Заупокойна молитва и молебен за благодат ще бъдат отслужени в Царево една година след наводненията в общината, при които загинаха четирима души. Курбан за здраве ще бъде раздаден в двора на църквата „Св. Цар Борис Михаил“. Година след наводненията по-голямата част от разрушените мостове и пътища в общината са възстановени.

На 5 септември миналата година бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков мобилизира звената на Областно пътно управление – Бургас и „ВиК“ ЕАД Бургас да се включат в отстраняването на последиците от наводненията на територията на Община Царево. Кабинетът „Денков“ обяви 8 септември за Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при наводненията в Царево. Двама мъже и две жени загубиха живота си в бедствието. През втората половина на април от Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха, че е завършило строителството на новия мост на пътя Царево – Ахтопол. 

Убийство на 17-годишно момче в Монтана, задържан е баща му, съобщиха от полицията. На 3 септември е подаден сигнал от Спешен медицински център за докарано от родители момче, което е починало.

По тялото му са установени видими следи от насилие – кръвонасядания по гърдите. Установено е, че инцидентът е станал в къща, обитавана от починалия и родителите му.
По време на семеен скандал, 36-годишният му баща, който е криминално проявен и осъждан, е нанесъл на сина си удар в гърдите с дървен кол, а по-късно го е закарал до медицинското заведение.

С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът отново отхвърли искане за референдум против въвеждане на еврото. Искането беше внесено от партиите „Възраждане“ и „Има такъв народ“, които смятат, че трябва да бъде проведено допитване с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?“.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи аргументи срещу еврото:

„Истината е, че към настоящия момент ситуацията е следната: Европейският съюз не се развива. Европейският съюз е вреден в този си вид, в тази си форма. Ние много пъти сме казвали, че ако той не бъде реформиран, трябва да има референдум за напускане“.

От своя страна Мартин Димитров обясни защо е гласувал против искането за референдум:

„Вече е ясно за всички български граждани кои са „Възраждане“. Това са тези, които искат БРИКС, това са тези, които искат напускане на Европейския съюз, това са тези, които са в Москва по-често, отколкото в България“.

Подобно искане на партия „Възраждане“ вече беше отхвърлено от предишното Народно събрание, чието решение беше потвърдено и от Конституционния съд.\БНР

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) г-жа Мария Филипова издаде административни актове, с които забрани прилагането от мобилни оператори на  нелоялна агресивна търговска практика, тъй като чрез злоупотреба с влияние, операторът налага всякакъв вид прекомерни и несъотвестващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя, когато последният желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.

Множество потребители подаващи сигнали в КЗП сигнализират, че при предсрочното прекратяване на договора, освен неустойката в размер на три стандартни такси, операторът допълнително начислява и неустойка за предоставени отстъпки от цените на месечните такси, както и неустойка за предоставени отстъпки от цените на крайни устройства (в случаите, когато потребителят е закупил на преференциална цена и крайно устройство). Твърденията на потребителите се подкрепят от приложените към жалбите им месечни сметки и фактури, от които е видно, че операторът действително начислява тези неустойки.

В съответствие с клаузите на договора, при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя, мобилният оператор има право да изиска заплащането на неустойка в размер на не повече от 3 стандартни месечни такси за всеки от абонаментните планове, по отношение на които договорът се прекратява предсрочно.

Вместо това обаче, освен уговорената в договора неустойка, са предвидени две допълнителни клаузи, позволяващи на оператора да претендира отстъпките от месечните абонаментни такси до края на срока на договора и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от потребителя цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. По този начин като краен резултат се заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни абонаментни такси за физически лица.

Това са уговорки във вреда на потребителя, които накърняват добрите нрави и водят до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. 

По същността си тези уговорки съставляват клаузи за неустойки, като същите имат обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че са посочени като отстъпки от цените на абонаментите и крайните устройства. Правото за мобилния оператор да изисква тези неустойки се поражда въз основа на предсрочно прекратения договор по вина или инициатива на потребителя. Т.е., на същото основание, на което се дължи и неустойката в размер на три стандартни такси. Респективно тези неустойки са уговорени във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.

С включването в договора за мобилни услуги за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и същата се явява необосновано висока.

В хода на административното производство по издаването на заповедите е установено, че мобилни оператори злоупотребяват с влияние, като се е възползват от позицията на по-силна страна в правоотношението си с потребителя, за да тълкува изключително в свой интерес неустоечната клауза в договора и без наличие на правно основание в допълнение към уговорения максимален размер на неустойката за физически лица-потребители, да начислява допълнителни неустойки. По този начин дружеството налага на потребителя извъндоговорни пречки, когато последният желае да упражни правата си по договора, вкл. правото да прекрати предсрочно договора срещу заплащане на уговорената в него неустойка в максимален размер на три месечни стандартни абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява.

Тези действия несъмнено е възможно да променят поведението на средния потребител по отношение на услугата, като го накарат да се откаже от решението за предсрочно прекратяване договора с оглед на прекомерно високите неустойките, от което решение потребителят иначе не би се отказал или е възможно да не се откаже, ако операторът не прилагаше тази агресивна нелоялна търговска практика. 

