Софийска градска прокуратура (СГП) ръководи разследване по досъдебно производство, образувано на 22.04.2021 г. за престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК – тероризъм. Предмет на разследването по досъдебното производство са четири взрива, извършени в периода от 2011 г. до 2020 г., в складове за боеприпаси, намиращи се на територията на България.

В хода на работата по случая са извършени множество действия по разследването, изпълнени са Европейски заповеди за разследване, проведени са оперативно-издирвателни мероприятия от ДАНС. От посочените действия се установява, че България е посещавана от шест руски граждани, които са използвали фалшиви самоличности. Руските граждани са били ангажирани с взривяването на продукция на търговско дружество, произвеждащо оръжия.

Във връзка с изложеното шестимата руски граждани са привлечени в качеството на обвиняеми през 2021 г. за престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК – тероризъм. Спрямо обвиняемите е постановена мярка за процесуална принуда – задържане до 72 часа, и са издадени Европейски заповеди за арест.

Съгласно преходната разпоредба на § 9. (1) от Закона за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), в сила от 05.12.2023 г., издадените до този момент от прокурор Европейски заповеди за арест, които не са издадени на основание съдебен акт и по които не е налице произнасяне от изпълняващия орган на държава членка, се оттеглят от издаващия орган в 14-дневен срок от влизането в сила на посочения закон. Наблюдаващите прокурори са оттеглили издадените Европейски заповеди за арест, които не са издадени на основание съдебен акт. Незабавно след това наблюдаващите прокурори са внеси искане в Софийски градски съд (СГС) на основание новата разпоредба на чл. 56а, ал. 1 от ЗЕЕЗА за даване на за разрешение за издаване на Европейска заповед за арест спрямо обвиняемите.

СГС констатира, че „хронологията на извършените процесуално-следствени действия сочи, че през последните три години дейността по събиране на доказателства е видимо динамична и всеобхватна. По време на същата, в качеството на обвиняеми са привлечени шестимата обвиняеми, за които се иска издаване на разрешение, извършени са процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед проверка на съмнения за активност на български граждани и съпричастност към тази престъпна деятелност, като са събрани и множество доказателства по отношение на шестимата обвиняеми“.

Във връзка с изложеното СГС е разрешил на СГП да издаде Европейски заповеди за арест спрямо шестимата обвиняеми. Определението на СГС е обжалвано пред Софийски апелативен съд (САС). В съдебно заседание САС е констатирал: „Съдът се съгласява със становището на първата съдебна инстанция, че въпреки изключително мащабния обем от доказателствени материали, доказателствата за авторството на деянието за всеки един от издирваните лица са ограничени и се основават на косвени доказателствени източници, които несъмнено към настоящия момент формират една логическа верига, свързана с установеното тяхно /на търсените лица/ поведение – пристигане, напускане на страната, настаняване, осъществяване на контакти с предприятията, в които в съвсем кратък срок от време след тяхното напускане са били осъществени взривове с тежки последици“. САС е потвърдил определението на СГС, с което е дадено разрешение на СГП да издаде Европейски заповеди за арест спрямо обвиняемите.

На основание съдебните актове СГП издаде Европейски заповеди за арест спрямо шестима руски граждани, обвинени в тероризъм.   

Окръжна прокуратура-Ямбол задържа за срок до 72 часа румънски гражданин, обвинен в контрабандно пренасяне на над 9.2 килограма сребърни и златни накити

Окръжна прокуратура-Ямбол задържа за срок до 72 часа румънския гражданин И.Б. Той е обвинен за това, че противозаконно е пренесъл през границата на страната 74.84 грама златни накити и 9187 грама сребърни изделия и елементи. Контрабандата е извършена на 26.01.2024 година на ГКПП-Лесово, обл. Ямбол. Престъплението е квалифицирано по чл.242, ал.1, б. „а“ от НК.

По време на разследването е установено, че горепосочените накити, изделия и елементи са укрити в лек автомобил, собственост на И.Б. Превозното средство е пристигнало на граничния пункт с посока на движение от Турция към България. В зоната за митнически контрол пътуващите в автомобила са заявили, че нямат нищо за деклариране. Митническите служители са селектирали превозното средство за проверка по метода „анализ на риска“. В хода на контролните действия инспекторите откриват във фабрични кухини във вратите на автомобила, под кората на багажното отделение, както и на дъното на куфар и чанти с багаж пакети, опаковани с тиксо. Установено е, че те съдържат общо 9 262.44 грама бижутерийни изделия от бял и жълт метал. След извършената експертиза е установено, че се златни накити и изделия от сребро. Общата им стойност възлиза на 80 984 лева.

Предстои Окръжна прокуратура-Ямбол да внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

През 2023 г. българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои роднини и близки у нас 1,32 млрд. евро. Това е рекордна сума след сериозния спад на емигрантските пари по време на ковид-пандемията, когато много бизнеси бяха принудително затворени.

В сравнение с предната 2022 г. парите, които са влезли в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%. Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията – през предкризисната 2019 г. бяха отчетени около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина.

