13.1 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Еманюел Макрон е новият президент на Франция

Основателят на движение „Напред!“ Еманюел Макрон е новият президент на Франция, сочат окончателните резултати от балотажа на изборите за държавен глава. Лидерката на Окончателните резултати от преброяването на бюлетините от втория тур на президентските избори във Франция бяха съобщени от Министерството на вътрешните работи в Париж, което отговаря за провеждането на изборите във Франция.

Лидерката на партията „Национален фронт“ Марин Льо Пен, която загуби балотажа, получи 34,18% или 10 милиона гласа в своя подкрепа. Еманюел Макрон става президент на Франция с над 19 милиона гласа (65,82%). Почти 4 милиона французи са гласували с празна бюлетина или са я направили невалидна с вписване на текст, скъсване или задраскване. При вота в Сен Пиер и Микелон, Макрон получава 63,3% от подкрепата на избирателите. Гласовете за съперника му Марин льо Пен възлизат на 36,7%. В Сен Мартен Макрон е лидер със 67,6%, а Льо Пен има 32,4%. Във Френска Гвиана разликата е 65 на сто срещу 35 на сто. На Мартиника Макрон води със 77,5%, а Марин льо Пен взима едва 22,5% от гласовете.

Гласуването в отвъдморските територии на Франция се проведе вчера. Още по-осезаема и любопитна изглежда е разликата в САЩ и Канада. В Ню Йорк Еманюел Макрон печели с цели 94,7% спрямо 5,3 за Льо Пен. В Чикаго разликата е съответно 92 на 8, а в Отава и Монреал – 90% срещу 10%. Сравнително ниска бе избирателтната активност като се очаква неявилите се пред урните да поставят рекорд. До 65,30% достигна избирателната активност на към 17:00 ч. местно време (18:00 ч. българско време). На първия тур на изборите, който се състоя на 23 април, за целия ден позицията си заявиха 77,8 на сто от гласоподавателите. Двамата кандидати останаха на балотаж, след като на първия тур на изборите преди две седмици спечелиха най-много гласове в сравнение с останалите претенденти.

Тогава Льо Пен постигна исторически за крайната десница резултат – 21.30% от гласовете. Тя остана на второ място след напористия млад проевропейски политик и бивш банкер Макрон, който я изпревари макар и не с много – 24.01%. Роденият в лекарско семейство Еманюел Макрон отказва да тръгне по стъпките на своите родители и вместо с медицина започва да се занимава с философия, а по-късно завършва прочутия Институт за политически изследвания „Sciences Po“. Той е и възпитаник на елитната Национална школа по администрация (ENA) в Страсбург, която през годините са завършили редица френски политици като Жак Ширак, Франсоа Оланд, Ален Жупе и Лоран Фабиюс.

„Макрон е продукт на този френски елит“, казва директорът на германско-френския институт в Людвигсбург Щефан Зайдендорф пред „Дойче веле“. След като получава образование, той бързо си намери работа като финансов инспектор към министерството на икономиката, а по-късно работи във френската банка на семейство Ротшийлд Rothschild & Cie Banque. На новата си работа той се занимава с мащабни инвестиционни проекти като сделката за 9 млрд. евро между швейцарската компания „Нестле“ и американския фармацевтичен гигант „Пфицер“.

Икономическите му познания бързо привличат вниманието на Франсоа Оланд, който отново го връща в държавния апарат. През 2012 г. Макрон е назначен за икономически съветник в Елисейския дворец, а две години по-късно става и министър на икономиката. Центристът имаше откровено проевропейска кампания. Той иска да укрепи еврозоната като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага еврозоната да има свой парламент и финансови министър. Иска Европа да засили външните си граници като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили. Ще наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА.

Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната й политика към търсещите убежище мигранти. Той иска да обедини сложната система от правила за пенсиониране за различните служители в държавния и частния сектор, запазвайки сегашната пенсионна възраст. Иска да даде на самонаетите достъп до обезщетения за безработица, но ще спре обезщетенията за квалифицирани работници, които отказват две последователни „достойни” предложения за работа.

За да овладее бюджета, Макрон иска да съкрати 120 000 работни места за държавни служители, но без тези в болниците, като успоредно създаде 10 000 работни места в полицията и 4-5000 работни места за преподаватели. В платформата му е заложено тригодишно освобождаване от данъци за 80% от френските домакинства. Иска също да превърне т. нар. имуществен „данък солидарност” за хора, декларирали над 1,3 млн. евро в активи, в данък върху недвижимото имущество, който ще изключва финансовите активи. Макрон иска също да даде на училищата по-голяма автономия при наемането на персонал и да съкрати наполовина големината на паралелките в основните училища в райони с ниска успеваемост и бедност. Ще забрани използването на мобилни телефони в началните училища.

Любопитен факт е, че за пръв път в историята на Петата република гражданите на страната избираха между двама кандидати, смятани за „аутсайдери“ според традициите на френската политика. Нито един от двамата не бяха кандидати на двете основни политически формации на страната – голистката десницата и левицата. И фактът, че за пръв път нито един от кандидати на класическите партии не достигна до финала на президентската надпревара накара мнозина политолози и анализатори едва ли не да алармират, че страната е на ръба на политическа революция, а и че люлката на европейските революции вече здраво се люлее. Френският избирател е наистина разочарован от традиционните партии, но макар и смятани за нещо като аутсайдери, Макрон и Льо Пен са част от политическата система и в този смисъл са толкова системни фигури, колкото и отпаднали им съперници. В момента страната има тежки проблеми, породени както от последиците на световната финансова криза, така и от слабото управление на сегашния президент-социалист Франсоа Оланд.

Последните години се изостри терористичната заплаха и свързания с нея мигрантски проблем – 10 процента от населението на страната са мюсюлмани, родени извън пределите й. Повече от 66 хил. избирателни секции на територията на континентална Франция отвориха врати точно в 08:00 ч. парижко време. Пускането на бюлетина беше възможно до 20:00 ч. местно време. Регистрираните гласоподаватели бяха близо 47 млн. души. Жителите на отвъдморските територии на Париж гласуваха още вчера. За сигурността по време на вота бяха мобилизирани 50 000 полицаи, подкрепяни от 7000 войници от антитерористичната операция „Сентинел“. Това бяха и първите избори във Франция, провеждани под висока степен на опасност, предвид последните терористични нападения страната. Президент се избира за срок от 5 години. Широки правомощия за държавния глава са разписани в Конституцията през 1958 г. В една от малкото страни от Западна Европа със смесена президентско-парламентарна форма на управление, лидерът назначава назначава министър-председателя и ръководи съставянето на правителство. Негово е представителството на седмичните заседания на Министерския съвет и обнародването на законите, приети от парламента. Има право да издава свои постановления и да свиква извънредно заседание на парламента. Той също така е гарант на Конституцията и за независимостта на съдебната власт.

Френският президент има широки правомощия и във външната политика. Той представлява страната в международните срещи на високо равнище и определя външната политика на френската дипломация. Едновременно с това, първият човек на Републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Франция. Той е отговорен за вземането на решения за военни операции в чужбина и съхранява една от основните тайни на правителството – достъпа до ядрено оръжие. Новият президент на Франция ще се закълне пред народа най-късно до 14 май, поемайки властта от Франсоа Оланд. Настоящият лидер отказа да се кандидатира за втори мандат, след като отбеляза рекордно нисък рейтинг през първия. /БГНЕС

П

7,954Феновехаресване
2,547последователиследвам
11,481абонатиабонирам
Последни новини
spot_img
spot_img
Свързани новини

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук