Правителството и туристическият сектор стартират активен диалог за допълнително изсветляване на бизнеса. Министерството на туризма съвместно с представители на  бранша и Министерството на финансите ще изработят конкретни мерки, които да гарантират, че добросъвестните хотелиери и ресторантьори, които градят имиджа на България като туристическа дестинация, няма да страдат от нелоялна конкуренция поради порочни практики. След като се оформят предложенията, ще бъдат обсъдени и при постигнато съгласие ще се изготви споразумение между правителството и сектора.

Това беше договорено на днешната среща на министър-председателя акад. Николай Денков с представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес. В разговора участваха също министърът на туризма Зарица Динкова и министърът на финансите Асен Василев. В хода на срещата от бранша споделиха редица проблеми, трупани с години, които им пречат да работят спокойно. „Най-големият потенциал за подобряване е там, където са най-големите проблеми. Ако предложите решения, които са смислени, ще ги обсъдим и ще ги реализираме“, заяви премиерът акад. Денков. Министър-председателят подчерта, че ефективни действия могат да бъдат реализирани много по-успешно с подкрепата на бранша.

„За Атанасов с две ръце, веднага, за каквото пожелае. Имам му пълно доверие. Да се върне в Комисията за контрол над службите“, призова лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подалият оставка Атанас Атанасов.

„Аз държа много на Атанас Атанасов. Ако Атанасов каже, че е готов да оглави, която и да е служба – с две ръце го подкрепяме в парламента“, посочи Борисов.Play Video

„Нямаме още готово законодателство, което да покаже каква ни е визията за тези служби“, каза той.

Борисов посочи, че е в прекрасни отношения с Атанасов.

„Всяка партия си предлага хората. Така са решили, така са предложили“, коментира Борисов назначаването на Бойко Рашков за шеф на комисията за контрол над службите.

По отношение на критиките на президента Румен Радев за работата на страната ни за влизането ни в Шенген, Борисов подчерта, че видял, че с председателя на ЕК и президента на Украйна Володимир Зеленски била вицепремиерът и външен министър от ГЕРБ Мария Габриел.

Той коментира и появилата се информация в социалните мрежи, че днес ще обяви кандидата на ГЕРБ за кмет на София. „Няма днес да обявява кандидата за кмет. Ще ви хареса, нестандартно решение е“, посочи Борисов.

Хиляди тръгват на път за отбелязването на утрешния 22 септември. Най-натоварен се очаква да бъде трафикът към Велико Търново, където е и кулминацията на отбелязването на Денят на независимостта.

Мнозина ще използват трите почивни дни и очакваното хубаво време, за да направят дълга уикенд почивка. 

Ще има масови проверки на шофьори. „Пътна полиция“ ще следи за превишена скорост, употреба на алкохол и наркотици.

През 2022 г. обичайната работна седмица за хората на възраст 20-64 години в ЕС е била средно 37,5 часа.

Виждат се значителни разлики между страните от ЕС. Най-дълги работни седмици са регистрирани в Гърция (41,0 часа), Полша (40,4), Румъния и България (и двете по 40,2). 

За разлика от тях Холандия има най-кратката работна седмица (33,2 часа), следвана от Германия (35,3) и Дания (35,4).

Тази статия представя няколко констатации от по-подробната статия Statistics Explained  въз основа на данните от Проучването на работната сила в ЕС (LFS) .

Остават броени дни до старта на предизборната кампания.

Днес се очаква Бойко Борисов да обяви кой е кандидатът на ГЕРБ за кмет на София. Това съобщават от партията в профила си в Инстаграм.

Кандидатите на партията в останалите градове, без Пловдив, бяха обявени миналата седмица. ГЕРБ изчакаха с обявяването на кандидатите си като този път номинацията им за София бе пазена в строга тайна. Очакванията бяха името да бъде обявено на празника на столицата на 17 септември. Тогава обаче ГЕРБ казаха само имената на хората, които ще се борят за районни кметове.

Живеем в свят на нарастващ риск и несигурност. Възкръсналите призраци на самоунищожението като резултат на пълномащабната война в Европа е кошмар, което моето поколение погрешно вярваше, че е отминала фаза в човешката история. Това заяви днес президентът Румен Радев в изказването си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. 

