На Бъдни вечер, която се отбелязва на 24 декември, по традиция на трапезата се поднасят само постни ястия, а броят им е нечетен. Обичаят е дълбоко свързан с християнската символика и народните вярвания в българската традиция.
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости в православния календар. Постната храна е израз на смирение и духовна подготовка преди празника Рождество Христово, който се отбелязва на следващия ден – 25 декември. Затова вечерята на Бъдни вечер има по-скоро обреден, а не празничен характер.
Трапезата традиционно включва постни ястия като боб, пълнени чушки, жито, сърми, ошав, мед и обредна питка с пара. Вярва се, че всяко ястие носи определена символика, свързана със здраве, плодородие, благополучие и дълголетие.
По традиция броят на ястията е нечетен – най-често 7, 9 или 11. В народните вярвания нечетните числа се възприемат като „живи“ и носещи движение и развитие, докато четните символизират завършеност и край. Смята се, че нечетният брой ястия благоприятства плодородието и изобилието през идващата година.
Отделните числа също имат символично значение – седем се свързва със сътворението на света, девет с пълнотата на жизнения цикъл, а единадесет – с надеждата за растеж и благоденствие.
По този начин трапезата на Бъдни вечер съчетава християнския смисъл на празника с древни народни вярвания, превръщайки вечерята в ритуал за здраве, мир и благополучие в семейството.


