В Зографския манастир в Света гора се състоя тържествена интронизация на новия игумен – йеромонах Гавриил. Новият игумен бе въведен в длъжност с тържествено богослужение в съборния храм на обителта. В знак на признание и подкрепа, българската делегация подари на отец Гавриил архимандритски жезъл – символ на духовно достойнство, приемственост и пастирска отговорност.

 „За българската държавна делегация бе чест да поздравим и станем свидетели на интронизацията на българския игумен на българската Света обител Зограф. Историческо събитие с огромно значение предвид факта, че Зографският манастир е един от символите на българската духовност, заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев, който е начело на българската държавна делегация, която присъства на интронизацията. Георгиев допълни, че присъствието на представители на българското правителство е ясен знак за дългосрочен и неотменим ангажимент на българската държава към Зографския манастир. „Изключително сме благодарни и за високата чест, която бе показана от гръцката държава с уважението на празника днес“, отбеляза още Георгиев. Той изтъкна и ключовата роля на хиляди българи, които всяка година полагат доброволен труд за подновяването и поддържането на манастира.

Българската делегация подари на игумен Гавриил архимандритски жезъл в знак на уважение към него и към делото на Зографския манастир.

В церемонията участваха представители на всички светогорски манастири, духовната управа на Атон, както и официални гости от Гърция и България. Българската държавна делегация е водена от министъра на правосъдието Георги Георгиев, а в състава й са още министърът на земеделието и храните Георги Тахов, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и министърът на младежта и спорта Иван Пешев. Церемонията уважи и Константинос Гюлекас, зам.-министър на вътрешните работи на Гърция, отговарящ за Тракия и Македония. От името на премиера Мицотакис и цялото гръцко правителство, той поздрави Гавриил и заяви, че Гърция ще  продължи да помага на това свято място.

На церемонията присъстваха и множество поклонници, пристигнали специално за събитието – още едно свидетелство за значението на Зографската света обител като жив духовен мост между миналото и настоящето, място на молитва, историческа памет и национална идентичност.

По време на визитата българските министри проведоха и среща с духовното ръководство на Света гора. Игумен Гавриил увери, че ще продължи делото на своя предшественик архимандрит Амвросий. Той потвърди готовността си за тясно сътрудничество с българската държава, която обеща да продължи подкрепата си към манастира и българската общност на Атон.

Българската делегация пристигна в Зографския манастир по повод интронизацията на новия игумен – отец Гавриил.

„За мен е чест да водя българската делегация от четирима министри тук, в Зографския манастир, за интронизацията на игумен Гавриил. Това е изключително важно събитие за българската духовност, защото монах от самата общност – човек със заслуги за нейното обновление и укрепване – ще застане начело,“ заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев.

Делегацията, в която участват още министърът на земеделието и храните Георги Тахов, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и министърът на младежта и спорта Иван Пешев, бе тържествено посрещната в светата обител – единствения изцяло български манастир в Света гора.

Министрите се поклониха в съборния храм, запознаха се с историята и духовните традиции на манастира и отдадоха почит на гроба на покойния архимандрит Амвросий. Новият игумен прие лично делегацията и им показа чудотворните икони на свети Георги.

По време на визитата бе посетена и манастирската библиотека – едно от най-ценните хранилища на българската писменост и духовна памет, в която се съхранява черновата на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски – символ на националното пробуждане.

Официалната делегация ще участва утре, 11 май, в тържественото богослужение и интронизацията на отец Гавриил в присъствието на представители на цялата атонска общност.

Строителството на новия път до Зографския манастир  напредва активно с подкрепата на българската държава. Това стана ясно по време на визитата на българската делегация, водена от министъра на правосъдието Георги Георгиев.

„Българската държава има ангажимент към Зографския манастир, към българската монашеска общност. Има нужда от алтернативен нов път, който виждаме, че вече е напреднал много – неговото изграждане е с финансиране от държавата. Този ангажимент е потвърден и в рамките на тазгодишния бюджет, за да може да продължат работите по изграждането му,“ подчерта министър Георгиев.

