Седем дни след като риболовният кораб с капитан Христо Спасов, сина му Александър и Любомил Мутишев изчезна от радарите край Маслен нос, близките им настояват за отговори защо издирването не е започнало веднага и кой координира цялата операция.
Дъщерята на капитана – Силвия Спасова, публикува открито писмо до институциите и обясни, че основната причина за това е липсата на официална комуникация с близките.
„Основната провокация е това, че вече почти седем дни, влизаме в осмия, като роднини нямаме никаква официална комуникация с институциите. Ние събирахме информация, звънейки по телефони, чрез приятели на изчезналите хора – на моето семейство и на Любомил. Реално нямаше някой, който да застане като координатор или като екип и да държи пряка връзка с нас и да ни информира какви са стъпките“, казва тя.
По думите ѝ у близките остава усещането, че операцията се е забавила и че приоритетно е било търсенето на самия кораб, а не на евентуално оцелели хора.
„Имаше едно изключително забавяне почти на всяка стъпка от мисията, която би трябвало да е спасителна. Остана усещането, че почти беше приоритет търсенето на кораба, а не толкова на оцелели от кораба“, посочва Силвия Спасова.
Тя поставя и въпроса защо е отнело време да се установи, че плавателният съд липсва, при положение че корабите се следят в реално време.
„Още от секунда едно си задаваме въпроса защо толкова време отне да се разбере, че корабът е изчезнал от радара. Защо трябваше да има граждански сигнал, преди да се започне каквото и да било по търсенето и евентуалното спасяване на хората“, казва тя.
По думите ѝ до започването на операцията са минали почти четири часа, а до подаването на първия граждански сигнал – около два часа, което според нея е критично време за хора, които може да са извън борда.
Силвия Спасова пита дали е правена предполагаема траектория за дрейф на спасителен плот и дали е имало активна координация със съседни държави.
„Направена ли е предполагаема траектория накъде може да е дрейфнал спасителният плот, ако такъв се е активирал? При положение, че имаме договори с Турция по линия на спасяване, защо трябваше през рибарски сдружения и през мен като близък да се свържем с Турция? Имало ли е официална нота?“, пита тя.
Най-болезненият въпрос за семейството остава кой координира цялата операция.
„Ясен отговор кой носи отговорност и дали това бяха най-добрите стъпки, които можеха да се направят, наистина остава като въпрос у нас“, посочва дъщерята на капитана.
По нейни думи има информация, че спасителният плот се намира на борда на потъналия кораб, което означава, че шансът за оцеляване е бил единствено в първите часове след изчезването.
„Единственият шанс е бил максимално бързо да се стигне до кораба още около осем часа, когато изчезва от радара. Но седем дни надеждата този плот да е някъде в морето остава. Големият въпрос е какво беше направено, за да се обследва тази евентуална траектория на дрейф и какво беше направено за търсене по въздух, по море и със съседните държави“, казва тя.
В края на разговора Силвия Спасова благодари на доброволците, рибарите, кмета на Созопол и на българския посланик в Турция за оказаното съдействие и призова трагичният случай да доведе до промени в процедурите.
„Иска ми се от тази ужасна ситуация да излезе нещо добро – да се помисли върху процедурите и дали не трябва да има друг орган, в който да влизат и специалисти, и рибари с опит, за да може при проблем в морето да се реагира максимално бързо“, казва тя.
