В една държава, която не фигурира в учебниците по география, а само в медицинската документация на ООН, в Парламента (официално наричан Домът на народното непостоянство) се задаваше буря. Не метеорологическа, разбира се — такива бури не се допускат вътре от страх да не развалят перуките на депутатите. Не, тази буря беше политическа, като онези, които се правят със силни думи, празни обещания и тайни SMS-и, изпратени от джакузито в Брюксел.
Сутринта започна със скандал: депутат Грънджелов от партия „Народен Фалцет“ се опита да внесе вот на недоверие срещу правителството, след като установи, че кафето в парламентарната столова е заменено с „еко ечемичен сурогат с нотка на социална отговорност“. Той обяви това за „терористичен акт срещу либерално-демократичния вкус“ и реши, че нацията заслужава повече от правителство, което не може да направи дори едно прилично дълго макиато.
Малко по-късно на трибуната се качи самият премиер, бивш стендъп комик и настоящ специалист по избягване на въпроси. С отчетливо самодоволна усмивка той заяви:
– Ако това е вот на недоверие, то аз съм оперен певец и икономист! Салонът избухна в аплодисменти, защото малцина разбраха дали това беше шега или предизборно обещание. Но най-странното тепърва предстоеше. Докато дебатите се развиваха, в залата влезе Котката на Грънджелов – сива, зле подстригана ангорка с едно око, кръстена „Контрапротокол“. Котката скочи върху катедрата и, както свидетелстваха няколко камери (които мистериозно се повредиха след това), изсъска по посока на финансовия министър и изпусна нещо като реч. Никой не чу какво каза, но всички се съгласиха, че „беше много по-аргументирано от дискусията до момента“.
След това започна гласуването. Ситуацията беше сложна — няколко депутати се объркаха и гласуваха „за“ и „против“ едновременно, други търсеха бутон „не ми пука“, а трети откровено спяха с отворени очи (обучени в школата на бившия президент по „политическа будност при мозъчна неактивност“). Вотът, разбира се, не мина. Премиерът обяви, че това е „поредната победа за демокрацията и лично за мен“, след което веднага си качи снимка в Instagram с хаштаг #ОцеляхОтВот3, на която позира с ръка около Контрапротокол.
На следващия ден правителството внесе законопроект за „Пълна дигитализация на гражданското недоволство“, според който протестите вече ще се провеждат изцяло в Minecraft. В опозицията само депутат Грънджелов възрази, но никой не го чу, защото микрофонът му мистериозно излъчваше запис на боса нова. Така премина още един ден в страната, където истината винаги е в опозиция, котките са по-красноречиви от министри, а вотът на недоверие е просто традиционен сезонен ритуал – нещо между смяна на времето и годишен технически преглед на парламентарния абсурд.
„Грънджелов, Контрапротокол и Комисията по Несъществуващи Проблеми“
След като вотът на недоверие се провали със зрелищния провал на фойерверк в буркан с кисели краставички, депутат Грънджелов бе официално преназначен в Комисията по Несъществуващи Проблеми. Това бе парламентарна комисия със завидно високи бюджети и абсолютна липса на резултати – перфектното място за хора с „твърде много енергия и съмнителни принципи“, както се изрази председателят ѝ, баронеса Клавдия Локумова. На първото заседание на комисията темата бе: „Дали шумоленето на фолиото от вафла нарушава националната сигурност?“ Грънджелов, въоръжен с папка, която съдържаше само списък на музикалните си плейлисти, настоя темата да бъде сменена с по-сериозна:
– Предлагам да обсъдим ролята на правителството в укриването на истината за изчезналата захар от пакетчетата в парламентарната кухня! Но Локумова го изгледа строго:
– Това вече е в ресора на подкомисията по Микроскопични Заговори, г-н Грънджелов. Не подкопавайте междукомисионната стабилност. В този момент Контрапротокол – котката, която от седмици бе неофициален говорител на емоционалното състояние на опозицията – издаде кратък, но категоричен звук. Той бе интерпретиран от присъстващите по различен начин:
- Грънджелов го разчете като „Трябва да свалим правителството с балетен саботаж“. Баронеса Локумова го чу като „Къде ми е млечният омлет?“. А един депутат от партия „Разум и Преструвка“ заяви, че звукът представлява ясен призив за референдум относно дължината на вратовръзките. Вдъхновен от мистичното мяукане, Грънджелов реши да организира марш на безполезните инициативи – шествие от парламента до близкото кафене, при което депутатите носят папки, пълни с изрезки от вестници и плакати с надписи като:
- „И ние искаме скандал!“,
- „Няма справедливост – няма лимонада!“,
- и
- „Контрапротокол за премиер!“
Медийният отзвук бе огромен. Един сутрешен блок отдели цели 12 минути на темата, преди да премине към прякото включване от новата драма между метеоролог и поп-фолк певица. В кулоарите се носеше слух, че премиерът сериозно обмислял да предложи на котката поста главен медиатор по междуинституционални търкания – само и само да не се налага да преговаря с Грънджелов лично. На фона на това, в Комисията по Несъществуващи Проблеми назряваше нова дилема: Трябва ли в парламента да се въведе етичен кодекс за сънищата на депутатите по време на дебати?
Контрапротокол заспа на микрофона, което всички приеха като знак на одобрение.
