Доплащанията за социални дейности няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до растеж, смятат икономистите на БАН Бюджет 2014 прави прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната, но липсват хъс и политики за реформа. Това е оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН за финансовия план на държавата за догодина.
Учените са мнение, че има минимални промени за хората с най-големи нужди, но двата основни проблема – събираемостта на приходите и функционирането на традиционно нереформираните сектори са загърбени и не се атакуват. Според директорът на Института проф. д-р Митко Димитров, има големи пробойни в укриването на ДДС, мита и акцизи, откъдето по различни експертни оценки може да се съберат между 2 и 3 млрд. лева.
Дори и да се предлага намаляване на разходите за администрация, липсват и намерения за истинска реформа в сектори, които са свръхфинансирани. Остава проблемът с качеството на услугите, които се предлагат в образование, здравеопазване и други, които задължително трябва да бъдат преструктурирани и да не представляват „бездънни каци”, подчерта директорът на Института. За проф. д-р Гарабед Минасян бюджетът е „без хъс”, защото не се чувства амбиция за истинска воля и усилия за качествена промяна. Според него широко разтръбяваната недосъбираемост на приходите се подобрява символично, като остават неясни аргументите и основанията за очаквания растеж.
Новият бюджет има социални акценти, но в никакъв случай не е социален, категоричен бе и проф. д-р Йордан Христосков. По думите му, в него са заложени компенсиращи мерки, но не и различни политики с реален ефект. Компенсира се онова, което беше забавено в последните години, като увеличените обезщетения за отглеждане на малки деца, индексацията на пенсиите и други социални помощи се връщат на старите си нива от 2009 г., каза той.
Доплащанията за социални дейности към най-уязвимите групи от населението са към 400 млн. лева и те няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до растеж, подчерта проф. Христосков. Тези компенсации ще се използват за покриване на стари борчове, на дълго отлагани покупки и не са доходи, които ще доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката, смята икономистът.
Липсва промяна и в отношенията между централната изпълнителна власт и общините, подчерта проф. д-р Стефан Иванов. За пореден път той разкритикува отказа и на това правителство да децентрализира публичните финанси.
