В началото на септември родителите в България преживяват нещо като малък Черен петък, но без намаления – само с инфлация на нерви и джобове. Първолаците тръгват на училище, а родителите им тръгват на лизинг.
Купуват се моливи, които очевидно са проектирани от „НАСА“ – поне по цената им. Тетрадките, обикновено хартиени, вече изглеждат като произведение на концептуалното изкуство – с корица от анимационен герой, който ще бъде „тотално изоставен“ след третата страница. Гумичката – малка, бяла, невинна – струва колкото бутилка прилично вино. Изборът е труден: дали да дадеш детето си да изтрие грешките си, или ти сам да ги удавиш в чаша мерло.
Най-абсурдното е, че всичко това се нарича „инвестиция в образование“. Инвестиция? Не, това е по-скоро абонамент за шоу – от онези, в които зрителят плаща за луксозни декори, а накрая актьорът забравя репликите си.
И докато детето гордо влиза в класната стая със сникърси, които биха разорили и средностатистически европеец, родителят стои отвън и си мисли: „Ако след 12 години получа грамотен човек, значи съм на печалба. Ако ли не – поне ще имам най-скъпата рисунка на къща с комин и пушек, която някога е съществувала.“
