В съботния ден срещу Неделя Месопустна/Месни заговезни/, всички българи извършват помен в чест на мъртвите на голямата Задушница преди Великия пост. Или, както името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел, житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Според православния канон е погрешно поставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това. Оставената храна по гробовете няма да бъде изядена от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се оскверняват гробовете. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.
На следващия ден – неделя, са Месни заговезни /Сиропустната неделя/. На Месни Заговезни – започва големият Великденски пост.
