годината в сравнение със същия период на 2023 година. Според директора на „Гранична полиция“ сега предстои по-сложната задача – този резултат да се запази и дори да се подобри. За поддържането на оградата, системите за наблюдение, както и осигуряването на дронове и съвременни термовизионни камери са необходими близо 110 милиона лева.

Всички изградени системи за интегрирано наблюдение се поддържат и за това вече са изхарчени 11 милиона лева, които са предоставени от Европейския съюз. Предстои обаче изграждането на още две системи, като за едната е осигурено европейско финансиране, но другата ще бъде платена с бюджетни средства. Така цялата граница между България и Турция ще бъде осигурена с най-модерно наблюдение.

За назначаването на 400 гранични полицаи в момента има над 2400 кандидати. В момента армията помага за охраната на границата, а при необходимост може да се включат и още военнослужещи.

Министър-председателят Димитър Главчев ще участва в Срещата на върха „Украйна-Югоизточна Европа“ днес, 9 октомври, в Хърватия. Това е третото поред издание на този формат на високо политическо равнище след срещите в Тирана на 28.02.2024 г. и в Атина на 21.08.2024 г. Подкрепата за Украйна ще бъде във фокуса на лидерския форум в Дубровник.

В рамките на срещата министър-председателят Главчев ще препотвърди позицията на България, която от началото на войната категорично и последователно подкрепя Киев.

На 9 октомври, сряда, от 14.00 часа държавният глава Румен Радев ще проведе среща с представители на институциите, отговорни за подготовката на предстоящите избори за Народно събрание и за гарантирането на честността на вота.

За участие са поканени служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от Министерския съвет за координатор на организационно-техническата подготовка на изборите, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, представители на Централната избирателна комисия и на Държавната агенция „Национална сигурност“. 

„Подкрепяме политическите усилия, водени от Набих Бери, под знамето на постигането на примирие. След като прекратяването на огъня бъде твърдо установено и дипломацията може да го постигне, всички останали подробности ще бъдат обсъдени и решенията ще бъдат взети съвместно“, заяви заместник-генералният секретар на „Хизбула“ Наим Касем.

Ливанската групировка започна да обстрелва Израел на 8 октомври миналата година, за да покаже солидарност с „Хамас“, която ден по-рано започна нападение срещу Израел от Газа. Преди това „Хизбула“ беше заявила, че ще прекрати нападенията си срещу Израел едва след като бъде постигнато примирие с „Хамас“ в Газа. Израел обаче настояваше „Хизбула“ да отдели конфликта си с Израел от продължаващата война с „Хамас“.

В речта си по повод първата годишнина от участието на „Хизбула“ във войната Касем не споменава прекратяването на огъня в Газа като условие за постигане на такова в Ливан. Това беше втората реч на Касем, откакто Израел уби лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала в края на миналия месец. Оттогава Израел извършва ограничени наземни нахлувания в Южен Ливан, насочени срещу „Хизбула“, която продължава да изстрелва ракети към Северен Израел.

Набих Бери, лидерът на шиитската партия „Амал“, която е съюзник на „Хизбула“, беше ключова фигура в преговорите за прекратяване на огъня с посредничеството на западните държави, пише БГНЕС.

Миналата седмица ливанският външен министър Абдала Бу Хабиб заяви пред CNN, че Насрала се е съгласил на временно прекратяване на огъня, за което призоваха президентът на САЩ Джо Байдън, френският му колега Еманюел Макрон и други съюзници по време на Общото събрание на ООН миналия месец. Скоро след това Насрала беше убит от Израел. 

Снимка: БГНЕС

О