75 години на сцената на живота, над 60 години на сцената на българския театър, над 50 години на малкия екран и в киното, стотици роли, десетки награди – са само част от достойнствата на личността, която стои зад познатото на цяла България име – ВАСИЛ МИХАЙЛОВ.
Роден и кален в аплаузите на своята публика, големия актьор реши да се отправи на едноседмично МОРСКО ТУРНЕ през ноември, потопен във вълнението на най-неподправените и честни очи – тези на своите зрители в Балчик (4 – понеделник), Каварна (5 – вторник), Созопол (6 – сряда), Царево (7 – четвъртък), и Поморие (8 – петък).
След като изигра титаничните образи на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” – Васка Пепел от “На Дъното” (1968), Лопахин във “Вишнева градина” (1974), Дантон в „Делото Дантон” (1974),Стамболов във “Величието и падението на Стефан Стамболов” (1941), Галоти в „Емилия Галоти” (1996), Стария Глауш в „Железния светилник” (2011), а също незабравимите екранни превъплъщения на Кубрат в “Хан Аспарух” (1981), Капитан Петко войвода във “Капитан Петко войвода” (1981), Хан Крум в „Денят на владетелите“(1986), Сюлейман ага във “Време разделно” (1987), този път Васил Михайлов ще се срещне с почитателите си в образа на Дон Жуан в „ЗАВEЩАНИЕТО НА ЦЕЛОМЪДРЕНИЯ ЖЕНКАР” от Анатолий Крим, реж. Ивайло Христов.
Спектакъл на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, в който титана разгръща актьорската си мощ и мъжка същност в образа на най-великия любовник на всички времена. В деликатното и хармонично партньорство на младите си колеги – Гергана Данданова, Тигран Торосян и Леонид Йовчев (гост), ВАСИЛ МИХАЙЛОВ създава един все още страстен, мъжествен и волеви, но и същевременно помъдрял образ на Дон Жуан. Образ чрез който, актьорът изповядва не само философията „на” и „за” любовта, но също – философията на житейския си опит. Вълнуват отблясъците на лично преживени трепети, страсти, възторзи и страдания. Сякаш любовта е намерила лик и глас, през който да се изповяда в нозете на публиката.
