Въпреки че общото равнище на потребителските цени в България остава най-ниското в Европейския съюз, някои основни хранителни продукти у нас се продават на цени, които надвишават средноевропейските. Това показва нов доклад за цените на храните, изготвен на базата на данни на „Евростат“, Националния статистически институт (НСИ), Европейската комисия и Министерството на земеделието.
Според анализа, през 2024 г. общият индекс на ценовите нива (EU=100) поставя България сред държавите с най-ниски цени в ЕС, но при отделни групи – като млечни продукти, масла и някои зърнени изделия – нивата у нас са над средното за Съюза.
Причините за това са комплексни и включват както глобални фактори – поскъпването на енергията, торовете и транспорта след войната в Украйна – така и вътрешни икономически особености, сред които ниска производителност в земеделието, високи входящи разходи за фермерите и концентрация в търговските вериги, посочва докладът.
През 2023–2024 г. инфлацията на храните в България е била сред най-високите в региона, като се отчита ръст на цените с над 30 процента за някои основни стоки в пиковите месеци. Макар темпът да се забавя през 2025 г., остатъчният ефект върху цените остава видим, показват данните на НСИ.
Докладът подчертава, че делът на доходите, изразходвани за храна, в българските домакинства продължава да е един от най-големите в Европейския съюз, което засилва социалното въздействие на инфлацията и води до усещане за висока ценова тежест. Сред предложените мерки за ограничаване на поскъпването са повишаване на производителността в земеделието, стимулиране на късите вериги на доставка, подобряване на логистичната инфраструктура и повишаване на прозрачността при търговските надценки.
В дългосрочен план авторите на анализа препоръчват изграждане на устойчива хранителна система, която да намали зависимостта от внос и да създаде по-голяма добавена стойност в местната преработвателна индустрия.
