Северният плаж, зеленият пояс на морската градина и силуетите на десетина високи сгради над него. Така изглежда Бургас, видян откъм морето. Заради гледката към вълните градът от десетилетия обича високото строителство – доказват го както 16-18-етажните блокове в крайбрежните жилищни комплекси, така и знакови хотелски сгради, като „България“, „Космос“, „Мираж“.
Замалко се размина и с небостъргача в приморския парк на местния предприемач Ваклин Стойновски. Сградата остана незапочната, но съживяването на жилищния пазар, включително заради руския интерес от последните години, роди първите проекти, които „стържат небето“. Възможности за още високи сгради не липсват и в новия устройствен план на града, но появата им ще е въпрос на пазар и предприемаческа инициатива.
Ефекти на високото
Насочването на руските купувачи към градските имоти и търсенето на жилища с гледка към морето са двата фактора, които съживиха високото строителство в Бургас през последните години. За момента проектите са основно в жилищния сегмент, и то предимно в по-високия ценови клас.
Водени от максимата, че морската гледка продава най-добре, местни инвеститори още в годините на имотния бум се ориентираха към луксозни проекти в района на Морската градина. Един от първите примери бе 18-етажната сграда при входа на парка до Пантеона. Преди няколко месеца край стадион „Лазур“ започнаха изкопни работи за още една луксозна сграда – 22-етажната резиденция. Зад проекта първоначално стоеше бургаската строителна група „Евробилдинг“, но по думите на нейния управител Мартин Дяков сега средствата се осигуряват от руски инвеститори.
По думите на Дяков решението за подобна инвестиция дошло именно покрай растящия интерес на руските купувачи към градски имоти по Южното Черноморие. Сградата е замислена като луксозна резиденция, която ще предлага както ваканционни жилища, така и имоти за постоянно обитаване – с рецепция, поддръжка и денонощна охрана. Ще има търговска зона, офисна част, заведения, СПА център и басейн на третия етаж, както и пряка връзка с Морската градина чрез пасарелка (пешеходен мост) над бул. „Димитър Димов“.
Решението сградата да се извиси на 75 метра Мартин Дяков обяснява така: когато разполагате с морска панорама и параметрите на парцела го позволяват, трябва да се възползвате от това. Допълва обаче, че инвеститорите не са използвали пълните възможности за застрояване на парцела, тъй като по градоустройство допустимата височина е 100 метра. Планирани са и по-малко етажи, но жилищните площи ще са с 3 метра височина.
Морската панорама обаче има цена. Продажните нива в бъдещата резиденция ще са над средните за района, като офертите в сградата за момента са в диапазона 790 – 1500 евро/кв. м за жилища, завършени до ключ. По данни на имотните агенции по-високият клас жилища в тази част на Бургас вървят по около 800 евро/кв. м.
Според Мартин Дяков разликата в цената идва и от стойността на самото строителство, което при високите сгради е с 35-40% по-скъпо. Причините са големият обем подземни части (проектът за „Лазурен бряг“ предвижда три нива подземни паркинги), допълнителното укрепване на основите, както и по-сложните за изпълнение фасадни работи.
По-висока цена за лукса да живеят в сграда с разчупена архитектура и морска гледка платиха и купувачите във вече споменатата до входа на Морската градина. 18-етажният комплекс с ветрилообразна форма и стъклена фасада бе завършен преди няколко години и по данни на имотните агенции в Бургас бе разпродаден на цени от 1100 – 1200 евро/кв. м. Според някои апартаментите с морска панорама на високите етажи са достигнали дори 1700 евро/кв. м.
Според брокерите появата на подобни проекти е добра за града, тъй като създава пазар за по-претенциозни купувачи – и сред руснаци, и сред българи.
Управителят на агенция Райна Минчева отбелязва растящо търсене на ново строителство, като в по-високия ценови клас клиентите държат на морска панорама. Имотите с гледка обаче са предимно в стари жилищни сгради.
„Заради кризата новото строителство в Бургас дълго беше замряло. Сега се появи търсене на качествени жилища от хора, които свързват града с морската панорама, а няма какво да им предложим“, обобщи и Силвия Бенева от агенция „Бургас сити“. Тя свързва амбициите на инвеститорите за високо строителство и с ограниченото предлагане на парцели в града. Тъй като е ограничен от езера и море, добрите терени са малко и с високи цени. За да компенсират това, предприемачите често търсят развитие на проектите си във височина.
Само етажи не стигат
Въпреки амбициите за многоетажно строителство, в Бургас трудно може да се говори за небостъргачи. В годините, когато пазарът на имоти растеше, манията за подобни сгради не подмина града. На имотния пазар още помнят проекта на Ваклин Стойновски за 150-метровата сграда насред Морската градина – инвестиция, която предизвика доста негативни реакции. По различни причини обаче тя не се осъществи, а при гласуването на новия общ устойствен план общинският съвет одобри значително по-ниски строителни параметри на терена и мечтата за небостъргач увяхна.
Междувременно се появиха и други високи сгради, но никоя от тях не надхвърли дори границата от 100 метра. До тази височина към момента се доближават само хотел „Мираж“ (95 м) и новата 30-етажна жилищна кула (90 м) в жк „Меден рудник“.
Макар и бързо да се окичи със славата на най-високата жилищна сграда в града обаче, проектът в „Меден рудник“трудно ще се нареди сред емблематичните за Бургас. По първоначален план 90-метровата сграда трябваше да бъде завършена още към края на 2012 г. И до момента обаче разрешение за ползване няма, а по нея видимо не се и работи.
Бъдеще в облаците
С изброените проекти амбициите за високо строителство край морето едва ли ще стихнат. Най-малкото защото в общия устройствен план на Бургас са заложени още 7-8 места, които позволяват да бъдат вдигнати сгради без ограничение в етажността.
Почти всички са на ключови локации – около входно-изходните артерии на града, до кръстовища и в зони за обществено обслужване (виж картата). Заради ключовото, но и не толкова атрактивно за жилищно строителство местоположение, очакванията са на повечето от тези места да се развият по-скоро административни сгради.
Възможност за високо строителство е заложена и в рамките на проекта за нов административен център на града – на мястото на бившите казарми в жк „Изгрев“. Ако плановете на общината се реализират, цялата администрация ще се измести в тази част на града, а сегашната сграда в центъра ще остане с представителни функции. В същия район трябва да бъде изградена и новата спортна зала.
Според главния архитект на Бургас Веселина Илиева макар за момента да няма инвестиционна инициатива за нови високи сгради, това строителство има потенциал.
„Това е световна тенденция, защото градската територия е ценна и е по-рентабилно да строиш високо и да освободиш площ за други дейности – паркинги, зелени зони, обществено обслужване…“, обобщи тя.
Извън жилищния сегмент обаче тенденцията едва ли ще бъде усетена скоро. Високото строителство обичайно е свързано с ключови локации и знакова архитектура и за да имат смисъл подобни проекти, имотният пазар трябва да покаже стабилно търсене и растящи цени. А поне за Бургас подобна перспектива все още е далечна.
capital.bg
