БНБ отчита увеличение при отпускането на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти и в тази връзка разпореди на банките да вземат допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на финансовата система. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават повече отколкото нарастват цените на недвижимите имоти, показва анализът на БНБ, предава БНТ. Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с жилища, за банковата система се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 15.0% и 16.1% през следващите две години и се ускорява до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са разхлабили режима при отпускане на такива кредити и не трябва да го правят, става ясно от доклада на централната банка.

С решение на Управителния съвет на банката се утвърждават определенията и начина на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Въвежда се и тримесечна отчетност за тези показатели. Централната банка иска много внимателно кредитните институции да прилагат следния минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити:

Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
Максимален срок по договора за кредит (матуритет).
Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти възлиза на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити, имат големите банки, които поддържат дял от поне 80%.

През 2023 г. кредитната активност на търсенето на жилищни ипотечни кредити се засилва, особено в последното тримесечие на годината. Растящата активност се запазва и през първото тримесечие на 2024 г. Независимо от това тримесечният обем на одобрените искания за кредити от страна на банките остава с плавен ръст. Делът на одобрените искания за кредит се запазва под 50% и дори намалява до 46% в края на март 2024 г.

Чрез прилагането на новия механизъм за наблюдение и отчетност се цели процесът за оценка на рисковете при ипотечните кредити да бъде формализиран. БНБ съобщава, че ще предприеме последващия надзорни действия след проследяване на резултатите от тези мерки.

На свое заседание на Управителния си съвет БНБ е разгледала „Преглед на въведените от БНБ макропруденциални мерки във връзка с рисковете пред банковата система“.

„Аналитичният материал посочва, че в резултат на надзорната политика на БНБ за системното изграждане и съхраняване на буфери в банковата система е създадена устойчивост по линия на ликвидност, капитал, ефективност и качество на кредитите“, се казва в съобщението на централната банка

Анализът на БНБ показва, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв.

Ръстът на депозитите е особено изразен през последните две години, което обособява годишен растеж на активите и частното кредитиране от по над 10%. Делът в годишното изменение на общо депозити на значимите институции през 2022 г. и 2023 г. е 71% и 85%, респективно.

Премиерът Димитър Главчев поиска от министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова да извърши незабавна проверка във връзка с информацията за асфалтирана част от път в района на Аксаково, където преди дни имаше тежка катастрофа с автомобил на НСО. Министър-председателят очаква в спешен порядък писмените обяснения на министъра, както и какво наказание ще бъде наложено на отговорните за вземането на това решение.

На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.

Император Константин остава в историята с Медиоланския едикт от 313 г., с който обявява свободата на християнската вяра в Римската империя и постановява пълна веротърпимост, давайки на езичниците правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог. През 325 г. свиква и Първият вселенски събор против ереста на Арий.

Владетелят премества столицата на империята от Рим във Византион, а след смъртта му в негова чест градът е кръстен Константинопол.

Император Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал желание да го открие, но смятал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Помолил своята майка – Елена, известна с благочестивия си живот, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпнат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога и успяла в мисията си.

Кръстът бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Депутатите се събират извънредно заради казуса с увеличението на пенсиите. Вчера това направиха и народните представители от Социалната комисия. Те не приеха искането на ПП-ДБ членовете на НОИ да подкрепят осъвременяването да е с 11%, защото решението за това вече е взето.

Едночасовото заседание на комисията премина в спорове изобщо необходимо ли е депутатите да решават нещо, което вече е прието. Срещу вносителите от ПП-ДБ застанаха останалите партии. С изключение представителите на ДПС и „Възраждане”, които изобщо не се появиха. Така за пръв път ще има заседание на парламента по време на предизборна кампания.

Националната агенция за приходите се срещна с производители, преработватели и търговци на череши, за да отговори на въпросите им, свързани със задължителното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск. Срещата се проведе в сградата на Община Кюстендил и беше организирана по повод старта на черешовия сезон. От тази година е необходимо, след прибирането на реколтата от череши, техният превоз до преработватели и търговци да бъде деклариран в НАП. Затова и експерти от НАП разясниха основните изисквания към бизнеса и дадоха полезна информация за прилагането на режима за предварително деклариране на стоки с висок фискален риск.

Във форума участваха кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов, директорът на Главна дирекция „Фискален контрол“ в НАП – Филипина Тодорова, ръководителят на дирекция „Селекция и последващ контрол“ Даниела Венева и Николай Дочев – началник на отдел „Организация и развитие на дейността“.

„Щетата от недеклариране на доходите в сектор „Плодове и зеленчуци“ е в особено големи размери. По тази причина държавата трябваше да предприеме кардинални мерки за промяна на действащите режими и въвеждането на задължителното предварително деклариране. Целта е изсветляване не само на този сектор, а и на продажбата на много други основни хранителни продукти“, коментира по време на срещата Филипина Тодорова. По думите ѝ всяка трета проверка на борсите за плодове и зеленчуци завършва с акт.

Експертите от Главна дирекция „Фискален контрол“ обясниха реда и възможностите за деклариране, както и функционалности на електронната услуга, чрез която се обявяват данните от превозите.

Задължителното предварително деклариране на стоки с висок фискален риск беше въведено поетапно – от 01.10.2023 г. влезе в сила задължението за подаване на данни за превози с дестинация от друга държава-членка на ЕС към България или от нашата страна към държава от ЕС. Няколко месеца по-късно – на 3 януари, беше въведен и режима за задължително предварително деклариране на превозите на стоки с висок фискален риск, които започват от територията на трета страна и завършват в България, както и започващи и завършващи на територията на страната.

    В сайта на НАП са публикувани отговори на най-често задаваните въпроси във връзка с предварителното деклариране на данни за превоз на СВФР.

  За възникнали въпроси при ползването на услугата, потребителите могат да се обръщат към Информационния център на телефон: 0700 18 700, като изберат меню 7; на телефона на звеното по фискален контрол: (+359 2) 9859 6809; или като изпратят писмено запитване на ел. адрес: [email protected].

Премиерът Димитър Главчев възложи на Държавна агенция „Национална сигурност“  проверка на фактите и обстоятелствата, довели до преустановяване на функционирането и на последното лифтово съоръжение в Национален парк „Витоша“.

В писмото си до ДАНС министър-председателят акцентира върху широкото обществено недоволство по казуса. Със спирането на последния функциониращ кабинков лифт възникват въпроси по отношение на екологичната и транспортната сигурност на региона, както и във връзка с качеството на живота и здравето на гражданите, изтъква още премиерът. 

С оглед на функциите, регламентирани в чл. 2 от Закона за ДАНС, министър-председателят Димитър Главчев възлага на Агенцията да извърши проверка и да го уведомява периодично за резултатите от нея.

С най-голямата, I-ва награда за спектакъла “Пътуваща луна”, бе отличена Детската театрална студия при НЧ “Яна Лъскова – 1905” на II национален фестивал на детско-юношеско театрално изкуство “Театрални искри” в Казанлък. Трупата спечели и голямата награда на фондация “Васил Самарски” – организатор на събитието, а наградата за изгряваща звезда заслужи Огнян Костов от студията.

Фестивалът се проведе под патронажа на кмета на Община Казанлък и бе под мотото “Изкуството – пламък на въображението и личността”. Театралните постановки се оценяваха от компетентно жури в състав: знаковата актриса на българската театрална и кино сцена – Параскева Джукелова; актьорът, режисьор и преподавател в НАТФИЗ – Димитър Стефанов и Милена Мавродинова – автор на драматургии за куклен театър.

Огромният успех, който постигнаха младите таланти от НЧ “Яна Лъскова – 1905“ с ръководители Георги Атанасов и Ева Кирова, след оспорвана надпревара с над 250 деца от цялата страна, е доказателство за таланта и дарованието на малките ни актьори, както и оценка за техния труд и постоянство.

“Пътуваща луна” е проект, който разкрива света на добротата, на симпатията и подкрепата, на разбирането на различията и осъзнаване на собствената личност. За да създадат цялостно преживяване, което да вдъхнови повече хора, децата от театралната студия при НЧ “Яна Лъскова – 1905” не само показаха изключителна актьорска игра, те вложиха и част от сърцата и мечтите си, като сами написаха собствени истории и в последствие ги разиграха.

Близо 80 млн. лв. допълнително за възнагражденията в държавните висши училища осигурява служебният кабинет. Двете постановления за отпускане на средствата, за които премиерът Димитър Главчев пое ангажимент през изминалата седмица пред Съвета на ректорите и синдикатите, са вече приети от МС. 

Още в петък полагащите се 39 млн. лв. допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са наредени от МОН по сметките на университетите. Това ще даде възможност минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се увеличи с 290 лв. – от 1 810 лв. на 2 100 лв. Повишението ще обхване 33 държавни висши училища с 2 086 асистенти и всички останали преподаватели, заемащи академични длъжности в тях. То ще допринесе за привличането и задържането на млади преподаватели и тяхното развитие в академичната кариера. Средствата са разчетени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., поради което на настоящия етап няма пречка да се реализира увеличение на възнагражденията на академичния състав от 1 януари 2024 година.

Допълнителни 40,7 млн. лв. ще отпусне служебното правителство за увеличаване на възнагражденията в системата. По-голямата част ще бъде насочена към администрацията на висшите училища, ще бъдат предвидени също средства за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на академичния състав, както и за стипендии на докторанти. Утре на среща на МОН с представители на Съвета на ректорите и синдикатите предстои да бъде обсъдено точното разпределение на тези средства между университетите.

Иранският президент Ебрахим Раиси е загинал при хеликоптерната катастрофа заедно с външния си министър, съобщи иранската агенция Мехр, цитирана от Ройтерс.

По-рано бе съобщено, че спасителните екипи са достигнали до хеликоптера на иранския президент Ебрахим Раиси. Ирански представител е заявил, че машината е изгоряла напълно при катастрофата, а надеждите Раиси да бъде намерен жив са малки.

Държавната телевизия съобщи, че снимки от мястото на инцидента показват, че самолетът се е забил в планински връх, въпреки че няма официални данни за причината за катастрофата.