Интересът на Китайската народна република, която е една от най-бързо развиващите се икономики в света, към страната ни е свързан предимно с възможността за обмен на стоки между Европа и Азия, поради възловото ни географско разположение. В тази връзка китайската държава вече поде инициативите „Един път, един пояс”, „16+1”, по които работят различни държави включително и България. Бургас е един от регионите, към които се демонстрира засилен интерес по отношение активизирането на търговско-икономическите връзки.
Според директора на бургаското пристанище Диян Димов и към момента се работи активно по идеята за железопътен превоз на контейнери от Китай през Казахстан, Азeрбайджан и Грузия /Поти /. Очаква се оттам с кораби до Бургас и отново чрез железопътен превоз да се правят превози към останалите европейски държави на запад. Още от Димов вижте в следващото интервю:
– Съвсем скоро бяхте на посещение в Китай. Какви подробности за този мащабен проект научихте?
– Основната идея за тази връзка е да се осигури качествена логистична схема и кратък срок за доставка на контейнерни товари от Китай за Европа. Градът ни представлява интерес и за създаване на логистични центрове, където тези стоки да се съхраняват, групират и разпределят към страните от Централна и Източна Европа, и обратно.
Посещението в Китай беше организирано по линия на проекта „Диалог за градски политики” в рамките на Програмата за международно градско сътрудничество между ЕС и Китай. На форума имаше представители от европейските градове – Манхайм /Германия/, Агии Анаргири /Гърция/, Малага /Испания/, Бургас и др. В делегацията от Бургас бяха включени Мая Велчева, директор на дирекция „Европейски политики и програми“ към Община Бургас, Златина Георгиева, директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване” и Председател на СД на „Индустриален и логистичен парк – Бургас” АД. Имахме възможност да посетим градовете Пекин, Джънджоу и Чанчун. Разгледахме Зоната за икономическо развитие в Джънджоу, бяха организирани срещи в няколко местни компании. Разгледахме индустриалния хъб на държавна китайска компания в областта на транспорта и логистиката ZIH, който е отправна точка на скоростния контейнер влак Азия – Европа /Джънджоу – Хамбург/. От терминала 6 пъти в седмицата се формира композиция с 32 контейнерни вагона, а в плана на компанията e и реализирането на жп връзката през Каспийско и Черно море до България, Бургас и Западните Балкани. Проведохме редица срещи с представителите на местната власт от Чонгкинг, Джънджоу, Чанчун, Шантоу и Лонгян. В индивидуална среща с директора на Индустриално – логистичния парк от пристанищния град Шантоу дискутирахме реалните възможности за обмен на добри пристанищни и логистични практики.
Към китайската страна отправихме официална покана за посещение в Бургас. Имахме възможност да се запознаем с управлението на логистични структури от ново поколение, което безспорно разшири познанията ни в тази област и ще е от полза при последваща реализация на проекти в пристанищен регион Бургас. В резултат на проведените срещи през последната седмица имаме динамична кореспонденция с китайските партньори, като проявения от тях интерес ще се реализира в подготовката на посещение на ръководителите на индустриалните хъбове от Джънджоу и Чангчунг в Бургас. Планираме те да посетят пристанището, Индустриален и логистичен парк Бургас, Индустриална зона Българово и Зона Равнец.
– Как страната ни и в частност Бургас може да противодейства на редуцираният брой на пътувания с круизни кораби в Черно море? Можем ли да защитим постигнатия до момента резултат?
– Спадът и дори липсата на посещенията на круизни кораби в Черно море е от две години и е в пряка зависимост от геополитическата обстановка в региона. Причините – конфликтът в Украйна, терористичните актове и военното положение в Турция, както и завишените такси за преминаване през Босфора сме ги посочвали нееднократно. За съжаление тенденцията продължава и няма как страната или бургаското пристанище да влияе на независещата от нас ситуация. Посещенията на лайнери в българските пристанища са част от круизни линии, които се осъществяват в Средиземно море тъй като сами по себе си не може да бъдем крузна дестинация, а са необходими няколко близко разположени пристанища, които да формират круизен маршрут в рамките на 7 или 14 дни.
Тази негативна ситуация не ни успокоява и продължаваме да търсим възможности да запазим Бургас на круизната карта, тъй като през последните години бяха направени инвестиции за развитие на това направление. Въпреки кризата през тази година успяхме да привлечем нова круизна компания „Маno Maritime”, чийто пасажер „Golden Iris” за първи път посети Бургас в края на октомври. Обмисляме и възможността за възобновяване на круизни пътувания само в Черно море. Като за пример мога да дам тазгодишният първи сезон на пасажера „Княз Владимир” по маршрута Сочи – Ялта – Новоросийск – Севастопол.
Извършени са 18 рейса, като от круизните пътувания са се възползвали над 5000 пътници. Предстои лайнерът да възобнови пътуванията през май 2018 г., а организаторите на круиза отбелязват нарастващ интерес към новия туристически продукт и смятаме, че има потенциал за развитие на маршрути по Черноморското крайбрежие. Анализираме и възможността Морска гара Бургас да бъде отправно пристанище за круизна дестинация Бургас – Средиземноморие за част от десетките хиляди руски туристи, които почиват у нас и идват тук с летни полети на руските авиопревозвачи, но трябва да бъде намерен круизен оператор, който да възприеме и да реализира тази идея.
– Включихте се в последната асамблея на „Мед круиз” във Франция. Какво е общото ви впечатление за този пазар към момента? Какви са най-сериозните проблеми за региона?
– Заедно с Ивайло Иванов, директор на териториалния клон на ДП „Пристанищна инфраструктура” – Бургас участвахме в 51-та Генерална асамблея на круизната асоциацията „MedCruise”, която се проведе през октомври в Тулон, Франция. Там имахме възможност да участваме в пленарните заседания, в процедурата за избор на нов президент и в директни работни срещи /B2B/ със седем компании, които оперират над 80 на сто от световния круизен флот.
По време на асамблеята беше посочено, че Средиземно море има голям потенциал да продължи да се развива като круизна дестинация. Бяха представени данни, че 3% от корабите, които в момента плават, имат капацитет за повече от 4000 пътници, но такива кораби ще представляват 48% от круизния флот през 2026 г., което показва, че трябва да се работи за подобряване на пристанищното развитие и изграждане на инфраструктура, която подкрепя този растеж.
Круизите в Черно море също бяха една от дискутираните на форума теми. Новоизбраният президент на асоциацията Айрам Диаз от пристанище Тенерифе се ангажира в разрешаването му. Беше посочено, че се изисква търпение от пристанищата и дестинациите, които сега се намират извън круизната карта поради геополитическите проблеми. Джиора Израел от Carnival Corporation & PLC, който отговаря за развитие на дестинациите беше категоричен, че проблеми идват и си отиват и тези пристанища в Черно море, отново ще бъдат посещавани, след успокояването на обстановката. Договорихме с колегите от круизните портове в Констанца, Варна и Истанбул регулярно да провеждаме работни срещи с цел промотиране на регион Черно море и изработване на обща позиция по проблемни въпроси, основно въведените свръхвисоки такси за преминаване на Босфора на пасажерските лайнери.
– Колко са корабчетата, които извършват туристически пътувания от Морска гара – Бургас? Нараства ли броят им, сравнено с предходни години?
– От тази година вътрешните туристическите пътувания от пристанище Бургас бяха обслужвани на втория пасажерски терминал – „Магазия 1”. Корабчетата, които извършват крайбрежни пътувания в залива и предимно до остров „Света Анастасия” са четири – общинският катамаран и три частни съда. През последните години броят на фирмите, които проявяват интерес да извършават този вид пътувания е постоянен. Това е свързано и с капацитета туристи, който може да поеме острова. Пристанище Бургас има възможност и условия да обслужва повече съдове и туристи.
– Колко са туристите, които са обслужени в Бургас през тази година?
– През настоящия сезон пристанище Бургас прие и обслужи на Морска гара два круизни лайнера. Costa NeoRiviera, който беше чартиран от френска туристическа компания доведе през април 1200 чуждестранни туристи, а през октомври пасажерът „Golden Iris” акостира с 790 туристи предимно от Израел. От крайбрежните пътувания с туристически корабчета са се възползвали 30 000 туристи. Отчитаме лек спад и при този вид туристи, тъй като лятото беше по-кратко и имаше повече дни с неблагоприятни условия за пътуване по море.
