Трима души, посветили живота си на спешната помощ, въвеждат в България
обучението по златния стандарт в поддържането на живота при травми, по
който работят спешните служби в цял свят. PHTLS (prehospital trauma
life support) е система за оценка и оказване на първа помощ на
пострадали преди пристигане в болница, която се използва от парамедици,
медици, военни, пожарникари и други обучени спасители. Тя е заложена е в
стандарта за спешна медицина и в повечето държави е задължителна за
всички, които работят в спешни и спасителни служби. Това е единен
протокол, който стандартизира действията на спасителите и намалява
смъртността при инциденти.
„Отне ни близо година, но упяхме да получим лиценз и акредитация от
Асоциацията на спешните медицински техници в САЩ. Това е единствената
световна организация, която лицензира обучители по световно признати
стандарти за качество“, споделят Веселина, Румен и Георги. Стартират
заедно с д-р Теодор Цанков, д-р Илиян Аврамов, Йоанна Георгиева и
Любомир Петров. Стават първите инструктори по PHTLS и продължават да
работят заедно в екип.
Дълги години Веселина Кехайова е единствената жена – спешен медик в
пожарната. Качва се на линейката преди 36 години. Първите десет години
преминават в ЦСМП – София. „Постъпих в пожарната през 1999 г. Тогава го
нямаше обучението, което сега предоставяме на нашите курсисти. Трябваше
да се усъвършенствам в движение. Нямах случай на смърт в линейката, не
знам късмет или добре свършена работа, но имах няколко пострадали, след
които съм ревала като дете“, разказва тя. Освен подготовката за реакция
при пожар и сваляне на пациенти по пожарни стълби, има специализация и
по водолазна медицина и помага на водолазите при търсене на удавници.
С Румен Божилов, колега от Спешна помощ, я среща съдбата. Освен колеги,
двамата стават и спътници в живота. Решават да създадат първия в
страната център за професионално обучение на парамедици и да предадат
опита си на млади хора, за които спасяването също да стане страст и
съдба. Той има опит в медицинското обезпечаване на морски и бойни
военни части, специализация по водолазна медицина и в център за обучение
на инструктори в Амстердам.
Синът им Георги влиза „с двата крака в спешната помощ“ след един
непринуден вечерен разговор. „Исках да стана пожарникар, но не ме
приеха. Бях разочарован, но не се отчаях. И майка ми, и баща ми
постоянно споделяха истории от работата си, но не бях мислил за спешната
медицина като за моя професия. Една вечер, след поредния ни разговор у
мен се зароди тази идея и станах курсист в техния професионален център.
Изчетох всичко, което намерих вкъщи, завърших и ме приеха на работа в
ЦСМП София“, разказва Георги.
След първите няколко адреса осъзнава, че това е неговото място. „Влязох,
както каза докторът, с който работих на първото си дежурство, „с двата
крака в спешната помощ“, тъй като още от първия адрес се наложи да
проведа животоспасяващи техники и да запазя самообладание, все пак беше
първият ми сблъсък с пациент. Не се поколебах да действам, както съм
научен“, добавя той.
Следват осем години адреси, работа в отделение… Но подобно на майка си
Георги разбира, че кабинетът и болницата не са за него. И двамата са
динамични натури и се чувстват най-добре в линейката. Георги става
инструктор и национален координатор на PHTLS курса. „Не съм
предполагала, че той ще тръгне по пътя на спешния медик. Обикновено
родителите карат децата си да ги следват, но това е тежка и специфична
работа. За спешния медик, парамедик и всеки, който иска да работи спешна
медицина най-важното е да е готов да помага на хората и да има голямо
сърце. Имаме курсисти, които отивайки на практика в Спешна помощ хвърлят
екипа и казват – „това не е за мен!“, споделя Веселина.
Вече са обучили над 500 парамедици и много хора, които просто искат да
знаят как да оказват първа помощ. „Всеки, който желае да работи в
спешната помощ трябва да иска да помага на хора в беда. Трябва да чете
постоянно, да следи новостите, да знае защо е там и че не е за всеки. Не
всеки може да преглътне видяното и преживяното. Някои ситуации остават
за цял живот, през други се преминава по-лесно, но удовлетворението след
спасен пациент, запазен живот, запазено семейство е неописуемо“, казва
Георги. Най-травматичен за него е споменът за катастрофа, при която в
ръцете му издъхва приятел. „Предизвикателствата са на всяко дежурство.
Не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще се случи, ще се справиш ли,
адреналинът се покачва, сетивата се изострят, слизаш и действаш! А в
това си има голяма доза чар“, убеден е той.
Професията „парамедик“ категорично има своето бъдеще, защото дефицитът в
спешните и спасителните служби се усеща все по-сериозно, а в редица
европейски държави парамедиците са гръбнакът на Спешната помощ. Това е и
целта на Съюза на парамедиците – издигане на професията на заслуженото
място, което й се полага.
Георги Борисов ще бъде част от екипа, който ще представя България в
състезанията EURO SimCup – едно от най-вълнуващите събития по време на
конгреса на Европейското дружество по спешна медицина (EUSEM), който ще
се проведе тази есен във Виена. Това е състезание по симулация, в което
отбори от цял свят се надпреварват в интензивни и реалистични сценарии
за оказване на спешна помощ. България е одобрена за участие в
състезанието за първи път, а кандидатурата е подадена от Съюза на
парамедиците под егидата на Асоциация на работещите в спешна медицинска
помощ, които са официалния представител на България в Европейското
дружество по спешна медицина. Това ще бъде още една стъпка към
утвърждаване на българските лекари и парамедици на международната сцена
и демонстриране на техните високи умения в симулирани ситуации на спешна
помощ, включително и при масови инциденти и бедствия. Участието им е от
съществено значение за споделяне на българския опит и усвояване на
световните добри практики.
На снимките – Веселина, Румен и Георги, по време на обученията и в
работна среда.
На снимките с линейката са само Веселина и Георги.
На снимката със спасителното куче е само Георги.
