Велика събота е най-тихият ден в християнския календар. Ден на смирение, в който светът сякаш притихва между Разпятието и Възкресението.
Според православната традиция това е денят, в който тялото на Иисус Христос е положено в гроба, а душата му слиза в ада, за да освободи праведниците. Ден на скръб, но и на надежда – защото именно в тази тишина се ражда очакването за чудото на Възкресението.
В храмовете се отслужва Василиева света литургия, а свещениците сменят тъмните одежди със светли – знак за идващата победа на живота над смъртта. За вярващите това е момент на вътрешно пречистване и подготовка за най-светлия християнски празник.
По традиция на Велика събота се довършва подготовката за Великден. Хората подреждат празничната трапеза, месят козунаци и боядисват яйца, ако не са го направили на Велики четвъртък.
В полунощ срещу неделя камбаните ще огласят храмовете, а с думите „Христос воскресе!“ ще започне празникът на Възкресението – моментът, към който води цялата тишина на този ден.
