Омбудсманът от община Бургас Таньо Атанасов коментира в писмо до медиите внесения проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Предложението беше внесено за разглеждане от народните представители Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев.
Публикуваме текста без редакторска намеса:
„Мотивите, които са изложени към внесеното предложение, според мен, са крайно пестеливи и неубедителни. Не са посочени с кои социални, професионални, отраслови или партийни структури са обсъдени, подкрепени или инициирани.
Авторите очевидно се опитват под общите фрази за „облекчаване условията за стопанската дейност главно на микропредприятията и малките фирми“ и „очакваме, че това ще намали и корупционния натиск върху бизнеса“ да прикрият липсата на задълбочена и сериозна оценка на плюсовете и минусите на предлаганите промени. Промените на парче на основния закон, който урежда сложните отношения между работодателите, работниците и професионалните организации не водят до баланс на интересите и пораждат нови проблеми.
Едва ли целта на тези промени е само да отпадне задължението за изготвянето на графици за ползване на отпуските.
С отпадане на посочените изменения в чл. 173 на КТ се нарушава баланса на правата и отговорностите между работодател и работник, при осигуряване на гарантираната годишна почивка. За никой не е тайна големият брой дължими отпуски.
Съгласно оставащата ал. 2 „Работника и служителя е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година за която се полага“, а работодателя съгласно ал. 6 не е длъжен да му го гарантира и осигури във време договорено между двамата равноправни партньори. Къде е записано, че тази отмяна се отнася само за т. н. малки фирми?!
Поставя се работника и служителя в подчинена роля спрямо работодателя. С отпадането на ал. 9, му се отнема правото да поиска и ползва полагаемия му се отпуск.
Не е безспорна и предложената промяна в чл. 62, ал. 3, където се предлага думата „тридневен“ да се замени със „седемдневен“, т. е. да се увеличи времето за информиране на съответното поделение на НАП за сключване или изменение на трудов договор и приравни с това за неговото прекратяване.
Стремежът трябва да бъде в обратна посока, необходимо е да се въведе електронна регистрация и тя трябва да се състои в деня на сключване на трудовия договор, а не да се увеличава този срок.
Категорично считам, че чл. 277 не бива да отпада в КТ, защото задължението на работодателя да разработи и утвърди правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е управленческото средство за изпълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работил съм близо 40 години в Нефтохим Бургас и знам какво е отражението на тежките условия върху здравето на работниците и служителите.
Не е тайна повишения травматизъм и безхаберие на част от работодателите към разходите за безопасни и здравословни условия на труд.
Не по-малко спорна е предлаганата промяна на т. 10, ал. 1, на чл. 328. Кое налага обезателно да се възстанови отново това право на работодателя? Какви проблеми решава тази промяна, коя и каква част от работниците ще засегне и какво ще постигне с това?
Къде са аргументите, че ще се освободят толкова хиляди нови работни места или ще се постигнат някакви особени икономически резултати или просто ще се удовлетвори за пореден път исканията само на работодателите. Вместо да постигне някакво съгласие между социалните партньори на базата на вървящата дискусия се предлага промяна.
Да му мислят хората на наемния труд и многобройните пенсионери с мизерни пенсии, които са принудени да работят, за да оцеляват, тях дори и депутатите от лявата партия не ги защитават. Твърде спорно е и предложението, разпоредбите на чл. 136а, чл. 138а и чл. 181, да не се прилагат за микропредприятията и малките предприятия. Тъкмо в тях, според моите наблюдения, своеволията на работодателите са най- големи. В редица случаи те се държат, като безконтролни и експлоатират труда и унижават много хора на наемния труд, принудени да търпят капризите на новите собственици.
Нарушаването на работното време е масово, там не се допускат никакви синдикални или отраслови организации. Масово не се заплаща допълнителното работно време нито се компенсира в отпуск.
Защо именно народните представители от БСП посягат на тази държавна и синдикална защита на тази категория наемни работници? Моето обяснение е, че изпълняват открито лобистки интереси обслужващи само работодателите.
Подобен е резултата и при отмяната на чл. 181. Ако няма установени правила за организация на трудовия процес, ако не са определени правата и задълженията на наетите работници и служители, как ще работи това малко предприятие? Кой и какъв контрол ще осъществява на този работодател и този работник? Каква длъжностна характеристика ще има работника и служителя или ще зависи само от капризите на новия господар? Обяснението, най-често е, че това били т. н. семейни фирми и тях тия формалности ги притеснявали.
По този начин с прокарването на тези промени, според мен, се лишават хиляди работници от защита на техните трудови и граждански права и стимулират растящото нарушаване на основни граждански и конституционни права, на хората на наемния труд.
