Днес е Бабинден – денят на родилната помощ, който е и професионален празник на акушерите и гинеколозите.В миналото той се е свързвал с почитта към бабите, които са помагали при раждане в семейството. Затова и в тяхна чест, на някои места в страната и до днес се провеждат традиционни ритуали.
Според поверията, за да бъде лесно раждането, бабата трябвало да се прекръсти, да прекади къщата, да отвърже всичко завързано и да затвори прозорците. Самото раждане трябвало да се пази в тайна, в която да са посветени единствено свекървата и бабата – акушерка.
Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.
Макар днес Бабинден да губи доста от обредните си обичаи, традиционната празнични ритуали са доста богати.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подавала на бабата сапуна, поливала ѝ вода да се измие и я дарявала с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат; закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането бабата трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и да подскачи три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След поливането жените дарявали бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо. Бабата пък връзвала на дясната ръчичка на децата, които е изродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измивала лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.
Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. На обяд булките и невестите се събирали на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена трябвало да носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино, пише Bnews.bg Жените целували ръка на бабата и ѝ подавали подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждали дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.
Пиршеството е придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки.
Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадяла под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.
След обеда на трапезата у бабата идвали и мъжете.
