Президентът Румен Радев проведе последователно срещи със заместник-председателите на Сметната палата Тошко Тодоров и Горица Грънчарова-Кожарева, които са в кръга лица, които могат да бъдат назначени за служебен министър-председател, съгласно чл. 99, ал. 5 от Конституцията.

Така приключи поредицата разговори на „Дондуков“ 2, които държавният глава проведе в рамките на два дни с представителите на институциите, които според последните промени в основния закон могат да заемат поста на премиер на служебно правителство. Вчера президентът Радев се срещна с председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, управителя на Българската народна банка Димитър Радев и председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Днес държавният глава прие на „Дондуков“ 2 за разговори омбудсмана на Република България Диана Ковачева, подуправителите на Българската народна банка Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров, заместник-председателите на Сметната палата Тошко Тодоров и  Горица Грънчарова-Кожа

Членството на България в НАТО е преди всичко отговорност към нашата собствена сигурност, а това означава изграждането на адекватни и съвременни отбранителни способности. Това заяви президентът Румен Радев, който днес участва в националната конференция  „20 години България в НАТО: Защото сме по-силни заедно“. Събитието бе част от програмата за отбелязване на 20-годишнината от присъединяването на страната ни към Северноатлантическия пакт, който на 4 април ще отбележи 75 години от създаването си.

Държавният глава определи като крайно погрешен наратива от първите години на присъединяването на страната ни към Алианса, че не е необходимо да се полагат усилия за модернизация и учения, тъй като „НАТО ще ни пази и има кой да бди за нашата сигурност“. Румен Радев призова за продължаване на общите усилия проблемите на отбраната да заемат централно място в обществото, за да бъде решен и острият кадрови недостиг, който се задълбочава застрашително, както и по отношение на дебата за военната подготовка на гражданите.

Споделянето на прогресивни тактики и процедури, на модели на подготовка на личния състав, създаването на които изисква опит и колосални финансови, научни и човешки ресурси, както и съвместните учения, са показател за силата да бъдем заедно, посочи президентът. Държавният глава открои също така значението за мотивацията на най-важният фактор в отбраната – човешкият, както и ролята на съвременна отбранителна техника за Въоръжените ни сили.

Румен Радев отново подчерта, че след десетилетия стратегическата концепция на Алианса най-сетне се е върнала към същинската и най-важната си мисия – гарантиране суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страните членки. Това изисква да бъде ускорен и процесът на модернизация на българските Въоръжени сили, задълбочаване на връзката между отбранителната наука и индустрия и по-големи инвестиции в сферата на отбраната. По думите на президента отделянето на 2% от БВП за отбрана в контекста на актуалните кризи и предизвикателства не трябва да се разглежда като таван, защото много от държавите членки отделят 2.5%, дори 3% от своя БВП при необходимост, за да гарантират своята отбрана.

„За 15 години модернизацията на Въоръжените сили беше замръзнала и като президент направих три последователни заседания на Консултативния съвет за национална сигурност още в началото на първия мандат, за да започне нещо да се случва“, напомни държавният глава. Румен Радев посочи също така, че програмата за инвестиционни проекти на Българската армия до 2032 г., която бе оптимизирана в продължение на 6 месеца от сегашното правителство, най-сетне е била внесена в парламента на 30 ноември м.г., но още не е приета от Народното събрание. „За мен това са важни знаци и е крайно време българският парламент да се отнесе с цялата сериозност при положение, че близо до нас бушува война“, подчерта президентът.

Държавният глава отбеляза също така, че в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, въпреки неколкократно повдиганата тема, липсват нискобюджетните проекти за модернизация на Въоръжените сили чрез безпилотни системи и придобиване на нови технологии за радиоелектронна борба, наблюдение, комуникация, разузнаване, координация, целеуказване и поразяване, които осигуряват превъзходство и асиметрично предимство в съвременните военни конфликти.

В изказването си на националната конференция президентът Румен Радев открои и историческия принос и организационните усилия на редица институции, на българската дипломация и нашите съюзници, за присъединяването на България към НАТО и значимостта на принадлежността на страната ни към пространство на споделени демократични ценности, на свобода и мир, на зачитане на човешките права и на върховенството на правото.

Професионалната гимназия по туризъм „Иван Вазов“ – Слънчев бряг днес отбеляза тържествено 57-ата  годишнина от откриването си. Вълнуващият концерт по случай празника на образователното заведение се състоя в салона на Артиум център в Несебър. Проявата започна с химна на Р България и посрещане на училищното знаме.

