Един от най-древните обичаи по родните земи и тази година се проведе в Малко Търново. Стотици жители и гости на странджанския град посрещнаха прочутия Бял кукер навръх Сирни Заговезни – така, както повеляват традициите. Автентични песни от края, бой на тъпани и гайди огласиха градчето наред с шумното кукерско шествие.
Дъждът не изплаши пазителите на традицията, която е възстановена от няколко години насам. Запазени са почти всички детайли, познати от миналото. Наред с Белия кукер, наричан още Кукер без маска, който задължително е с начернено лице, градчето обиколиха и множество колоритни персонажи – лекар, мома, бръснар, старица, майка с бебе, стражар, всеки от които носи различна символика.
Не остана къща в Малко Търново, която да не посрещне дружината. А домакините винаги ги канят с охота, защото според вярванията именно Кукерът без маска и неговите спътници ще прогонят злите сили, ще пазят от болести и ще носят благодат през цялата година.
Ритуалът започна рано сутринта като пръв домакин бе кметът на Малко Търново, Илиян Янчев. В кметската къща той бе символично „обръснат”, след което всички се отправиха към градския площад, където извиха дълго хоро.
„Похвално е и радостно e, че тези млади хора се обръщат с цялото си сърце към традициите. Не можем да им сърдим, че вият хорото в обратна посока или защото качват белия кукер на каруцата, в която само „царят ” има право да стои по време на обреда”, разказва пред екипа ни 78-годишният Иван Бахчеванов.
Празнуването на Кукер без маска е част от Живото наследство на Странджа. Страната ни дори обмисля да го включи в листата за живо нематериално културно наследство. Игрите на Белия кукер ще се борят и за признанието на ЮНЕСКО.
Към днешна дата за изследователите на тракийската древност няма никакво съмнение, че „Кукер без маска“ е наследник на тракийския бог Дионис. Запазени са изричните изисквания към облеклото на Кукера – той да е облечен в седем овчи кожи, а на главата си да има висока гугла с рога.
Описанието въплъщава митологията на Дионис , който е разкъсан на 7 части от титаните и възкръсва едва след като Аполон ги събира отново. Запазено е вярването, че кукерските кожи в края на деня трябва да бъдат разшити на съставните си 7 части и да бъдат изхвърлени в течаща вода, а на следващата година да се шият нови.
„Белият кукер може да намери място и в кодирането на слънчевата фаза. Обредността е в периода на пролетното равнодействие. Кукерът играе ролята на Бог, който в обредната игра умира и отново се ражда, като по този начин изиграва края и началото на живота. Персонажите с най-важна и архаична роля, освен кукера, са царят и бабата. Царят изиграва ролята на земния наместник на Бог, а бабата играе ролята на Великата богиня майка. Поради тази причина кукерът и бабата изиграват сцена на съвкупление. През целия ден те се търкалят по земята”, разказа уредникът на малкотърновския музей, Ивелина Иванова.
След залез слънце на метри от градския площад се организира и така нареченото „заораване“. Дълго хоро пък се вие около Пали-коша на върха не десет метров прът, който се пали след десетки символични действия. Така нареченият Пали-кош, символизира края на зимата и пречистването чрез огъня.
Едва когато изгори и падне на земята, всички го прескачат за здраве. Обичаят е бил широко разпространен в много от странджанските села до края на 70-те години. Най-ревностно пазен обаче остава именно в Малко Търново. По време на целия празник в града се разсипва много брашно. И не защото местните са прахосници, а защото вярват, че така годината ще бъде плодородна, а набрашнените хора, здрави.
Обичаят Бял кукер е застъпен и в проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа“. Основната му цел е интегрирано управление и ефективен маркетинг на туристическия потенциал на общините Бургас, Приморско, Малко Търново, Средец и Камено в подкрепа на устойчивото развитие на региона и утвърждаването му като конкурентоспособна туристическа дестинация. Проектът предвижда създаването на разнообразни и с регионален потенциал туристически продукти, които чрез ефективен маркетинг да се промотират на туристическия пазар и да привлекат нови пазарни сегменти: нови туристи от страната и чужбина, да допринесат за икономическата диверсификация на региона.
©Снимки: Атанас Дубаров / zonaburgas.bg
