Британският актьор Джерард Бътлър бе в България за снимките на новия си филм „Код: Лондон“. В края на престоя си звездата от „300“ говори ексклузивно пред Диана Любенова.
Джери Бътлър, благодаря за отделеното време.
Удоволствие е за мен, радвам се, че съм тук.
Добре дошъл в предаването! Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в „Код: Лондон”?
Много предизвикателства имаше. Това е един много голям и амбициозен проект. Случват се много неща, има много екшън, разказват се много истории, има много емоции. А когато искаш да си свършиш работата добре и това е най-важното, се потапяш изцяло. Аз работих и като продуцент в този филм и се включих и в писането на сценария, освен че играя в него. Това бяха едни много дълги дни, в които тичаш и се разкъсваш между едно, второ и трето нещо. Понякога просто не знаеш къде си. Но може би трябва да отбележа, че наистина имаше много екшън, разбиване на хеликоптер, екшън с коли, всякакви екшън сцени, които може да си представите. Много боеве, обичам го, не си го представям по друг начин. Има и много страдание.
Работил си много през годините, направи страхотни филми, но кога започна да мечтаеш да станеш актьор?
Странно е, че казваш думата мечта. Аз исках да стана актьор, още преди да знам какво означава да си актьор. Когато съм гледал филми или телевизия, не знаех какво е да играеш, но знаех, че искам да съм там – част от тези светове. Исках да бъда там, където са тези хора. Исках да съм част от тази любовна история, да отида на друга планета и после разбрах, че това, което искам да правя, е да играя тези неща и да бъда възможно най-близо до тези светове или част от тях.
Когато бях 11-12-годишен играех в аматьорски трупи, а когато станах на 15, сънувах, че играя във филм. От части бях във филма и от части бях в реалния свят, това беше един британски филм от 80-те, казва се Кроу. Стилистиката му прилича на филма „Властелинът на пръстените”. Имаше дракони, летящи коне, много лудории и аз сънувам, че съм там и че съм кралят или принцът, който е влюбен в принцесата. Беше голяма лудост. Когато си хващахме ръцете, излизаха пламъци. И когато се събудих на следващия ден, знаех, че искам две неща. Първото – бях влюбен в принцесата и исках да я открия, и второто, че искам да бъда актьор.
Отидох при майка си и й казах: „Мамо, искам да стана актьор!“. А тя ми каза: „Разбира се, синко“, и не ме взе на сериозно, а аз избухнах в плач и й казах: „Аз трябва да стана актьор! Мога! Трябва да го направя!”. Аз знаех, че трябва и в същото време се появи паника от това, че може никога да не се случи. Разбираш ли? Защото аз наистина трябва, трябва, трябва да стана актьор!
Значи винаги си искал да станеш актьор?
Да! Не винаги, но беше на приливи и отливи. После си казвах – може би трябва да стана доктор или адвокат. Аз се интересувах от тези професии, но сякаш вътрешният глас ми казваше: „Не, не се отказвай, ти ще успееш!“.
Ти си завършил Университета в Глазгоу – право. Учил си за адвокат. Мислил ли си някога какъв адвокат щеше да бъдеш?
Аз дори работих като адвокат. Всъщност първо исках да бъда криминален адвокат, после размислих и започнах да работя в много голяма адвокатска фирма в Шотландия и там трябваше да се обучавам в продължение на 6 месеца в данъчно право, корпоративно право, съдебни спорове. Работил съм много във всички тези отдели. Това беше достатъчно и за да разбера за себе си, че това не е нещото, което искам да правя в живота си.
Какво каза майка ти в този ден, в който ти каза, че зарязваш правото?
Ако трябва да кажа истината, на половина аз го зарязах и наполовина то ме заряза. Всъщност ми оставаше седмица преди да се квалифицирам като адвокат и ме уволниха. Беше ясно за всички, че това не е моето място. Партньорите във фирмата бяха страхотни, но ми казаха: „Твоята страст би трябвало да е другаде и май трябва да продължиш да я търсиш на друго място“. Просто умът ми не беше там, не бях щастлив с живота си и те го виждаха.
Трябваше да се обадя в същия този ден на мама и да й кажа. През всичките тези години, това че ще ставам адвокат беше голяма работа, защото нямахме адвокати в нашето семейство. И аз й се обадих и й казах: „Мамо, мислех ,че ще стана адвокат, но ме уволниха“. А тя каза: „Какво? Какво ще правиш сега?”. И аз й казах: „Ами сега ще се преместя в Лондон и ще стана актьор”. И това се случи на следващия ден. На следващия ден след като ме уволниха, аз се качих в колата и отидох в Лондон. Това беше такъв провал, но беше освобождаващо. И осъзнах, че в този голям вакуум няма какво да губя – отивам там и ще опитам.
