Година 2031 – българският парламент е преместен под земята. Не поради съображения за сигурност, а защото вибрационните вълни от депутатските викове нарушаваха баланса на времето. Случваше се нещо странно. Всеки път, когато някой политик започнеше реч, се случваха мини-времеви сривове. Комисии заседаваха преди да са били създадени, законопроекти се гласуваха, преди да бъдат написани, а премиерът заспиваше за пет минути и се събуждаше в миналото, където отново беше кмет.
Министърът на вътрешните работи (настоящ и бъдещ едновременно), събра специална група: Комисията по Временни Престъпления. В нея бяха включени най-заплетените политически умове на страната с условието да не се напиват по време на заседания – условие, което така и не бе спазено нито веднъж.
Членове: Трима словом и трима цифром
Комисията имаше мисия да открие къде и кога е възникнала първата времева аномалия. Според техния главен хронограф (устройство, подобно на хронометър, но работещо с политически изказвания вместо с батерии), всичко започнало с реч на бивш депутат през 2026 година. В нея той объркал “бюджетен излишък” с “излишен бюджет” и това предизвикало логическа експлозия във времевия континуум. Земята пак взела решение да се наклони.
Комисията се телепортира в залата на парламента от 2026 година, използвайки машината “Ретроспект 5000”, която работеше само ако 5 души крещяха едновременно политически лозунги в различни диалекти. Оказа се обаче, че не само нашите герои могат да пътуват във времето. В подземните слоеве на Министерския съвет, откриха тайна стая, в която бивши премиери, вкл. холографски аватари на правителства от паралелни реалности, водеха дебати с бъдещи коалиции. Най-лудият сред тях бе Професор, клониран от речите на няколко поколения политици. Той твърдеше, че ако всички депутати кажат „няма пари“ в синхрон, времето ще се занули и държавата ще се рестартира като стар лаптоп – бавно, но сигурно.
Накрая, по време на ключово заседание, депутатка произнесе реч толкова объркана, че реалността започна да се саморедактира. Папките с документи започнаха да летят, телевизионните предавания започнаха да се случват в обратен ред, а един журналист от 2031 година бе забелязан да интервюира народен представител от 1989-та, който още не знаеше, че комунизмът е паднал.
Комисията трябваше да вземе решение: или да оставят нещата така и България да стане първата страна, живееща едновременно в четири времеви периода (което би улеснило изборите, защото можеш да гласуваш за кандидат от бъдещето), или да изключат машината, приемайки че светът отново ще стане… предвидим. С пиянско гласуване от 2 на 1 (другите двама бяха заспали), решиха да изключат машината. Настъпи тишина. Времето спря да се гърчи. Политиците се върнаха към старото – крамоли, скандали, липса на решения. Беше скучно, но поне не се събуждаха в 1878 г. по средата на Берлинския конгрес.
А в мазето на парламента един червен бутон остана леко пулсиращ – с надпис: „Ако пак ви стане скучно – натиснете.“
Елвира Нюню
