Триъгълната (или квадратна, но сгъната по диагонал) кърпа за глава има повече от двеста и петдесет диалектни названия, но е известна най-вече като „забрадка“.
Бялата памучна забрадка от тензух в Бургаско наричаме „дюлбен“ заради тъканта, от която е направена. Според рупците в Хасекията (вътрешна Странджа) това е „бяло браде“, а за рупците преселници е „пулчен дюлбен“ или „синчен дюлбен“ (украсен с пришити пулчета и синци). Бели дюлбени носели предимно момите, а „хундени брадета“ (скъпи, писани шалове) – омъжените жени, като част от празничното облекло и белег за семейно положение.
Как се слага забрадката? Ето две от най-разпространените забраждания:
Вариант 1: Квадратната забрадка със страна до 1 метър се прегъва по диагонал. Най-дългата страна на получения триъгълник е над челото. Двата странични края се кръстосват отзад на тила под третия, завиват се около главата и се връзват на темето или от лявата страна на лицевия овал.
Вариант 2: Двата срещуположни странични края се кръстосват под брадата и пак се връзват горе на главата.
В Етнографската експозиция (ул. „Княз Александър Батенберг“ 12–14) разполагаме с 39 нови дюлбена с различна украса – дар от жените от село Люляково.
Моми и невести, елате, забрадете се и се снимайте за спомен в нашите музейни кътове – до тъкачния стан, до чановете, до женската работна носия, до еркечлията с гайдата, с хурка и вретено или със стомна в ръка…
