Днес е Сирни заговезни. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. На този ден според църковният канон се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви“. По време на разпъването, Иисус Христос се моли за своите мъчители: „Отче! Прости им, защото те не знаят какво правят“. Според християнската концепция опрощение можа да даде единствено Бог, но всеки един вярващ е длъжен да прощава въпреки, или по-скоро независимо от всичко.
В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на Великия пост.
Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.
На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си. Прошката си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове с думите- Прощавай. Отговорът обикновено е „Простено да ти е от мене и от Бога“.
Празничната трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).
Популярен е обичаят хамкане и паленето на огньове наречени Сирнишки или Сирници. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва мамуляк (обелки на царевица) или хвойна и се прескача за здраве. Около тях се играят хора и се пеят песни.
В някои райони на България с този празник се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини. По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден.
