Приоритетите, заявени от парламентарното мнозинство в началото на новия политически сезон, се различават коренно от приоритетите, които в президентската институция считаме за важни. Плавното преминаване към еврото не може да бъде приоритет. Еврото е парична единица, инструмент за постигане на определени цели с определени политики. Днес не чухме обещание за такива цели и политики. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти във Велико Търново.
Тя посочи, че пред хората стоят редица остри проблеми, които трябва да бъдат решени. „300 хиляди българи са без вода. За разлика от правителството и от мнозинството аз смятам, че това е кризисна ситуация“, подчерта вицепрезидентът. Йотова открои и ръста на цените. „Доходите остават същите и страховете на хората са оправдани как ще посрещнем зимата“, заяви вицепрезидентът.
На въпрос дали България към 1 януари догодина ще отговаря на критериите за 3-процентов бюджетен дефицит, Илияна Йотова посочи, че процентът на инфлацията се увеличава въпреки уверенията, че сме в рамките на Маастрихтските критерии. „Ако продължаваме така, към началото на следващата година няма да ги изпълняваме. Впрочем съмнително е дали сме ги изпълнявали реално и при подаването на искането на конвергентните доклади. Помните шумно рекламираната в началото на годината дупка от 18 млрд. лв., която изчезна за 24 часа“, каза вицепрезидентът.
В коментар за посещението в България на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Илияна Йотова заяви, че ситуацията със самолета й е потопила целта и резултатите от визитата. „Оценката за нейния воаяж в Източна Европа тепърва предстои на европейско ниво. Но не стана ясно какви ангажименти е поела Европейската комисия към България“, посочи вицепрезидентът. Като тежък репутационен удар върху образа на страната ни Йотова определи създалата се ситуация със заглушения GPS сигнал на самолета, с който летя председателят на ЕК. „Правителството не направи достатъчно по този въпрос. Ако то е подало информация към Европейската комисия за конкретна руска намеса срещу Урсула фон дер Лайен, за да бъде изчистен образът на България, трябва да се проведе разследване и виновните да бъдат наказани. В противен случай става въпрос за пробив в националната сигурност на страна член на Европейския съюз“, заяви вицепрезидентът. Тя изтъкна, че министър-председателят трябва да направи всичко възможно, за да убеди европейските ни партньори и генералния секретар на НАТО, че става дума не за конкретна агресия срещу председателя на ЕК, а за нещо, което се случва постоянно, както самият той каза. „Ако не го направи, съмненията към нашата страна ще се засилват“, отбеляза Йотова.
Във връзка с европейския инструмент SAFE вицепрезидентът посочи, че България е подала искане за финансиране за между 2 и 3 млрд. евро. и през октомври трябва да представи националната програма в какво ще инвестираме тези средства. За сравнение тя открои заявените средства от Румъния в рамките на около 20 млрд. евро и на Полша – около 30 млрд. „Нямаме информация и дали ще участваме в закупуването на оръжие за Украйна от САЩ със средства от националния бюджет. Това е основен дебат в редица европейски държави, а ние се държим като провинция“, изтъкна Йотова.
На въпрос за полемиката между изпълнителната власт и президента за назначаването на председател на ДАНС, вицепрезидентът заяви, че държавният глава е бил категорично ясен в своите аргументи.