Държавният глава посочи войната, конфликтите и тероризма като застрашаващи бъдещето на цивилизацията, както и високото ниво на социално-икономически дисбаланс, растящата несигурност в доставките на храни и разрушаването на веригите на снабдяване, започнали още по време на пандемията от коронавирус. Войната в Украйна изостри тези кризи и унищожава не само хиляди човешки животи, но и оптимизма, че можем да изградим по-добро бъдеще, подчерта Румен Радев. 

Консенсусът, че човечеството може да живее на основата на международно установени правила, е брутално потъпкан, заяви Румен Радев и напомни, че тези правила са били изковани именно в залата на Общото събрание на ООН. В същото време в различни региони на света демокрацията и човешките права са подложени на атаки и ерозия, а на тяхно място се утвърждава авторитаризъм. 

Всички тези негативни процеси, по думите на президента, отклоняват вниманието от не по-малко опасни предизвикателства за човечеството. Кризите, свързани с глобалните изменения в климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването заплашват живота на планетата и изискват отговор с ясното съзнание, че бъдещето на цивилизацията е под въпрос.

Затова историческото призвание на лидерите на кръстопътя на човечеството е да възвърнат доверието в многостранната дипломация и да отстояват основания на правила международен ред, подчерта Румен Радев. Държавният глава заяви, че този ред трябва да служи на категоричната воля на народите да живеят в мир, който е фундаментална предпоставка за оцеляването на човечеството и изграждането на благоденствие. „Възстановяването на мира и сигурността е нашият най-належащ приоритет“, подчерта президентът.   

В изказването си на форума държавният глава посочи, че вече са изминали 19 месеца от началото на войната на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН срещу неин съсед в нарушение на Устава на ООН. „От първия ден България заклейми агресията на Русия срещу Украйна. Всеки ден от тази война застрашава международния мир и сигурност и вече се е превърнала във война на изтощение, която изправя пред предизвикателство социалното и икономическото развитие в света“, подчерта Румен Радев.

Затова приоритет на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН е да намери подходи, които могат да очертаят пътя към възстановяване на мира в Украйна, подчерта държавният глава. По думите на президента развитието на събитията показва опасна тенденция на ескалация и риск от разпространяване на конфликта в Черно море и засягане на съседните на Украйна държави. Президентът призова за по-силна политическа воля, дипломация и активни преговори за постигането на всеобхватен, справедлив и устойчив мир, основан на международно признатите  принципи на ООН.  

Държавният глава изрази и тревогата на страната ни от изтеглянето на Русия от споразумението за пренос на зърнени храни през Черно море, продължаващите удари срещу пристанищната инфраструктура на Украйна и ограничението на корабоплаването в Черно море, които увеличават несигурността в снабдяването с храни, особено в глобалния Юг, където цената на войната също е особено висока.   

По отношение на увеличаващите се предизвикателства пред принципите, закрепени в Устава на ООН, включително в областта на международното право, президентът Радев изрази подкрепата на България за усилията към повишаване на прозрачността и отчетността в работата на Съвета за сигурност. Държавният глава подчерта, че истинската реформа на Съвета за сигурност остава трудна задача и страната ни очаква Съветът да бъде по-ефективен в осъществяването на основната си отговорност за разрешаване на международни конфликти. Румен Радев призова и за допълнително място на непостоянен член за групата на държавите от Източна Европа в бъдещия формат на Съвета за сигурност на ООН.

Румен Радев подчерта подкрепата на страната ни за европейската перспектива на Западните Балкани и добави, че изграждането на добросъседски отношения, всеобхватните реформи и изпълнението на критериите за членство в ЕС представляват основата на процеса на интеграция.

В изказването си на форума българският държавен глава изрази и позицията на страната ни по редица теми от дневния ред на ООН – подкрепа за борбата с глобалните изменения в климата, неразпространението на ядрено оръжие, укрепване на възможностите на националните системи за здравеопазване и изграждане на модерно и достъпно образование.

В годината, в която ООН отбелязва 75 години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, президентът подчерта, че документът е силен инструмент в подкрепа на равенството, справедливостта и спазването на човешките права. Държавният глава открои и действията на България в борбата с дискриминацията и езика на омразата, равнопоставеността на половете, спазването на правата на хората със специални потребности. 