Новият игумен на манастира отец Гавриил също акцентира върху значението на инфраструктурата за живота на общността: „Това е единствената артерия, свързваща манастира с външния свят. Преди се използваха каруци и мулета, днес са нужни съвременни средства. С отпуснатите миналата година средства вече е изградена трикилометрова отсечка, която позволява основната реконструкция да започне безопасно.“

Игуменът благодари за последователната подкрепа от страна на държавата: „Ние сме възпитани в България, кръстени там и израснали с вярата в Българската православна църква.“

По време на посещението си делегацията се запозна и с напредъка по реставрацията на източното „Банско крило“ на манастира – още един важен проект, финансиран от българската държава.

В делегацията участват още министърът на земеделието и храните Георги Тахов, министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов и министърът на младежта и спорта Иван Пешев.

Когато искаш извънреден конвергентен доклад за еврото, а в същото време мерките за защита на покупателната способност на българските граждани и за конкурентоспособността на българския бизнес се свеждат основно до декларации, то тогава напрежението естествено расте сред хората и доверието в управляващите спада. В такъв момент е най-добре и самите управляващи, които претендират, че с въвеждането на еврото защитават интересите на българските граждани, да потърсят тяхната подкрепа. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти в Кричим във връзка с предложението му към Народното събрание за провеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Държавният глава посочи, че българските правителства имат ангажимент към договор, сключен с ЕС, но техният най-голям ангажимент е именно към българските граждани. Попитан за решението на Конституционния съд от миналата година, президентът заяви, че тогава съдиите са разгледали друг въпрос, с друго съдържание и формулировка, а в предлагания от него референдум гражданите следва да се произнесат за готовността и за времевата рамка за приемане на еврото. „Това не могат да го правят само шепа политици и Европейската комисия. Трябва да се чуе българският народ, всичко останало е от лукавия“, каза Румен Радев и допълни, че предложението за допитване ще бъде внесено в парламента в понеделник. 

По думите му, единственият начин да се намали напрежението в обществото за влизането в еврозоната е хората да имат възможност да отидат до урните и да се произнесат по темата. „Когато институции с критично ниска легитимност взимат решения по стратегически въпроси за общото ни бъдеще, именно референдумът е изход чрез постигане на консенсус“, посочи държавният глава.

Според Румен Радев, ако управляващите наистина разбират, че има обществено напрежение за въвеждането на еврото, то би следвало да потърсят подкрепата на българските граждани. „Разчитам на всички демократични сили, защото ако са истински демократи, те следва да  уважават най-силния инструмент на демокрацията. Очаквам и всички, които непрекъснато говорят, че работят за хората, да се вслушат в хората“, допълни държавният глава. Попитан за възможни реакции от Брюксел, президентът постави въпроса дали след като Полша, Швеция и Дания, които са приели да не въвеждат еврото на този етап, означава, че те водят антиевропейска политика и че се отдалечават от ЕС.

„Вчера аз предложих референдум, а не партия“ – така президентът отговори на твърденията на политици, че с предложението за национално допитване цели създаване на партиен проект. „Това са спекулации, които целят да се отклони вниманието от референдума“, каза президентът и посочи, че въпросът за партия явно притеснява политическите сили. „Но аз по никакъв начин не съм отговорен за техните притеснения“, допълни Румен Радев. „Не бива да подменяме големия стратегически залог с индивидуалната драма. Смяната на националната валута е изключително важен въпрос, който заслужава истински дебат, мерки и референдум“, каза президентът в отговор на въпрос за заявката на Крум Зарков да напусне поста на секретар по правни въпроси .

Страната ни попада в тилната зона на циклон от Средиземноморието. Валежите започнаха още в петък вечерта и ще продължат в събота в Централна и Източна България. В югоизтока за денонощието ще се акумулират значителни количества – около и над 50 литра на квадратен метър. Още преди обяд от запад на изток облаците ще се разкъсват и в западните райони до вечерта валежи са малко вероятни. Дневни температури – между 13 и 18 градуса.

