Инцидент на столичния бул. „Витоша“ 93 – кола е отнесла поне 6 автомобила, съобщава bTV.

От Фейсбук групата „Катастрофи в София“ става ясно, че причинителят на сблъсъка е управлявал мощна кола, известна немска марка.

Според очевидец шофьорът за малко не отнесъл и неговия автомобил. Твърди, че е дал показания, а дрегерът, с който е тестван шофьорът, отчел 1,7 промила алкохол. Причинителят на инцидента казал, че управлявал колата си с не повече от 50 км/ч.

От СДВР потвърдиха за bTV, че шофьорът, причинил сблъсъка, ще бъде задържан, тъй като пробата му за алкохол е положителна.

На място има полиция. Няма данни за пострадали. 

снимки: Инцидент на столичния бул. „Витоша“ 93 – кола е отнесла поне 6 автомобила. Това потвърдиха от СДВР за bTV.

От споделени кадри във Фейсбук групата „Катастрофи в София“ става ясно, че причинителят на сблъсъка е управлявал мощна кола, известна немска марка.

Според очевидец шофьорът за малко не отнесъл и неговия автомобил. Твърди, че е дал показания, а дрегерът, с който е тестван шофьорът, отчел 1,7 промила алкохол. Причинителят на инцидента казал, че управлявал колата си с не повече от 50 км/ч.

От СДВР потвърдиха за bTV, че шофьорът, причинил сблъсъка, ще бъде задържан, тъй като пробата му за алкохол е положителна.

На място има полиция. Няма данни за пострадали. 

снимки: Петър Василев, група „Катастрофи в София“

Египет е партньор със стратегическо значение за България и Европейския съюз. През последните години политическият диалог и разменените визити на най-високо равнище създадоха нова динамика в двустранните отношения. Това заяви президентът Румен Радев пред египетската национална информационна агенция MENA. Българският президент участва вчера вечерта в церемонията, с която официално бе открит в Гиза Големият египетски музей. По покана на президента на Арабска република Египет Абдел Фатах ас-Сиси държавни глави и правителствени ръководители от цял свят участваха в събитието. В Големия египетски музей се съхраняват и са изложени десетки хиляди експонати, включително хиляди артефакти от гробницата на владетеля Тутанкамон, които за първи път ще бъдат показани на едно място. 

Президентът Радев подчерта пред агенция MENA, че Големият египетски музей в Гиза разкрива чудесата на Древен Египет, неговата цивилизация, култура и традиции. Като държава, която е наследник на една от най-старите европейски култури, България напълно разбира значението на опознаването, съхраняването и представянето пред света на богатите исторически и културни традиции.

България и Египет са отворили нова глава в отношенията си с установените нови механизми за диалог и партньорство чрез съвместните комисии за сътрудничество и за двустранно икономическо сътрудничество, отбеляза още Румен Радев. Предстои през 2026 г. да бъде отбелязана и 100-годишнината от установяването на двустранните дипломатически отношения и президентът Радев изрази надежда неговият египетски колега президента Абдел Фатах ас-Сиси да посети България за последващо задълбочаване на двустранните отношения.

Румен Радев подчерта също така, че стокообменът между България и Египет достига 1.8 млрд. долара през 2024 г., като страната ни е сред значимите доставчици на зърнени храни за Египет. Увеличава се и интересът на български компании да инвестират в страната и да установят съвместни партньорства, което ще допринесе и за разширяване на сферите на двустранното сътрудничество.

Домакин на официалната церемония по откриването на Големия египетски музей в Гиза, която е израз на културната дипломация на Египет, беше президентът Абдел Фатах ас-Сиси, който заедно със съпругата си Интисар Амер посрещнаха официалните гости, сред които държавният глава Румен Радев и неговата съпруга Десислава Радева.

Президентът Румен Радев разговаря с Халед ел-Енани, номиниран от изпълнителния съвет на ЮНЕСКО за нов генерален директор на организацията, който също беше сред гостите на церемонията.

Днес България отбелязва Деня на народните будители – празник на духовността, просветата и стремежа към знание. Денят е посветен на всички дейци, които през вековете са съхранили българския дух, култура и национално самосъзнание – книжовници, просветители, революционери и творци.

Празникът се чества от 1922 г. по инициатива на Министерството на народното просвещение, като през 1945 г. е временно прекратен, а през 1992 г. официално възстановен с решение на Народното събрание.

