Върховният касационен съд остави в сила решението на Апелативен съд Бургас, с което бе потвърдена осъдителната присъда на Любомир Симеонов за убийство на банков служител. Така окончателно влиза в сила наложеното му наказание от 20 години лишаване от свобода.
С решение от 31.03.3015 г. Върховният касационен съд се е произнесъл по касационната жалба на Симеонов, който поиска да бъде отменен съдебният акт на въззивната инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Бургас, или той да бъде изменен като се намали наложеното му наказание до 7 години лишаване от свобода.
Решението на Апелативен съд Бургас е обжалвано и от частните обвинители и граждански ищци – семейството на пострадалата, които са поискали връщане на делото за ново разглеждане с даване на задължителни указания за определяне на наказание доживотен затвор.
По повод претенциите на частния обвинител – съпругът на пострадалата, Върховният касационен съд е разяснил своите правомощия и обяснил, че не може да проверява атакуваната присъда и обвинителен акт.
ВКС е посочил на жалбоподателя Симеонов, че на касационна проверка подлежат само конкретните доводи в неговата жалба – срещу осъждането му за предумишлено убийство, и не следва да бъдат разглеждани осъждането му за държане на огнестрелно оръжие и присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди.
ВКС е намерил за необоснована претенцията на двамата срещу допуснатите доказателства и техния анализ, тъй като те не са посочили процесуални нарушения при формулиране на позиция от предходните съдебни инстанции. ВКС указва на страните още, че не всички факти и обстоятелства, които им се струват за важни, имат отношение към наказателния процес. Съдът посочва, че според възраженията на Симеонов той поставя основния предмет на доказване по делото – убийството на банковия служител на по-задно място в доказателствен план, затова е останал „с впечатление, че е обвинен и осъден от банката, а не от държавата“. ВКС обяснява, че двете предходни инстанции са разгледали детайлно неговите взаимоотношения с пострадалата и с други представители на банковата институция, и състоянието на дружествата на подсъдимия, за да преценят наличието на посочени в състава на престъплението обстоятелства и такива, които имат значение за отговорността на подсъдимия като подбуди, мотиви, цел и емоционално състояние.
По повод несъгласието на подсъдимия и на неговия защитник с направения от първата и втората инстанции анализ на събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд коментира, че не са аргументирани с процесуални нарушения, а „с позоваване на разказаното от дееца, чиято истинност той счита за неоспорима“.
ВКС намира за необосновани твърдените от подсъдимия и неговия защитник процесуални нарушения с ограничаване на правата му на защита при допускане, събиране и проверка на доказателствата.
ВКС отстоява разбирането на Апелативен съд Бургас, че свалянето на банковата тайна и не събирането на поискана от Симеонов информация за три фирми, имали отношение с банката, няма връзка към предмета на доказване по делото – убийство на длъжностно лице.
Върховният касационен съд не споделя и претенцията, че незаконосъобразно било отказано изготвяне на повторна психолого-психиатрична експертиза с участие на военен психолог, защото никога не е възникнало съмнение в правилността на изготвената на досъдебното производство експертиза, а и животът на Симеонов след неговото уволнение от армията през 1997 г. не извежда подобна необходимост.
По отношение на определеното на подсъдимия наказание, ВКС приема като правилно приетия от БОС и БАС превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. ВКС обаче споделя извода на Апелативен съд Бургас, че личността на подсъдимия не се отличава само с негативни характеристики и няма предпоставки за определяне на наказание доживотен затвор. ВКС разсъждава върху самопризнанието на Симеонов на досъдебното производство и коментира, че то трябва да бъде зачетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство, различаващо се от формалното признаване на фактите, тъй като с него е оказано съдействие при разкриване на обективната истина. Същевременно ВКС посочва,че това самопризнание не води до намаляване на наложеното наказание според нормите на Наказателния кодекс.
ВКС намира за правилно отсъдено и справедливо наложеното на Симеонов наказание 20 години лишаване от свобода.
Пресцентърът припомня, че с решение от 17.11.2014 г. Апелативен съд Бургас потвърди присъдата на Окръжен съд – Бургас. Първата инстанция го призна за виновен в това, че 23.09.2013 г. около 08:15 ч. на улица в гр. Бургас, предумишлено умъртвил длъжностно лице по повод изпълнение на службата, като прострелял в гърдите с пистолет „Макаров“ регионална директорка в регион „Банкиране на дребно“ – Бургас, на банка. Той е признат за виновен и в това, че на неустановена дата през месец юли 2013 г. в гр. Павел Баня придобил, чрез закупуване от неустановени лица и до 23.09.2013 г. в гр. Сливен, държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“ със заличени фабрични номера, калибър 9×18 мм., българско производство, и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 11 броя патрони калибър 9×18, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