Тази година България отбелязва и 80-годишнината от спасяването на цялата еврейска общност от 50 000 души в страната ни през Втората световна война. „Този забележителен епизод в модерната ни история вдъхновява за продължаващи действия за утвърждаване на толерантността и разбирателството като ключови ценности на обществото ни“, заяви Румен Радев. В изказването си на форума българският държавен глава подчерта и че България е обявила кандидатурата си за член на Комитета по човешките права за периода 2024-2026 г.

Над Западна и Централна България днес облачността ще е значителна и след обяд, на места главно в планинските райони, ще има валежи от дъжд. Ще духа слаб вятър от южната четвърт, показва прогнозата на НИМХ.

Максималните температури ще са от 22 до 24 градуса в западните райони до 28- 30 градуса на изток, където ще има повече слънчеви часове, в София – около 24 градуса.

В планините облачността ще е значителна и след обяд на места в масивите от Западна и Централна България ще има валежи от дъжд. Ще духа умерен югозападен, по високите и открити части – силен западен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 19 градуса, на 2000 метра – около 13 градуса.

По Черноморието ще преобладава слънчево време. Привечер облачността ще се увеличи, но ще е без валежи. Ще духа умерен вятър от югоизток. Максималните температури ще са 24-26 градуса. Температурата на морската вода е 23-25 градуса. Вълнението на морето ще бъде около 2 бала.

Всички печелят от подписания меморандум между правителството и земеделските производители, който влиза в сила от днес. Това каза министър-председателят акад. Николай Денков на брифинг в Министерския съвет  след подписването на документа с инициативния комитет, организирал общонационален протест.

Обединихме се с хората, които участваха на срещата, че именно по този начин можем да продължим напред, заяви премиерът и подчерта, че натрупаните в сектора проблеми ще бъдат решавани съвместно.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев благодари на всички участвали в преговорите, за конструктивния диалог и градивните предложения, направени от представителите на земеделските производители. Той допълни, че предстои съвместна работа със сектора, за да продължи създаването на среда с по-добри възможности за повече български продукти за българските граждани.

От името на инициативния комитет председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов благодари на министър-председателя акад. Николай Денков, на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и на министъра на финансите Асен Василев за проведения интензивен диалог в продължение на два дни и постигнатия резултат.

Подписаният меморандум между Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест включва следните споразумения:

Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия (ЕК);

Прието е решение от ЕК за съответствие на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“  за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на септември. В срок до 30.09.2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. Ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана на помощта за Украйна, която да бъде приета от МС до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от министър-председателя на Република България с председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ;

Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите остава срокът за подаване до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят указанията за предоставяне на помощ в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет;

Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките производители в сектор „Животновъдство“, в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство“. Разпределянето по секторите ще бъде по методика, изработена съвместно с МЗХ. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие;

Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.

„Всичко, което включихме в меморандума, освен че съответства на голяма част от очакванията и исканията на протестиращите, съответства на 100% на приоритетите и основните задачи на нашето правителство“, коментира премиерът акад. Денков. Той подчерта, че всички средства, които бяха отпуснати, са средства, които се полагат на земеделците. „Търсихме как да могат да ги получат по-рано, в пълен размер. Няма никакво отстъпление, има само ускоряване, подреждане и по-добра организация на работата, за да могат те да работят по-спокойно“, допълни министър-председателят. Той уточни, че подписаният днес документ съответства на споразумението между Украйна и ЕК. „Това, което направихме, е една малка крачка, но в правилната посока. Оттук нататък сме в етапа, в който работим заедно“, каза акад. Денков.

Представителите на инициативния комитет определиха меморандума като много важен документ между земеделската общност в България и правителството и посочиха, че е постигнат рационален баланс при преговорите.

Оттук нататък правителството в такива случаи ще подписва документи и всеки ще може да следи дали ги изпълняваме, съобщи акад. Денков.

На 80-годишна възраст почина дългогодишният главен редактор на вестник „Труд“ Тошо Тошев. Той е издъхнал тази сутрин в столична болница.

Журналистът е роден на 7 декември 1942 г. Завършва Българска филология в СУ. През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, а след това в програмна редакция на Българската телевизия.

В средата на 80-те става зам.-главен редактор на в. „Труд“, а десет години по-късно – главен редактор.

След продажбата на вестника обявява, че ще издава нов – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.