“Преди ден набрахме 40 кг, а днес – 52. Гъби има в изобилие”, казва Здравко Борисов от Смолян. Той бере манатарки южно от връх Перелик заедно с приятелката си. През почивните дни двамата обикалят горите, иначе работят в София. Набраните гъби са различно качество, но за ден печелят поне по 50 лв.
В момента I качество се изкупува по 4 лв. за килограм, II – по 2 лв., а III – от 0,50 до 1 лв. Пачият крак се изкупува от 1,50 до 2 лв. “Хубава надница обаче иска поне 10 км преходи из гората”, казва Борисов.
75-годишният бай Сашо от Смолян е тръгнал от града пеша през тайни пътеки до Пампорово и е набрал над 9 кг. На пункта на входа на Смолян получи 34 лв.
Минах около 20 км, ама си струва. За 10-ина дни, ако има гъби, ще изкарам повече от пенсията, пресмята възрастният. Обикновено сезонът за брането продължава 6 месеца – от началото на май до края на октомври. През това време, ако има късмет, 4-членно семейство може да направи 5-6 хил. лв. Зависи от времето и реколтата.
Гъбната треска е завладяла селата и в гората излизат дори деца. Честа гледка са цели семейства да катерят баирите. Находчиви роми са направили катуни из гората и всеки ден събират гъби. Направили са си заслони с найлон и борови клони. Най-много биваци има над Доспат, Сърница и по пътя за Батак.
Мургавите гъбари не са долюбвани от местните, защото около катуните има разхвърляни найлонови пликове, пластмасови бутилки и всякакъв боклук. Тези, които са отдавна в бизнеса, казват, че гъбите са стока за богати. А българинът има върху какво да поработи, за да подобри качеството на продукцията. Гъбата не бива да се изскубва, а да се бере, като се откъсва с леки извивания.
Задължително трябва отрезите да се посипят с рохка хумусна пръст, за да се запази гъбоплододаващата среда. Откъснатите гъби трябва да се почистват на място и да не се мият с вода. Освен това трябва да се използват кошници, а не найлонови пликове, защото диворастящите се запарвали и при високи температури можело да се образуват токсични вещества, казват стари гъбари.
Набраното е добре да се съхранява на хладно и сенчесто място с шапките нагоре – само тогава гъбата е качествен продукт. Гъбарите от Борино стават в 4 ч и обикалят почти до Доспат – в едната посока, а в другата – до Пампорово. От близо 30 г. не помнели толкова много манатарки да е раждала гората, колкото тази година. Малко обаче били първо качество.
В Грохотно се комбинират, за да им излиза евтино – плащат за малък автобус, който ги разтоварва в с. Стойките и оттам тръгват из планината до Мечи чал над Чепеларе.
В крайграничното с. Барутин пък имат проблеми с граничарите, защото влизат в Гърция да берат гъби, а след това ги глобяват за нелегално преминаване на границата.
С горски туризъм се развличат десетки почиващи край яз. “Доспат”. Крайбрежието е осеяно с палатки. И докато мъжете мятат въдици, жените берат гъби и боровинки, които след това консервират край брега. Всичко им излиза безплатно.
Край палатките се сушат нарязани на тънки филии манатарки, които ще използват през зимата. “Само шепа суха манатарка в най-прозаичната супа променя тотално вкуса”, казва местна домакиня. Първокласните пънчета се продават веднага, а ниското качество се суши, после се продава по-скъпо или влиза в употреба за лична консумация.
От 10 кг прясна гъба излиза 1 кг изсушена. Родопчани я ценят, а за качествата се носят легенди – тя е пречистващо кръвта средство и се ползва като естествена виагра. “Радвам се, че мога да изкарам някой лев – двама студенти имам, а само съпругът ми работи”, признава Асенка Соколова от с. Виево.
“Освен че ставаш много рано, дъжд те вали, кал газиш, дрехите ти се късат от трънаците, търсиш в гъсталаците, мъкнеш чанти и кофи, чистиш гъбата. Надничаме под всяка елха, не се разхождаме като туристи. Това ни е поминъкът”, горещи се тя.
Теодора Семерджиева и Татяна Джигова от съседното с. Кутела се връщат с раздрънкана “Лада” от горите над Чепеларе. Набрали са над 50 кг. Пътуват на 30 км с кола, защото около тяхното село се секат дървета и гъби няма.
“Тая сеч съсипва не само гъбите, след това няма боровинки, малини и всичко, което природата дава”, казва Татяна.
“Веселите” гъби се чакат след месец
Халюциногенните гъби, които били успешен заместител на наркотик, се очакват през септември. “Гъбата я наричаме вълчи зъб, или гъбата на Нострадамус”, казва Алекси Келешев, който изкупува гъби от години в района на Хайдушки поляни.
“Дребна е, трудно се вижда, кафява е на цвят, гугличката е голяма колкото монета от 1 ст. и тийнейджърите буквално я “пасат”, пише 24 часа. Събират се в редичка и я търсят взаимно из избуелите ливади, за да я забележат”, обяснява Келешев.
Той намерил миналата година младеж, прекалил с такива гъби. “Беше замаян, ял ги е вечерта и заспал в ливадата. Като го видях, си помислих, че е замръзнал, защото бе студено”, уточнява Келешев. Той чувал, че при редовна употреба човек може да психяса, дори да умре.
Гъбата не е включена в забранителния списък, но не се изкупува от събирателните пунктове. Цената е 1 лв. за бройка. “Виждал съм много младежи по ливадите, уведомявал съм властите. Идват предимно хора от други части на страната, изглеждат неадекватно”, казва кметът на близкото с. Кутела Емил Стоянов.
Пренасянето на т.нар весели гъби не е престъпление и не е фиксирано и в Наказателния кодекс. Гъбата не фигурира и в списъка със забранените наркотични вещества.