В цялата страна днес се провеждат тържества, поднасят се венци и цветя пред паметниците на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братята Кирил и Методий, Христо Ботев, Васил Левски и много други духовни водачи, които са положили основите на националната ни идентичност.

В училища, библиотеки и културни институции се организират уроци по родолюбие, литературни четения и изложби, посветени на делото на българските просветители.

Денят на народните будители напомня, че знанието, словото и духовността остават най-силните опори на българската нация.

Те приканват институциите да предвидят стимули за устойчивост на веригата на доставки на лекарства

Инициативният комитет от магистър-фармацевти, който обединява собствениците на над 700 семейни аптеки в страната, внесе официално становище до председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов, министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова и управителя на НЗОК доц. Стефановски относно бюджета на Здравната каса и държавния бюджет за 2026 година.

В документа се обръща внимание върху необходимостта от осигуряване на финансова предвидимост и стабилност в системата на лекарствените доставки, за да бъде гарантиран непрекъснат достъп на пациентите до медикаменти. Според анализа на ИКМФ, проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. предвижда разходи за лекарства в размер на около 2,3 млрд. лв., докато реалните плащания за 2025 г. се очаква да достигнат 3,3 млрд. лв. Разликата от близо 1 млрд. лв. поставя под напрежение цялата верига на снабдяване и може да окаже отражение върху дейността на аптеките, дистрибуторите и производителите.

ИКМФ посочва, че когато бюджетът не отчита реалния обем на терапевтичните нужди, възниква риск от забавяне на плащания, ограничена наличност и трудности при логистиката на определени групи лекарства, особено иновативни и животоподдържащи терапии.

„Бюджетът за лекарства следва да бъде основан на реалистични прогнози и да отразява действителните нужди на здравната система. Стабилността на веригата за доставки е част от националната сигурност и изисква ясни гаранции за устойчивост“, се подчертава в становището, подписано от председателя на Инициативния комитет от магистър-фармацевти Аделина Любенова.

В документа са предложени конкретни насоки и препоръки за устойчивост на лекарствената политика през 2026 г. Сред тях: увеличаване на бюджетната рамка за лекарства в съответствие с реалното потребление; създаване на резервен механизъм („буфер“) от 5–10% от средствата за медикаменти, който да се активира при преразход; предвиждане на стимули за националните дистрибутори и семейните аптеки, които са стълб в лекарствоснабдяването; договорни клаузи за поддържане на минимални запаси и за стимулиране на местното производство и логистика; повишаване на прозрачността чрез регулярна отчетност за реалното изпълнение на бюджета за лекарства.

В този контекст ИКМФ приканва Министерството на финансите, НЗОК и Народното събрание да заложат механизми и стимули, които да гарантират устойчивостта на веригата за доставки, ориентирана към националните дистрибутори и семейните аптеки. Те имат ключова роля в осигуряването на равномерен достъп до лечение в цялата страна.

Организацията подчертава, че планирането на бюджета следва да бъде в синхрон с новите европейски политики по „Critical Medicines Act“, които имат за цел да укрепят сигурността на доставките и достъпа до медикаменти в рамките на ЕС.

„Стабилната лекарствена среда е гаранция за предвидимо финансиране и спокойствие както за пациентите, така и за бизнеса. Ефективното планиране е пътят към устойчивост и защита на здравната система“, се казва още в становището на Инициативния комитет от магистър-фармацевти.

Народното събрание забрани временно износа и вътреобщностните доставки до държави членки на Европейския съюз (ЕС) на нефтопродукти, основно дизел и авиационно гориво.

Решението беше взето със 135 гласа „за“, 4 „против“ и 42 „въздържал се“.

Мярката е мотивирана от необходимостта за гарантиране на енергийната сигурност на страната и стабилността на вътрешния пазар на горива и от наложените санкции от САЩ срещу руската компания „Лукойл“ , се посочва в доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Проектът беше внесен от Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), Станислав Анастасов („ДПС-Ново начало“), Павела Митова („Има такъв народ“) и Атанас Атанасов („БСП-Обединена левица“) и днес беше разгледан на извънредно заседание на бюджетната комисия.

В пленарната зала решението подкрепиха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“, „Алианс за права и свободи“ и двама депутати, нечленуващи в парламентарна група. Против бяха от „Величие“, а „Възраждане“ и „Морал, единство, чест“ се въздържаха.