„Огромни поздравления за екипа от баща и син, Стефан и Максим Иванови, които завършиха първия пълен преход с гребна лодка през целия Северен ледовит океан.“

Това пишат днес в специален поздрав от американското посолство в София.

„Освен това постижение, те са си поставили още една цел – да популяризират две важни за тях каузи. Двамата отправиха призив по време на пътешествието си за подкрепа на кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването.

По време на плаването си Стефан и Максим събират и десетки проби с планктон в подкрепа на изследванията върху климатичните промени на Биологическия факултет на Софийския университет“, допълват от амбасадата, цитирани от clubz.bg.

Вчера БТА съобщи, че Иванови написаха в Инстарграм „Акостирахме в Свалбард“, припомня още clubz.bg.

„След прекосяването на Северния ледовит океан с „Неверест“, телата ни са изцедени от канските усилия, но душите ни преливат от удовлетворение“, добавиха те.

Баща и син Иванови завършиха успешно първата пълна гребна експедиция през Арктика (Full Arctic Row – FAR), която започна на 23 юни от Хаугесун, в Норвегия. Тя бе планирана и изпълнена не само като най-дългото плаване с гребна лодка през Северния ледовит океан, но и първото, в което той е прекосен с гребане от край до край. В началото на борда започнаха Стефан Иванов и Владимир Табутов. Те преодоляха първия етап от изпитанието, преди да преустановят гребането поради рискове, застрашаващи здравето и живота им в близост до остров Фроя.

Експедицията в най-трудните условия на планетата в северна посока продължи на 8 август, когато на греблата към Стефан Иванов се присъедини Камерън Белами от младежкия национален отбор по гребане на Южна Африка. Двамата прекосиха Полярния кръг на 15 август и се разделиха в близост до водите на Орнес, където на 20 август на борда на „Неверест“ се качи синът на Стефан Иванов и най-младият гребец, прекосил океан, Максим Иванов. Двамата съобщиха, че са завършили експедицията успешно късно вечерта на 8 септември.

Това е второто успешно прекосяване на океан за двамата българи. Преди плаването през Арктика, през 2020 година Максим Иванов, който сега е на 21 години, и Стефан Иванов (52) преминаха 4444 морски мили през Атлантическия океан в сезона на ураганите.

Баща и син гребат в подкрепа на кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването, така че повече хора да решат и информират близките си дали искат или не след смъртта си да бъдат донори на органите си за животоспасяващи операции. Другата мисия на Иванови е да насочат вниманието към опазването на Южния океан чрез петиция, в която всеки може да се регистрира, така че да предизвика Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources – CCAMLR) да обяви нови четири млн. кв. км за защитени морски зони.

Екипажът на „Неверест“ съобщи, че е събрал проби от планктона по пътя, които да послужат на учените от Биологическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изследвания на климатичните промени и глобалното затопляне.

След края на експедицията Стефан Иванов каза за БТА, че са „изнурени от умора, но и преливащи от удовлетворение“. Той добави и че довечера смятат да изядат всички пици в Лонгиърбиен, за да отпразнуват.

Още сочни подробности за експедицията има във Фейсбук и Инстаграм.

Министерството на туризма е вписало здравния туризъм в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 година. Предстои финализирането на план за конкретни мерки и действия за финансиране на тази ниша от сектора, обяви заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева, която пристигна в Бургас за 11-ия конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

Георгиева обяви, че за първите осем месеца на тази година в 16 избрани общини, развиващи активно СПА и уелнес туризъм са почивали близо 850 000 туристи. Статистиката не обхваща данни за общини по Черноморското крайбрежие. Водещи за България пазари, освен родният, който заема най-голям дял, в този сектор са Северна Македония, Румъния, Израел, Гърция, Германия, Великобритания.  

Основен проблем, пред който е изправена Община Бургас, е целогодишната заетост на Летище Бургас, каза от своя страна ресорният зам.-кмет в община Бургас Манол Тодоров. Той припомни, че в края на август тази година дружеството, стопанисващо летище Бургас, е направило своята първа вноска в новосъздаденото сдружение с нестопанска цел на общините от Бургаска област „Фонд за развитие на Летище – Бургас“. По думите му, забавения процес по издаване на визи за работници от трети страни е друго предизвикателство, чието решение търси се търси от общинската администрация.