Цитираните данни са на база на официалната статистика на БНБ за преведени трансфери по банка, чрез финтек компания или чрез компания за парични преводи до 10 минути.

„Има и около 25%, които влизат в страната в брой и не се включват в статистиката. Това са пари предавани на ръка от познати на работещите в чужбина българи“, обясни пред БНР Илиян Насков, изпълнителен директор на финансова компания за парични преводи.

Така емигрантските пари остават едни от най-големите „чужди“ инвестиции в българската икономика. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти, посочи Насков.

По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия – от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро.

За ръста на емигрантските пари основна роля играе инфлацията. Ако през 2022 г. средната месечна сума, която наши сънародници са пращали на близките си, е била 570 лв., то през 2023 г. тя е 610 лв., посочи Насков.

Според него поне 2 милиона домакинства у нас разчитат на тези пари. С тях те покриват сметки и кредити, лекарства и здравни услуги, ремонти, образование, дори разходите си за храна. Най-много трансфери има към слабо развитите и бедни райони в страната, защото от тези райони са и основните диаспори с български гастарбайтери, обясни Насков.

Междувременно Евростат публикува тези дни статистика за 2022 г., от които е видно, че страната ни е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари. През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно в Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от БВП.

Първият човек с мозъчен безжичен имлант се чувства добре, съобщи милиардерът Илон Мъск в Twitter.

„Първоначалните резултати показват обещаващо откриване на невронни шипове“, добави той.

Мозъчният имплант Telepathy е на компанията му Neuralink. Целта е да могат да се свържат човешките мозъци с компютрите и по този начин да се помогне за справяне със сложни неврологични състояния.

Редица конкурентни компании вече са имплантирали подобни устройства.

Компанията на Мъск получи разрешение да тества чипа върху хора от Администрацията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) през май.

Това даде зелена светлина за началото на шестгодишното проучване, по време на което робот се използва за хирургично поставяне на 64 гъвкави нишки, по-тънки от човешки косъм, в част от мозъка, която контролира „движението“.

От компанията са категоричени, че тези нишки позволяват на експерименталния имплант, захранван от батерия, която може да се зарежда безжично, да записва и предава безжично мозъчни сигнали към приложение, което декодира намерението да се движи.

„Първите потребители ще бъдат тези, които не могат да използват крайниците си“, обясни Мъск.

Критици предупреждават, че тази нова технология крие опасности и е възможно да има злоупотреби с нея.

източник: BTV

В тях участват близо 90 хиляди военнослужещи

НАТО започна най-големите си военни учения от времето на Студената война насам. Около 90 хиляди войници ще се придвижат в Европа през следващите месеци, за да демонстрират сила на фона на нарастващата заплаха от Русия, съобщава Voice of America. В ученията ще се включат и 50 военни кораба, 80 самолета и над 1000 бойни машини.

„Правим всичко това, за да гарантираме, че сме готови да защитим всеки сантиметър от територията на НАТО“, заяви генералният секретар на Пакта Йенс Столтенберг.

Швеция също ще участва във военните маневри. А, докато НАТО разгръща силите си, Украйна изчерпва боеприпасите си. Причината за това са блокираните пакети с военна помощ както от САЩ, така и от Европейския съюз.

„В Украйна се говори, че тя защитава НАТО. И това е вярно, ако се следва логиката, че страната намалява числеността на руската армия. Тя е редуцирала и военната заплаха, която Москва представлява за Алианса“, каза Лиана Фикс от Съвета за външни отношения.

Наскоро НАТО подписа договор за 220 хиляди артилерийски боеприпаса, за да попълни запасите на членовете си, изчерпани в резултат на доставките за Украйна. Доставките обаче ще бъдат изпълнени след едва 2-3 години, съобщава Voice of America.

източник: Нова телевизия

Прокуратурата обжалва мярката на Габриела Пеева, обвинена за убийството на съпруга си Пейо Пеев, съобщава Нова телевизия. Миналата седмица тя беше пусната под домашен арест. Сега обвинението ще настоява за постоянното ѝ задържане.

В същото време майка ѝ – Красимира Трифонова, която също е с обвинение за убийството – ще поиска по-лека мярка. На първа инстанция съдът реши да я остави в ареста.

До момента от разследването се предполага, че двете жени първо са удушили 44-годишния мъж, а след това са опожарили автомобила с тялото му. Разследва се дали има и други, замесени с укриването на следите и тялото на Пеев.

Бургаският апелативен съд потвърди присъда на Окръжен съд – Ямбол, с която Сергей Б. – гражданин на Република Молдова е признат за виновен в контрабанда на почти килограм високорисково наркотично вещество – хероин на обща стойност 49 165 лева.

Престъплението е извършено на 17 април 2023 г. По време на проверка на автомобила на подсъдимия -„Крайслер Гранд Вояджер“ на ГКПП Лесово, обл. Ямбол митническите служители открили наркотичното вещество, разпределено в два облепени с тиксо пакета между личните му вещи в чанта. Без да има надлежно разрешително за това подсъдимият пренесъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, поставените в автомобила му и превозвани с него 983,30 грама – хероин.