След кратки мъгли призори, неделният ден ще е с променлива облачност. Следобед отново ще има временни увеличения на облаците, но валежите ще са локални, най-вече в южната половина на страната. Температури в топлите часове – между 15 и 20 градуса.

Предстоящата седмица ще остане по-хладна. Дневните температури най-често ще са между 15 и 20-22 градуса. Сутрините ще са с условия за мъгли, следобедите – с разкъсана облачност и локални пролетни валежи, тук-там с гръмотевична активност. По-съществен валеж в Южна и Източна България се очаква с преминаването на циклон към края на работната седмица.

България отдавна избра своя европейски път на развитие, като пое валидно задължение за участие в паричния съюз с ратификацията на Договора за присъединяване и влизането му в сила. Народното събрание, избрано по легитимен път от българските граждани, прие всички необходими решения за присъединяване към еврозоната. Конституционният съд през 2024 г. се произнесе категорично, че провеждането на референдум за приемането на еврото е конституционно недопустимо. А дали страната ни е готова да се присъедини към еврозоната става ясно от конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Българското правителство полага, а аз като министър-председател ще продължа да полагам всички усилия за присъединяването на страната към Еврозоната. Защото съм уверен, че по този начин ще гарантираме на българските граждани изсветляването и повишаването на конкурентоспособността на икономиката, стабилизирането на публичните финанси, понижаването на лихвените проценти, доверие в инвеститорите и много други ползи. Но най-важната полза е, че демокрацията няма да има алтернатива.

Считам, че е категорично неприемливо президентът Румен Радев да чертае бъдещия си политически проект в електорална надпревара с “Възраждане” и чрез своето “Величие” , на гърба на бъдещето на българските граждани. Това поведение със своята непредвидимост,  създаде недоумение в европейските институции.

Ето защо като министър-председател на Република България призовавам всички народни представители в 51-ото Народно събрание, които са убедени, че България трябва да завърши пътя си на пълна интеграция в Европейския съюз, присъединявайки се към еврозоната, да докажат това с гласовете си в Народното събрание.

Държавният глава внася в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Скъпи сънародници,

Днес отбелязваме Деня на обединена Европа, в чийто фундамент здраво са заложени  демокрацията и свободната воля на гражданите.

България като пълноправен член на Европейския съюз е изправена пред стратегическо решение: въвеждането на единната европейска валута. След по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната.

В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемане. Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида: в политическата класа, в експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.

Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще.

Затова внасям в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи ЗА и ПРОТИВ. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Най-сетне референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата с еврото и ще предотврати всички негативни последствия, които носят решения, взети без подкрепата на мнозинството. 

Референдумът няма да бъде прецедент. И в други държави членки на ЕС са провеждани всенародни допитвания за въвеждане на еврото.

Всеки опит на политическите сили да представят предлагания от мен референдум за еврото като референдум ЗА или ПРОТИВ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ.

Районна прокуратура-Варна ръководи досъдебно производство във връзка със случай на деца, хоспитализирани след като са пили вода с белина в детската градина. Разследването се води за престъпление по чл. 133 от НК.

Рано сутринта днес е получен сигнал за седем деца, посещаващи детска градина в града, за които има съмнение, че са пили вода с остатъци от дезинфекционен препарат-белина. Незабавно децата са отведени в болнично заведение, където за тях са се погрижили специалисти. Децата са били в добро състояние, но въпреки това са оставени за наблюдение в УМБАЛ „Света Марина“, където предстои да бъдат извършени експертизи за изясняване на точното им състояние и дали са получили телесни повреди. Ще бъде извършена и химическа експертиза за установяване наличието на замърсители в съда, от който са пили вода децата.

В хода на работата по досъдебното производство ще бъдат разпитани ръководството и служителите в детската градина, както и други свидетели.

Работата по изясняването на всички факти и обстоятелства около случилото се тече и към момента под надзора на прокурор от Районна прокуратура-Варна.