„Крайно време е да поставим акцент върху привличането на български туристи, които да посещават българските забележителности. Това заяви в Бургас главният редактор на „Стандарт” Славка Бозукова на информационна среща в рамките на националната кампания „Чудесата на България”. По думите й, песимистичните прогнози за спад в ръста на туристи през това лято показват, че работата в посока проучване, разкриване и консервиране на археологическите обекти, трябва да бъде по-интензивна.
„Регионът разполага с невероятни културни дадености. Невероятна възможност за популяризиране са круизите , които Морска гара – Бургас вече посреща. В областта наистина има големи археологически проучвания. Сред най-значимите обекти остават Месембрия , крепостта Акра, крепостта Урдовиза край Приморско, проучванията на полуостров Форос. По-почти всички обекти се работи и в момента. Проучванията при Акра например са приключени, но липсата на подходяща инфрасруктура, пречи за използването на обекта като туристическа атракция”, сподели Бозукова пред десетки археолози, кметове, представители на туристическия бранш, които се събраха в Морското казино.
От своя страна кметът на Бургас Димитър Николов обяви, че общината и Регионален музей – Бургас работят по нов, все още секретен проект за разкриване на нова археологическа атракция. „Благодаря на г-жа Бозукова за помощта, която указва на Бургас и региона за развитието на туризма. Започвам да си мисля, че „Стандарт” и инициативата, която е подета, представляват едно малко Министерство на туризма, което все още липсва у нас”, пошегува се кметът Николов.
Той е категоричен, че Бургас наистина иска да покаже, че от заводски град може да се превърне в привлекателно туристическо място. „Трябва и искаме да се развиваме като културен град. Получихме прекрасни отзиви за последния проект, който изпълнихме – този за превръщането на Острова в туристическа атракция. Над 5 000 души вече са разгледали мястото. Имаме идея да съчетаем култура и археология на този обект. Хората вече се интересуват от миналото на Остров Св. Анастасия, от архитектурата на сградите”, каза още Димитър Николов.
Директорът на бургаския музей Милен Николов допълни, че продължава работата по възстановяването на Акве Калиде. Предстоят още много дейности. Екипът от археолози продължава и проучванията на римската вила в кв. „Старафово”. „Имаме изключително добра комуникация с други Черноморски общини. Подготвяме съвместни маршрути с тях”, сподели още Димитър Николов.
„Прави ми впечатление, че западното крайбрежие не е толкова прекрасно, колкото източното. Искам да уверя, че ще се постараем да бъдем добър посредник в обсъждането и разрешаването на различни проблеми в областта на археологията, културата, въобще по всички онези въпроси, които касаят пряко българските „чудеса“. Министерството на културата не може да поеме всички тези обекти, да ги подпомогне финансово и организационно. Съвсем скоро имахме среща с представители на Регионалното министерство. Опитахме се да систематизираме обектите, които да бъдат финансово подпомогнати. Така или иначе нямахме особен успех. Не сме стигнали до основния въпрос, а именно как да подходим към тези обекти, как да направим, така че да бъдат извадени на „бял свят“ и предложени на туристическия пазар”, заяви по време на срещата министърът на културата, Петър Стоянович.
По думите му, много от ценностите, с които разполагаме са изключително трудно достъпни. „В повечето случаи трябва да имаме много здрав кръст, за да стигнем до тях. Все още липсва инфраструктура. Нашето искане за отпускане на още 3 млн. лева за археология не бе одобрено. В момента разполагаме с пренебрежимо малко средства – точно 500 000 лева. Продължавам да твърдя, че трябва да има по-добро отсяване на приоритетните обекти. Щом не можем да финансираме 101, нека финансираме само 10”, каза министърът.
Милен Николов пък допълни, че са нужни и пари за консервация на проучваните обекти. „Археологията е най-малкия проблем. Екипът решава, отива и прави разкопките. Какво обаче следва после? Смятам, че наистина трябва да има приоритетни обекти. Критериите за подбора им обаче трябва да бъдат ясни. Към момента все още се лутаме и работим на парче”, каза директорът на Регионален музей – Бургас.
Археологът Красимира Костова, която от години работи по археологическия резерват Деултум пък допълни: „От две години туристическият бранш се подготвя да предложи разнообразни иинтересни обекти за туристите, които вече пристигат в Бургас с круизни кораби. За съжаление ние все още не можем да предложим повечето археологически обекти, които проучваме от години в региона. И не е достатъчно да имаш път до там – нужни са много други неща.”
Подобни срещи, на които да се обсъдят проблемите с представянето на българските чудеса пред света ще бъдат организирани до края на кампанията. Началото й бе дадено на 12 май. Кои са културно-историческите атракции и археологическите находки, които могат да привличат туристи в България и държавата трябва приоритетно да развива? Това ще кажем всички ние, българите, с референдумът за Чудесата на България. Вотът е в две категории: „Археологическо откритие” и „Културно-историческа атракция”.
В началото на март в. „Стандарт” покани с писма всички общини, национални и регионални музеи, експерти в местната и държавна власт, най-големите български учени – историци и археолози, да дадат своите предложения за обекти, които да участват в гласуването. Във вота участват всички постъпили предложения – 85 атракции и 33 открития.
Референдумът за Чудесата на България ще протече на три етапа
1. До 30 септември 2014 г. избираме топ 20 във всяка категория.
2. До 31 октомври 2014 г. избираме топ 10 във всяка категория
3. До края на ноември гласуваме за финалистите в двете категории. Те ще бъдат обявени на специална церемония.