Пред първоинстанционния съд подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл. 242, ал.2, предл.1, вр. чл.55, ал.1 и чл.58а, ал.4 от НК съдът му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок четири години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като на основание чл.55 ал.3 от НК не му наложил наказание „глоба“.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия пред въззивната инстанция. След запознаване с всички материали по делото, обсъждане доказателства и проверка на атакуваната присъда по оплакванията и служебно изцяло, Бургаският апелативен съд е направил извод, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд е намерил първоинстанционния съдебен акт за законосъобразен. Апелативните съдии са преценили, че наложеното наказание е справедливо, ще способства за поправителното въздействие спрямо подсъдимия и ще ограничи вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени прояви.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България

Правителството предлага да отпаднат таксите за обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища, приети в местата, които държавата субсидира. За целта ще бъдат инициирани промени в Закона за висшето образование, които ще бъдат качени за обществено обсъждане на strategy.bg днес.

Образованието винаги е било национален приоритет, а с последните промени в Конституцията на Република България е обявено за национална ценност. Отпадането на таксите ще улесни достъпа до висше образование на всички български граждани, независимо от техния социален статус и финансови възможности. Мярката е в продължение на целенасочената политика на правителството за осигуряване на достъпно, всеобхватно и качествено образование. Със законодателните промени от началото на 2022 г. в подкрепа на родителите и достъпа до ранно детско развитие детските градини станаха безплатни. Училищното образование в държавните и общинските училища винаги е било безплатно за учениците, а от следващата учебната 2024/2025 г. учебниците и познавателните книжки за всички деца и ученици от І до ХІІ клас ще бъдат безплатни.

Мярката подпомага и борбата на правителството с демографската криза. В момента се наблюдава значителна разлика между таксите за отделни специалности и в различните висши училища, което възпрепятства равномерното разпределение на студентите на териториален принцип и е причина за недостига на специалисти по някои специалности за сметка на излишъка в други. Благодарение на знанията и уменията, които младежите ще придобият, ще допринесат и за икономическото развитие на региона, от който са. Редица европейски държави предлагат възможност за безплатно висше образование, с което привличат част от българските гимназисти. Премахване на таксите за обучение в държавните висши училища би направило същите по-привлекателни за тези кандидат-студенти, които се колебаят дали да продължат своето образование и житейски път в чужбина, или в България. С отпадането изцяло на таксите за докторанти повече млади хора биха избрали да се развиват в сферата на науката и да градят академична кариера.

Мярката ще влезе в сила още през тази академична година. В преходните и заключителните разпоредби в законопроекта е заложено заплащаната годишна такса от студентите и докторантите да бъде наполовина от вече утвърдения размер за 2023/2024 г. За целта в едномесечен срок от влизането в сила на промените в Закона за висшето образование от Министерския съвет ще бъдат отпуснати допълнителни средства по бюджетите на държавните висши училища и научните организации, които имат право да провеждат обучение в образователната и научна степен „доктор“, за компенсирането им за намалените приходи от такси. В двумесечен срок от обнародването на промените висшите училища и научни организации трябва да възстановят разликите на тези студенти и докторанти, които са заплатили годишни такси в размер по-голям от половината от вече утвърдения размер за 2023/2024 г.

С промените средствата, които държавните висшите училища досега получаваха като такса от един студент, приет за обучение в местата, които държавата субсидира, ще бъдат включени в рамките на средствата за издръжка, които държавата и досега заплаща. Тези средства ще бъдат увеличени, за да компенсират отпадането таксите.

Предложените промени предвиждат още Академичните съвети на държавните висши училища да продължат да определят размерите на таксите за кандидатстване, но вече няма да се налага да бъдат приемани с решение на Министерския съвет.

Таксите за платено обучение на студенти и докторанти в държавните висши училища и таксите в частните висши училища остават.

Появата на алтернатива е неизбежна, за да се върне нормалността и европейската перспектива. Така президентът Румен Радев отговори на въпрос дали предвижда да създаде свой политически проект.

Държавният глава коментира актуални политически теми от страната и последните скандали в държавата, като продажбата на апартаменти с асансьори.

Президентът Румен Радев определи като „режисирана истерия“ от „хор на страха“ появилите се предположения, че готви нов политически проект или би подкрепил такъв. Той не потвърди, но и не отрече категорично информацията. 

„Цялата тази режисирана истерия издава страх от нова партия. Този хор на страха обедини не само партиите в сглобката, но и и малки парламентарни и и извънпарламентарни партии, които заедно се чувстват застрашени от ерозията на доверето“, заяви Радев. 

„Призовавам компетентните органи да извадят всички сигнали, преписки и дела за БТК, за „Булгартабак“, за КТБ, за ББР, за язовири, магистрати, за Митници, за „Дунарит“, и отравянето на Гебрев, за офшорки, за поставени лица – собственици на имоти, хотели и на бизнеси в чужбина. Останаха страшно много въпроси да висят. Обществото ни очаква отговори. Как да се борим с корупцията при това положение?“, попита Румен Радев.