Гърците живеят по-зле и от българите. Това твърдение стана много вирулентно в южната ни съседка преди около седмица, когато медиите разпространиха анализ на тамошния Център за планиране и икономически изследвания, написан от анализатора Власис Мисос. 

Според него Гърция вече се нарежда на последно място в ЕС по отношение на средната заплата за начислен работен час, изчислена по обща покупателна способност, като гръцките работници са по-бедни от българите, пише 24chasa.bg. Всъщност трябва да добавим, че по данни на Световната банка гръцкият БВП е близо 220 млрд. долара. За сравнение този на България е малко под 90 млрд. долара. От тук нататък както и да четем анализите е ясно, че няма място за сравнение между двете държави, но все пак.

“Гърция досега изоставаше от държавите от бившия Източен блок по отношение на покупателната способност, но единственото утешение бе, че България доскоро бе с една стъпка под гърците, но това вече не е така“, се казва в анализа, който първо бе публикуван в специализираното икономическо издание “Нафтемборики”, но бързо набра популярност.

Дори премиерът Кириакос Мицотакис се намеси да опровергава твърденията 

“Основната цел на правителството, както и най-добър отговор на скъпотията, е постоянното увеличаване на доходите на гърците. Това  продължава да прави правителството. За да можем, разбира се, да отговорим на някои от митовете, които се разпространяват и които представят Гърция като по-лоша от България. Напомням ви, че България е с минимална работна заплата от 477 евро, докато в Гърция тя е 830 евро. Гърция, е на второ място по ръст на БВП на глава от населението и страна, в която индексът на потреблението, който може би е най-показателен, защото включва всички разходи на домакинствата, непрекъснато се подобрява”, заяви Мицотакис.

Това, че премиерът се е почувствал засегнат от твърдението, е лесно обяснимо – откакто Гърция преживя дълговата криза, в която изпадна през 2009 г. и доходите бяха отрязани като с нож, за първи път сега южната ни съседка има сравнително

дългосрочна програма за повишаване на възнагражденията

Миналата година кабинетът на Мицотакис прие тригодишна рамка за трудовите възнаграждения, като целта е средната заплата да стигне отново 1500 евро, колкото беше преди 2009 г. Това трябва да стане до 2027 г., докогато е сегашният мандат на Мицотакис. 

Но вдигането на средната заплата е трудна задача. В момента средното трудово възнаграждение в южната ни съседка е 1251 евро. За сравнение, изчислена в евро,

в България излиза съвсем близо до гръцкото

– 1163 евро (2276 лв. според данните на НСИ за юни). 

За да достигне средната заплата на гърците 1500 евро до 2027 г., тя трябва да расте с по 6% всяка година, а това се струва прекалено много на икономистите, които смятат, че yвeличeниятa нa доходите тpябвa дa cлeдвaт тeмпoтo нa инфлaцията и на пpoизвoдитeлнocттa.

Такъв ръст на заплатите може да има само в икономика, в която се изливат огромни инвестиции, но те се правят предимно в големи предприятия. А компаниите с над 150 служители в Гърция се броят на пръстите на двете ръце.

Правителството на Мицотакис миналата година гласува и 3-годишна програма за поетапно увеличение на минималната работна заплата. Тя трябва да стигне 950 евро през 2027 г. 

От 1 април тази година влезе в сила поредното ѝ вдигане и тя стигна до споменатите от Мицотакис 830 евро. Надеждите са нейното увеличение да оказва натиск върху работодателите да вдигат възнагражденията, за да се доближи средната заплата до заветните 1500 евро. 

В България обвързахме минималното трудово възнаграждение със средната заплата, но в известен смисъл с обратен знак.  През 2022 г. бе прието правилото минималната работна заплата да се преразглежда всяка година от 1 септември и да се коригира от 1 януари следващата година така, че винаги да бъде 50% от средната заплата.