„Няма да приема вменяване на функциите на служебното правителство по организацията на изборите, каквито не са предвиден в изборното законодателство“, това заяви премиерът Димитър Главчев в началото на днешното правителствено заседание. Той припомни, че основна задача на служебния кабинет е провеждането на честни и свободни избори и, че в Изборния кодекс ясно е посочено кой има водеща роля – Централната избирателна комисия. Главчев бе категоричен, че ролята на изпълнителната власт е дотолкова, доколкото трябва да се осигури материално-техническото обезпечаване на процеса – транспортиране на изборни книжа, осигуряване на бюлетини, осигуряване на нормалното протичане на процеса, да бъдат проведени изборите по ред, предвиден в Изборния кодекс. Премиерът отбеляза, че вече е избран и координатор за целия процес – министър Карадимов, който ще следи за провеждането на вота и координацията между ресорните министерства.

Заедно с осигуряването на изборния процес, министър-председателят заяви, че друга основна задача на служебния кабинет остава и решаването на текущите проблеми на хората. Той припомни, че правителството вече изпълни ангажимент за разчистването на терена на детската болница. Премиерът обеща скоро да отиде на място и да провери как ще продължат процедурите. „Ще работим с ускорени темпове, за да се реализира това, което можем в нашия мандат да направим“, подчерта премиерът.

Проблемът с недостига на вода в Кочериново и околните села вече е решен, съобщи още Димитър Главчев.  „Когато решим даден проблем на хора от едно населено място, те казват, че държавата работи. Не трябва да има „прехвърляне на топката“ между институциите. Така че ще продължим да търсим решение на проблемите на хората  като работим всички органи на властта“, изтъкна още Главчев.

Днес на заседанието бяха приети промени в Закона за защита на потребителите, чрез които в нашето законодателство се транспонира ключова европейска директива, която  защитава колективните интереси на потребителите и касае т.нар. колективни искове. „С Директивата за колективните искове се дава възможност на хората да се обръщат към оправомощен орган, който да предяви иск за обезщетение от тяхно име. Съгласно проекта на закон оправомощени органи да водят такива искове ще бъдат Комисията за защита на потребителите и сдружения на потребителите, които отговарят на определени изисквания“, заяви министър-председателят.

Най-високоплатеният наемник в България е получавал средно по 3.2 млн. лв. на месец през 2022 г. През цялата година той е взел общо 38.6 млн. лв. доход от трудови или приравнени на тях правоотношения (например мениджърски възнаграждения). Това става ясно от справка на Националната агенция за приходите (НАП) за декларираните доходи от труд на физическите лица в България за 2022 г. и 2023 г., получена от Медиапул чрез заявление за достъп до обществена информация.

През 2023 г. най-високата заплата е била малко по-ниска – 2.3 млн. лв. на месец (общо 27.8 млн. лв.).

Оказва се, че това не са единствени милионери от заплати. Според справката на НАП петимата българи с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината.

Най-вероятно става дума за спестяване на данък дивидент. Заплатите в милиони са отишли не при мениджъри на многонационални корпорации, а при управители на сравнително неизвестни фирми. Като цяло обаче в България няма масово укриване на данък дивидент, твърдят данъчните, защото официалните данни на НАП са за солиден ръст на декларирания дивидент до около 7 млрд. лв. годишно.

Не всички официално декларирани прекомерно високи заплати обаче са фиктивни. У нас има хора, които получават невъобразимо заплащане за наемен труд. И докато в чужбина дебатът за справедливостта на заплащането на скъпоплатените мениджъри не спира да се води, у нас той все още е сравнително нова тема.

Средно 25 българи са получавали заплата над 800 000 лв. на месец през 2023 г., става ясно от разбивката на НАП за доходите от труд по месеци.

Други средно около 30 души са взимали заплата между 500 000 и 800 000 лв. на месец, а 760 души – между 100 000 и 500 000 лв. на месец.

„Да, България“ реши – ще се явят заедно с „Продължаваме промяната“ (ПП) и ДСБ на парламентарните избори.

Това потвърди депутатът Ивайло Мирчев. По думите му основните цели са две, съобщава BTV.

Едната от тях – да успеят да си върнат поне 100 000 от загубените 300 000 гласоподаватели. А на второ място – първо място на следващите избори.

В писмена позиция, изпратена до медиите, се казва още:

„Не беше постигнато съгласие по прилагане нови механизми за попълване на кандидатските листи, включващи отказ от партийни квоти.“

Това беше едно от исканията на партията – да се промени начинът, по който се избират кои са кандидатите на коалицията.

Новината потвърди и депутатът Божидар Божанов. Заседанието на Националния съвет на партията продължи почти три часа.

Основните спорове бяха на какви условия трябва да отговарят кандидатите за депутатските листи. Преди няколко дни от „Да, България“ предложиха на другите партии начинът на избор да бъде променен, като им дадоха срок до днес.

В присъствието на министър-председателя Димитър Главчев ще бъде подписан договор за доставка на 20 електрически мотрисни влака, финансирани със средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Възложител на договора е Министерството на транспорта и съобщенията, а изпълнител – консорциум „Шкода Транспортейшън и Шкода Вагонка“. Стойността на подвижния състав е 511,4 млн. лева, а срокът за доставка е 2 години.