Нови предложения в проекта за Семеен кодекс, облекчаващи процедурите по осиновяване, внесе депутатът Фатме Илияз между двете четения в пленарна зала на кодекса. „Налага се буквата на закона сериозно да бъде променена, за да не останат десетките констатации, наблюдения и препоръки от дискусии и кръгли маси, които бяха направени в последната година, само добри пожелания. Водещата идея е съкращаване на сроковете за извършване на осиновяванията, като при това се осигурява пълноценна защита на интереса на децата“ – мотивира своето активно участие в работата по промените бургаският депутат. 
За първи път с предложените от Фатме Илияз промени в кодекса е обърнато специално внимание на качествената и бърза работа на административния апарат, който е ангажиран с осиновяванията. Предлага се създаването на нова алнея, която указва че „В срок един месец от вписването на детето в регистъра, съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра подходящ осиновител“. Определени са и срокове при пропуски, фактически грешки или несъответствия в документите на дете като е посочено, че директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане дава срок за отстрянаването им не по-голям от 14 дни. Предвижда се и създаването на специална глава за административно наказателни разпоредби спрямо длъжностни лица, които работят в тази сфера. Те са за забавяне в изготвянето на детските досиета или за неизрязно водене на документация. „Мисля че е наложително в буквата на закона да има санкции, за да остане безхаберието на българския чиновник в миналото, особено в такава деликатна сфера, в която съдбата на дете е поставена на карта“ – обосновава се Фатме Илияз за исканите рестрикции. Депутатът предлага глоба в размер от 200 до 2 000 лв. при първо нарушение на длъжностно лице и от 500 до 5 000 лв. при повторно нарушение. Наказателните постановления ще се издават от министъра на правосъдието, министъра на труда и социалната политика или от оправомощени от тях лица. За да се ускори извеждането на децата от специализираните институции с цел отглеждането им от роднини, близки или от приемни семейства се предлага да се допуска осиновяване без съгласие на родителя, ако последният в срок от шест месеца след настаняването на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката, предвижда още проектът на нов Семеен кодекс.
Възлага се на Министерството на правосъдието да предприема допълнителни мерки, когато за дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над 7 години не могат да се определят подходящи осиновяващи или определените осиновяващи са отказали да осиновят, а именно да публикува на официалната си електронна страница обща информация за детето, включваща и данни за неговите специфики. Ако в едномесечен срок не постъпи молба за осиновяване, министерството предоставя тази информация на съответния централен орган или на посочена от него чуждестранна акредитирана организация в случай на подписан за целта договор по чл. 39, т. 2 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване.
„Срокът за преминаване от един регистър в друг трябва да се съкрати максимално. Нечовешко е деца от ромски произход или вече в една по-голяма възраст да престояват в регистъра за национално осиновяване, след като априори се знае, че българинът не е склонен да осиновява такива деца. Те бързо трябва да бъдат вписани в регистъра за международно осиновяване, като това не ги лишава от шанса да бъдат осиновени в България, ако се намери кандидат-осиновител. Задължително е да се въведе максимален срок за чакане за посочване на дете. Кандидат-осиновители масово се оплакват, че чакат по 2-3 години, без да получат никакво предложение. Тези наглед бюрократични промени ще променят съдбата на хиляди изоставени деца“ – смята Фатме Илияз.
Също за първи път проектозаконът регламентира дейността на акредитираните организации за международно осиновяване.
