„Силно притеснени сме от ситуацията в община Малко Търново, свързана с избиването на домашни животни след констатирано огнище на болестта шарка в с. Стоилово. Свидетели сме на бездушие от страна на държавата и липса на отговорно отношение към жителите на този район, чийто единствен поминък и спасение е животновъдството. 
Днес за пореден път няма отговор какви превантивни действия се взимат по този проблем, който е причина хората от Бургаски регион да бъдат в стрес. Те дори да са готови на гражданско неподчинение и крайни мерки, ако правителството не предприеме спешни мерки”. Това заяви днес от трибуната на НС народният представител от ГЕРБ-Бургас Ивелина Василева. Тя заедно с колегите си Иван Вълков и Димитър Бойчев отправиха въпрос към министъра на земеделието и храните Димитър Греков, свързан кризисната ситуация с избиването на домашни животни в община Малко Търново.
„В края на септември 2013 г., във връзка с констатирано огнище на болестта шарка по овцете, в с. Стоилово, община Малко Търново с цел ограничаване на разпространението на болестта бяха избити всички контактни кози и овце. На 11 октомври като реакция от създалата се ситуация Общински съвет Малко Търново прие Декларация срещу избиването на домашни животни. Искаме да получим ясни отговори на въпросите какви са предприетите мерки и действия от страна на Министерството на земеделието и храните относно осигуряване на адекватно обезщетение за собствениците на убитите животни; осигуряване на безвъзмездни средства за изграждане на центрове, в които да бъдат настанявани контактни здрави животни при налагане на карантинни мерки. Как МЗХ провежда засилени мерки за ветеринарно-медицинска профилактика с цел осигуряване на ефективността на системата за контрол и диагностика на заболяванията по домашните животни. Считаме, че допускане на изключения по отношение на принципната политика на неваксиниране на домашните животни, като се има предвид, че в пограничните райони, какъвто е община Малко Търново, може да се окаже единствения възможен изход от създалата се ситуация”, коментира от трибуната Иван Вълков.
Министърът на земеделието и храните обаче не даде ясен отговор на всички въпроси. „Получихме доста неудовлетворителен отговор от страна на министъра. В конкретния случай бе регистрирано едно огнище, но в предходни ситуации, свързани със заразата с шап бяха унищожени хиляди животни. Необходим е активен диалог с Европейската комисия по темата, предприемане на превантивни действия като например изграждане на карантинни центрове, където да се изолират животни, както и сериозно подпомагане на тези райони, където животновъдството е основен поминък”, каза Ивелина Василева.
Тримата народни представители отправиха и парламентарно питане за подкрепа на необлагодетелствани, погранични, планински и полупланински райони. „Странджа е специфичен район, който изпитва сериозни трудности от икономически и демографски характер. Неблагоприятните тенденции в по-широк аспект са свързани с общините Малко Търново, Царево, Созопол, Средец и Приморско. Община Малко
Търново обаче е най-драстичния случай – в нея е отбелязан отрицателен естествен прираст на населението, проблеми с пътната, здравната, социалната, образователната и културна инфраструктура, както и с безработицата. В района са затворени производствените предприятия, а общината е единствен работодател”, сподели Ивелина Василева. Тя коментира, че тези райони не получават достатъчна подкрепа и това напълно противоречи с широко прокламираната политика на премиера Пламен Орешарски за балансирано териториално развитие.
В отговор министър Греков успя единствено да коментира общата политика на ЕС в сферата на земеделските и необлагодетелствани райони, както и парични компенсации.
„Паричната компенсация е регламентиран инструмент, но вие прекрасно знаете, че средствата които се изплащат не са нещо, което осигуряват сигурност и гаранция на хората. Сега е моментът да се търсят най-подходящите варианти за решаване на проблема на жителите на района на Странджа и да се търсят по-гъвкави мерки и схеми за следващия програмен период. Не е ясно и защо в Договора за партньорство по линия на подхода за интегрирано териториални развитие пилотно ще се прилага за района на Смолян водено от обществото местно развитие. Защо регионът на Странджа не е включен? Според чл. 34 от за регламента за общата селскостопанска политика за
подпомагане на райони със специфични природни ограничения през новия програмен период трябва да се насочат и усилията към Странджа. В него изрично е подчертано, че България трябва да прилага подход за местно развитие в хармония с балансирано териториално развитие, липсва необходимостта за подпомагане на Странджа”. Правен ли е анализ в тази посока? Възнамерявате ли да прилагате допълнителна 5% от общия финансов ресурс за такива райони? Искрено се надявам да покажете отговорно отношение към хората, за да не остане Странджа пуста и обезлюдена”, заяви бургаският депутат, но не получи отговор по конкретните питания.
