Фамилия Тоника изтегли най-новата си песен „Може би още те обичам” от участие в конкурса на фестивала „Бургас и морето”, който ще се проведе на 3 август 2013 в Летния театър в морския град. Композицията е дело на Асен Масларски по стихове на Живка Митова и аранжимент на Димитър Гетов. 
На нейно мястоще влезе следващата песен в класацията – „Бургас и морето” на местния дует Радо Иванов и Гюлсюм Али, обяви организаторката от Община Бургас Гергана Илиева.
Асен Масларски обясни в специално писмо до „БГ естрада” защо се е стигнало до това.
„Да, оттеглих песента. Да, причината е в това, че един от нас не може да дойде.
Да, това е Тео Шишманов. Екс басът на „Тоника СВ” и „Фамилия Тоника”.
На всички обадили се съвсем човешки обясних, че не мога да коментирам лични решения, взети от когото и да било! Говорих с целия екип, обсъдихме ситуацията и след това реших, че е много по-достойно и нормално да оттегля песента, отколкото да минаваме на други варианти в последния момент– търсене на друг певец, нови репетиции и т.н. Нищо скандално. Без сръдни и без злословене. И въпреки това някакъв сайт не пропусна да плесне идиотското заглавие „Скандал! „Тоника” се изпокараха!”
Кой въведе тази (направо) мода, когато се пише за „Тоника” непременно да присъстват скандали и гадости?! Кой има интерес да се пише лошо за групата? Кому вършат работа подобни заглавия и трактовки на събитията? Защо по темата „Тоника” единствените мнения, които се публикуват са тези на някои бивши членове?! Защо е това насъскване?!
Когато написах тази песен аз, естествено, я писах за нас двамата с Милица. Но в главата ми звучаха още много, много гласове и реших да започна от баса. Обадих се на Тео – не защото е бас на „Тоника”, а защото се познаваме още от 1981 г. Първият ми въпрос беше: Има ли нещо, което да те притеснява или спира, ако те поканя да запишеш тази песен с нас (двамата с Милица)? Отговорът му беше, че единственото му изискване е песента да му хареса! Е, хареса му. След това заедно обсъждахме следващите стъпки. По негова идея поканих Ралица, която също съгласи. Той ми даде и идеята да променя името на участниците от „Асен и приятели” на „Асен и „Тоника”! Съгласих се. Но на следващият ден си дадох сметка, че заформяме една конфигурация, която със сигурност вече ще доведе до интриги, злословия и какви ли не спекулации! Защото групата ставаше Милица, Ралица, Тео и… Асен. Прилича ли ви на нещо?! Естествено – това е форматът „Тоника СВ”, само че без Драго. Неминуемо щяха да плъзнат слухове и интриги, че едва ли не искам да го изгоня от групата и аз да се наместя там и т.н. и т.н. Нещо, което никога не съм си и помислял, желал или мечтал!!! Тъкмо поради тази причина се обадих и поканих и останалите двама – Ева и Драго. Така се стигна до окончателния формат „Тоника” и Асен, със специалното участие на Тео! Толкова!
Е, давах си сметка, че тази конфигурация едва ли щеше да се приеме с възторг от „бащицата” на групата и то на собствената му територия, пред бургаската публика! Макар, че картинката се очертаваше преинтересна – на сцената щяха да се появят любимата му „Тоника”, бившият му бас, бившата му „основна” солистка Ваня Костова, както и фаворитката от настоящата му група „5-те сезона”. Но какво да се прави?! „Бургас и морето” е единственият оцелял фестивал и на практика от сцената му проличава кой и какво продължава да прави, докъде е стигнал, къде е спрял, кои са работещите имена, кои са „абонираните” изпълнители… Не съм имал намерението да правя някаква реконструкция на групата или пък да се опитвам да ги събирам отново (за разлика от представителите на един вестник), защото знам, че това е невъзможно! Аз съм свидетел на процесите в тази група още от 2000 г. Бях свидетел на оттеглянето на Ваня (през 2001 г.), след това на Тео (2002), накрая и Диомов пое пътя на невъзвращенеца (2006). Знам какво причиниха на останалите, но и помня как всичко това помогна за консолидацията на групата. Видях на практика какво означава „Един неразделен клас” в лицето на Ева, Милица, Ралица, Драго и Гого! И поради това много се учудих на мераците на някои хора след 12 години отсъствие отново да си попеят в „Тоника”, че и на всичкото отгоре да определят кои са членовете и кои – не на една работеща и без тях група?!?! Мисля, че за всеки нормален човек тази игра на „иди ми – дойди ми” просто е неосъществима. Аз лично (от тогава, че до ден-днешен) много внимавам какво си пожелавам, защото си спомням ясно думите на Ваня, с които втрещи претъпканата Зала 1 на НДК и колегите си, когато заяви, че тръгва по път, от който няма връщане! Май желанието и (нейното, и на останалите отломки) се сбъдна, защото по Коледа стават чудеса, нали?!… И се получи както в песента на Ева и Гого – „Няма път назад”!
Но аз се отплеснах. Та на темата: какво ще се случи оттук нататък с песента „Може би още те обичам”? Тя изигра своята роля в този си вид на конкурсна песен. Ще остане като песен на „Тоника”! Спирам медийните и изяви, докато не махна моя глас от записа, а басовата партия не бъде изпята от друг „special guest”. Това е формулата, под която групата ще продължи концертната и звукозаписната си дейност. А това, в едно съм сигурен е, че „Тоника” ги чакат още страхотни години и концерти и ще си останат любимата група на милиони българи. Без да търсят нови лица – нито бъдещи, нито бивши!