Поздравително слово от кмета на Община Несебър Николай Димитров бе прочетено от Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство, туристическа реклама и култура“. „Зад тези почти шест десетилетия съществуване на образователната институция стоят усилията, мъдростта, постоянството и търпението на поколения учителите, които са работили и  работят за издигането на авторитета и превръщането на гимназията в съвременен образователен център –  място, съчетаващо устойчивостта на българските традиции и модерността на нашето съвремие; място, където учениците не само учат, но и откриват своята идентичност и призвание, а от класните стаи излизат образовани, мотивирани и уверени в себе си бъдещи специалисти в сферата на туризма“., бяха част от думите в поздравителния адрес от градоначалника.

Директорът на ПГТ „Иван Вазов“ Христина Андреева в словото си се обърна към всички ученици с призив „да помнят, да пазят и да продължават традициите“ на училището. Здраве, сили и нестихващо желание за всеотдаен творчески труд бе пожеланието й към преподавателския колектив на гимназията.

Днес бе връчена и традиционната за гимназията вазовска награда. Призът, което се присъжда за отличен успех и личен принос за постигнати резултати през целия период на обучение с цел издигане авторитета на образователната институция, спечели  Мария Русева от 12^“б“ клас.

Присъединяването към НАТО беше първото и най-голямо постижение на България в най-новата ни история след 1989 г. То предопредели ясната посока на развитие на страната и така очакваното от поколения завръщане в семейството на европейските демокрации. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков в словото си на Националната конференция „20 години България в НАТО: Защото сме по-силни заедно“. Премиерът изтъкна, че днес Алиансът е гарант за мирния живот и сигурността на над 1 милиард жители в Европа и Северна Америка.

„75 години след основаването си НАТО доказа, че може да се адаптира успешно към заплахите и предизвикателствата, а те напоследък се увеличават. Съюзната сила е най-мощното послание за потенциалните агресори – обединението ни прави по-защитени и по-сигурни“, добави министър-председателят. По думите му разширяването на Алианса е по същество разширяване на територията на демокрацията, на върховенството на закона, на мира и сигурността във всички техни измерения. „Няма как да имаме икономическа, енергийна, социална, здравна, образователна и управленска устойчивост, без необходимите гаранции за съхранение на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на България. Всичко това получихме благодарение на приемането ни в НАТО на 29 март 2004 г.“, заяви още акад. Денков.

Министър-председателят акцентира върху пропуснатите възможности през последните 10 години. „България можеше отдавна да е напреднала с модернизацията на въоръжените си сили, ако разходите за отбрана не бяха намалени до малко над 1% от БВП между 2011 и 2018 г., за да има „постна пица“ за армията и за сигурността на българските граждани. А в същото време да има в излишък за проектите на Кремъл като Турски поток и за стимулиране на корупцията в България“, отбеляза Денков. Премиерът посочи, че България е можело да бъде енергийно независима и да не обслужва болните геополитически амбиции на Кремъл, включително подпомагайки по този начин военната агресия срещу Украйна. „Да, в България все пак демокрацията побеждава. И тя побеждава именно заради неуморната работа на онези, които допринесоха България да бъде отново част от семейството на развитите демокрации като член на НАТО и ЕС. Това беше осъзнатата отговорност на онези наши предшественици, които не се поддадоха на корупционните изкушения на Кремъл“, припомни акад. Денков.

Министър-председателят Николай Денков беше категоричен, че България не може да си позволи да пропусне и следващите 10 години от адаптирането на НАТО. „Наша приоритетна задача е да бъдем активни участници в този процес. Освен да разчитаме на колективните способности във всички аспекти на сигурността и отбраната, имаме задължение да развиваме и наши“, заяви Денков. Според него това е възможно единствено чрез ясна визия, последователна и неотклонна политика, както и чрез окончателно преодоляване и скъсване веднъж завинаги на веригите и мрежите на корупционните зависимости от годините на прехода.

„Това, че днес Кремъл води агресивна хибридна война срещу България е пряко доказателство, че в страната ни е победила демокрацията – и основна роля за това има присъединяването на България към НАТО и ЕС“, изтъкна премиерът Денков. По думите му Алиансът ни гарантира сигурност чрез колективната отбрана, споделената отговорност, силната трансатлантическа връзка и адаптивната сила на НАТО към променящите се предизвикателства и заплахи пред сигурността.

Президентът Румен Радев проведе среща с омбудсмана на Република България Диана Ковачева, чийто пост е сред посочените в чл. 99, ал. 5 от Конституцията във връзка с процедурата по назначаване на служебен министър-председател.

Вчера президентът Румен Радев проведе срещи с председателя на 49-ото Народно събрание Росен Желязков, управителя на Българската народна банка Димитър Радев и председателя на Сметната палата Димитър Главчев. Поредицата от срещи започна след като конституционната процедура за съставяне на редовно правителство в рамките на настоящото Народно събрание бе изчерпана след връщането на неизпълнен трети проучвателен мандат.