В социалната мрежа Фейсбук се появи група в защита на Румяна Желева. Името на групата е „Ние ХАРЕСВАМЕ Румяна Желева за Комисар“ и описанието е на български и английски език. В текста в подкрепа на Желева се казва, че всичко, на което ставаме свидетели е „една систематична пропагандна кампания, целяща да урони престижа на новото правителство, но оттам уронва престижа на България“. И още :“Безпрецедентно в историята на ЕС, по време на изслушвания, сънародници на кандидата за комисар да правят всичко възможно да компрометират неговото добро име. Трябваше да влезнем ние за да покажем в ЕС как българин оплюва българин по политически причини. Нека припомним какъв е контекста на пиесата, която съзерцаваме. 
Прокуратурата в България е завела дела срещу 4 министъра, както и министър-председателя на бившата тройна коалиция. Нещо нечувано в 20 годишния преход. Той и затова продължи толкова време. За първи път в последните 20 години корумпирани висши служебни служители най-сетне се подвеждат под отговорност. И сега са като опарени. Техния единствен начин да се измъкнат от прожекторите бе да атакуват новото българско правителство, а в най-лесна мишена затова се превърна нашия външен министър Румяна Желева, която е кандидат за еврокомисар.
Първо мъжът и бе мафиот. Това не мина. После бе некомпетентна и злобна, „говори се“. Кой говори? Никой не го интересува. Важното е, че се говори. Лека по-лека колелата на пропагандната машина захапаха и механизма се задейства. Като завършек, изровиха проблем с фирма, която е нямала дейност през въпросните години, и чиято продажба е станала по номинална стойност, т.е. няма извършена печалба, т.е. Министър Желева не е имала нищо за деклариране. Но трябваше да има спекулации. Това ли е националния ни дух?
Подкрепата за Румяна Желева в случая е подкрепа за опазване на доброто име на една България, която най-сетне тръгна в правилна посока. Тази посока естествено отдалечава влиятелни кръгове от техните интереси. Но е време кръговете да отстъпят на заден план за да може това правителство да е първото прохождане, а не поредното прехождане.
