24.3 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Случка с абитуриент разтърси Facebook

Историята на едно момче от София, разказва Весна Видева в личния си Facebook профил:

Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда.

Image_5528556_128

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите….и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Image_5528559_128

Викам: „МОЛЯ?!?“ Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня.

Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: „Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?“ Момчето влезе притеснено: „Ами хотелът е след Хемус по бул. „Черни връх…“

Викам: „Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.“

Тръгнахме и питам: „Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?

„Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се“.

„Ейййй“ – викам, – „Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???“

И той вика: „Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си.“ И се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото… Без обичайното бибиткане, балони, броене… Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „под наем“, нали се сещаш – големите гъзари.

Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… И к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше… Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

Image_5528560_128

Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… Нито веднъж. 🙂 Честито завършване и успех! 🙂

 

7,954Феновехаресване
2,547последователиследвам
11,481абонатиабонирам
Последни новини
spot_img
spot_img
Свързани новини

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук